Още една европейска зала усети духа на родните запалянковци!

Блогът на Георги Христов

Още една европейска зала се обагри в бяло-зелено-червено! Още една европейска зала ехтеше с „Българи-юнаци!”. Още една европейска зала усети искрената любов на българските волейболни запалянковци към красивата игра и чудесните ни момчета!

Вторник вечер в залата на румънския Томис, Констанца, български волейболни запалянковци изживяха незабравими пет часа с любими български волейболисти. Всичко започна няколко седмици преди това...

Още в деня на теглене на жребия за групите от Шампионската лига срещата между Томис и Ресовия беше „заплюта”. Защо? Е, то е повече от ясно. Две седмици преди събитието започна организацията с набиране на желаещи и стиковане по градове и автомобили. В крайна сметка от любимата Варна потеглиха две коли, от волейболен Добрич – една. Софиянци също напълнихме един автомобил и час преди мача всички задружно се изсипахме в залата на Томис в Констанца.

Домакините не одобриха сектора, който си бяхме избрали, та ни помолиха да се прехвърлим на отсрещната „телевизионна” трибуна. Явно, опитът на организаторите отпреди две години им подсказа, че е по-добре ние да сме в кадър от време на време, вместо сравнително вялата през този сезон местна публика. Но, нейсе...

Загрявка на терена, загрявка по трибуните, малко спортни и български ритми с тъпана, „Българи-юнаци!”, теглене на жребия с участие на двамата капитани, Боян се ръкува с противника, извикване на основната седмица на терена и първа изненада – Боян остава в ъгъла... И така – цял мач... Но, за това – после.

Не бих коментирал мача спортно-технически, не разбирам достатъчно и със сигурност ще сбъркам. Останах с впечатление, че и двата отбора не играха на 100%, имаше някаква вялост и липса на пълна концентрация. Румънската публика този път беше доста статична, уморена като че ли, липсваха най-гласовитите от футболната агитка на града-домакин.

Но ние си бяхме същите – двайсетина българи - правостоящи (по подразбиране вече), немирни, закачливи, гласовити, засмяни, накипрени, цветни, находчиви... Скандирахме имената на всички български състезатели при всяка тяхна добра проява, подкрепяхме отбора на Томис в стремежа му да изравни играта и резултата, окуражавахме Ники Пенчев при всяко негово съприкосновение с топката, забавлявахме се истински. И стана празник в залата!

Наградата за нас дойде след мача. Всеки от нас бе възнаграден с толкова внимание, колкото поискаше. Мартин, Венци, Коце, Мечо, Боян, Ники, Бартош... Повече от половин час разговори, снимки, прегръдки, усмивки, закачки и лакърдии във файето на залата. Всички българи в Констанца получиха бутилка чудесно купажно вино, събрало слънцето и ароматите на долното поречие на Марица. На Марто изказахме лично и съвсем сериозно нашата подкрепа в състезанието му с останалите претенденти за треньор на женския национален отбор. А, това, знае се, е решаващо...

Покрай забавлението дойде и новината – Боян за последен път е облякъл фланелката на Томис, разтрогнал е договора си, недоволен от санкциите към състезателите от страна на ръководството на отбора. Е, рекохме си, поне ще се виждаме по-често, докато се намери нов достоен  клуб. Даже си обещахме да бъдем заедно още в неделя на мача между Левски и ЦСКА.

Момчетата приеха с голяма охота предложението ни да изпием по една бира заедно и да побъбрим преди да отидат да почиват. За съжаление, само лобито на хотел “GMG”, където са настанени чуждестранните състезатели на Томис, бе гостоприемно, и то много. Боян доведе и Ники Пенчев, измъквайки го от съседния хотел, който беше приютил полския тим. Около голяма заседателна маса и без чаши и мезета около 30-тина българи говорихме за житейски ситуации, за родни места, за трудностите в легионерството, за силата на шампионатите в Полша, Гърция, Румъния, Франция и Русия, за пътя, който всеки състезател е извървял или предстои да извърви. За нас беше чест на разменим няколко думи с най-достолепния около насата - бащата на Коце, Павел Митев, учител по физическо, преквалифицирал се като треньор, под чието ръководство и премерена строгост, бих евфемистично рекъл,  растнат и развиват таланта си много деца в Кърджали, някои от тях бивши и настоящи национали. Тук бяха и съпругата и срамежливата дъщеричка на Методи, приятелката на Венци, родителите на Коце.

И така в сладка раздумка неусетно мина 11ч. преди полунощ. Някак си неохотно направихме последни снимки за спомен на стълбите пред хотела и се разделихме с обещания за скорошни нови срещи. Амин!

След около два часа, час след полунощ,  Фенклубът се събра отново в култовата варненска механа „Одаята”, която, оказа се, още помни нашите летни фиести... Ма да не отваряме (и) тази тема... Друг път ще да е...

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com