Европейското през погледa на една доброволка!

Краят на годината е обичайното време за равносметки. Равносметки - лични, семейни, обществени. Каква е моята? Каква е тя през очите на един добрволец на Евроволей 2015? 

Ако нещо ни накара да се радваме, да се вълнуваме и, най-важното, да се обединим през 2015 - това бяха българските волейболисти. През тази година Арена Армеец приюти волейболната магия на Европейското първенство по волейбол и накара българските Лъвове, хилядите - малки и големи, привърженици да се почувстват част от нея. Накара ги да са Силни и обединени. За една мечта. За България ..

Но зад всички състезатели, фенове, треньори се крият едни млади хора, намиращи се зад кулисите на голямото състезание – доброволците. Млади, ентусиазирани, всеотдайни, водени от любовта към волейбола, готови на всичко за своите Герои ... И тогава птиченцето кацна на моето рамо с шанса  да се включа в първенството, което чаках, за което само съм мечтала, за което си закупих билети още в първия ден. Още по-голяма беше емоцията от това, че освен като доброволец, се включих и като стажант-репортер за специализирания волейболен сайт BGvolleyball.com.

Така започна онова лудо октомврийско Европейско първенство, за което зала Арена Армеец бе станала наш дом – от сутрините, в които подготвяхме „сцената“ за големите победи, до бързо нижещите се късни часове, в които българските Лъвове оставяха сърцето си на полето, а ние губехме представа за всичко случващото се извън пределите на залата и забравяхме за времето в безграничната радост и гордост.

В един от своите клипове Томислав Русев каза: „Да бъдеш журналист на подобни състезания е не просто удоволствие, а истинско щастие. Щастие, което се увеличава многократно, когато страната ти е домакин, залата е като врящ казан, изпълнен с истински обединени хора, създаващи атомосфера невиждана никъде по света, а отборът се бори до последно.. “

Дали късмет, дали възможност .. За пръв път и аз бях от тази страна на играта. За пръв път и аз бях от щастливците, докосващи се до тази неописуема емоция, заставайки до тези истински мъже, запалили преди години искрицата в моето сърце. По време на мачовете имах привилегията да бъда на метри от тях, наблюдавайки всичко, което влагат във всяка една точица, гейм, мач. Всичко, правейки го с огромни сърца, големи усмивки - заради нас. А погледът ми  запечата  дълбоко  гледката  от хиляди хора с многобройни трибагреници, дошли да подкпрепят отбора, да дерат гърла до последна точка и да скандират имената на своите герои.

       Спомням си как започна това непознато и мечтано приключение за мен. При първото си интервю с германския треньор Витал Хайнен – моето сърце прескачаше от вълнение, притеснения и недоумение – как този човек ще отговаря точно на моите въпроси. А той свикнал с тези изказвания, в познатия негов шеговит стил - ми говореше за дъщерите си и как аз също мога да бъда една от тях.  А на другия полюс получих едно топло, сърдечно  изказване от Капитана Владимир Николов. Човекът, на който години наред съм се възхищавала – говореше с голямата усмивка, неспирайки да благодари на всички онези, дошли да ги подкпрепят.

Емоциите бяха хиляди, а спомените се запечатваха дълбоко в моето съзнание. Но имаше един момент, който остави много по-траен отпечатък.  Емоционални, горди и обединени след победата на четвъртфинала над Германия и тогава Теодор Салпаров взе микрофона, помоли ликуващата публика за тишина. Благодари за изключителната подкрепа на феновете и посвети победата на съотборника си Ники Пенчев, разкривайки житейската драма, която е преживял и подвига, който е извършил, играейки цял мач в името на България. Волейболистите прегърнаха ридаещия Пенчев, а зрители и състезатели водени от Нели Петкова станаха отново едно цяло, запявайки от сърце химна на България в името на голямата победа на един истински мъж! А ние получихме  незабравим урок по човеколюбие, докосващ душите ни.

       Колоритните спомени бяха много, но сред най-запомнящите се ще остане атрактивното прескачане на рекламните пана от френското либеро Женя Гребенников, скачайки в опасна близост над мен,  а жертвата бе  - лаптопа ми. Големият Евгени Иванов от върха на своите 210 сантиметра не видя нуждата да се кача на нещо по-високо, когато се снимахме – тъй като съм достатъчно порастнала. А чешките резерви забавляваха публиката по време на почивките, играейки на камък, ножица, хартия, а който загубеше – правеше лицеви опори.

Всичко изглеждаше лесно – шеметно начало, България биеше наред, всеки ден в Арена Армеец беше празник, навсякъде се виждаха усмихнати и горди хора, българските лъвове оставаха дълго след края на мачовете – за многобройни снимки, автографи, интервюта. Вече мечтаехме за титлата, която страшно много ще ни отива .. И така до преломния мач с Франция .. Точно тогава започнах да осъзнавам, колко натрапваща и трудна може да бъде професията на един журналист. Колко кураж ти е необходим да зададеш познатите и обичайни въпроси, но на онези съкрушени български момчетата. Да искаш да говорят – тогава, когато очите им са пълни със сълзи и се обвиняват за ..  поредното четвърто място.

„Да, отново сме четвърти“, но остана чувството за достойнство след многото сърцати победи по пътя към четвъртото място. Успех, провал или подвиг -  преценете вие сами.

А ето го Европейското първенство през погледа на други доброволци:

Борислав Ботев:

„Реших да участвам в ЕП като доброволец по няколко причини. Първата е ,че специалността,която изучавам в НСА -спортен мениджмънт, е свързана с организирането и провеждането на спортни събития.С удоволствие участвах като доброволец,защото ЕП и самото му провеждане на територията на България е нещо голямо и значимо. Втората причина заради,която участвах е, че все още се  занимавам и тренирам волейбол. В комбинацията от двете причини се оказа почти невъзможно да не участвам като доброволец на това първенство. Не мога да кажа кое ми беше най-трудно.Може би разнасянето на трибагрениците,които трябваше да разнесем из цялата зала 😅😅 Най-приятно и най-запомнящото се беше,защото участвах заедно с моите колеги и имаше безкрайно много забавни моменти през цялото първенство.Също така запознанствата с нови хора ги слагам в тази графа.”

Ефтимия  Апостолопаппа:

„Реших да съм доброволка на Европейското първенство по волейбол, защото обичам спорта и знам, че волейбола е от най-силните спортове в България! Друго - исках да бъда по-близо до хората, които се занимават с високо спортно майсторство и да допринеса за правилното и успешно провеждане на първенството. Най-трудното ми беше да се примиря със загубата на отбора. Силно вярвах, че ще спечелим първото място! Най- хубаво и приятно беше, че се представихме много добре пред сложностите и затрудненията, които имахме през цялото време на Европейското и мисля, че всички останахме доволни!“

Симона Занова:

„Израстнала съм, играейки волейбол, а възможността да участвам в ЕП беше като сбъдната мечта за мен. Трудни неща нямаше,а забавните бяха в изобилие. Най-запомнящо се беше първата ни победа срещу Германия точно на рождения ми ден-какъв подарък само! Също така и как пеехме бъргарския химн всички като едно!“

Патрисия Николова:

„В момента,в който чух,че търсят доброволци за ЕП по волейбол, бях първият човек, който изяви желание без да се замисли.Стаж по специалността, и то свързана с любимия ми спорт,нямаше какво да ме спре. Всеки един момент ще остане запомнен и запечатан в ума ми.Още първия ден мен и още едно момиче ни поставиха отговорната задача да подготвим медалите.Бяхме предупредени,че бронзовите са с един по-малко.В процеса на подготовка  разбрахме,че всъщност един от златните медали липсва.А ние искахме да подготвим златото най-добре,като за нашите момчета…но уви,не стана.В резултат на бързата организация на целия екип всичко се нареди. Да бъда заобиколена от толкова ГОЛЕМИ хора,да се храня на една маса с тях,да изпълнявам задачите им и в същото време да се забавлявам с тях. Цялата еуфория на мачовете,подготовката в името на нашите Лъвове ме зареждаха с такава енергия,че късният час и всичко случващо се извън зала Арена Армеец бяха без значение.Толкова близо до героите,обичани и идеализирани от най-ранна възраст. Не можех и да си представя,че някога това може да се случи!“ 

       Те не станаха шампиони, но .. спечелиха сърцата ни. Въздействаха с играта си на хиляди. Малки и големи. Обединиха ни – тебе, мене, него. Различните. Въпреки несгодите. Въпреки трудния живот. И ни научиха да обичаме, страдаме, падаме и ставаме. За да продължат те и ние заедно с тях към следващата спирка – Берлин, в опит  към Олимпийските игри. Благодарим Ви!

------ 

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш

бързо новините от света на волейбола.

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com