Тони Зетова: Европейското през 2001 година бе най-трудното, на което сме играли

„Когато слагат медала? Това е едно удовлетворение. Отдъхваш си. Когато си бил толкова дълго под концентрация, след това става едно блажено отпускане. Много е удовлетворяващо, но е голямо изтощение. Искахме много и знаехме, че можем да постигнем нещо голямо.“

Това са първите спомени, които изплуват в съзнанието на легендарната волейболистка Антонина Зетова за онзи момент от преди 20 години. През 2001 г. българският женски национален отбор записва последния си най-значим успях на европейско първенство и печели бронзовите медали. При това във Варна, където родната публика не спира да ги подкрепя.

Зетова тогава е в познатата си звездна форма, която ще ѝ осигури място сред най-добрите волейболистки на нейното време.

Това беше най-трудното европейско, което сме играли. Не защото бяхме пред наша публика, защото в последния момент ни се контузи много важен състезател – Славка Узунова. Тези мачове, които изиграхме, бяхме много трудни, защото бяха нарушени тези механизми и едва ли не го изкарахме на много хъс, на много желание, себераздаване, но смятам, че всички като отбор се справихме”, разказа тя.

„Ние не тръгнахме веднага по равния път, отне ни време, изгубено време. Ние винаги поставяхме Аз над Ние, а то трябва да е обратно, Ние-то над Аз-а“, добави Зетова.

Успехът идва. Защото в тима са качествени волейболистки и силни характери. А защото никой не си търси оправдания.

„Точно тази капсула успяхме да я създадем ние последните години и когато има характери и хъс, ставаме боеспособна единица. Иначе оставаме само с претенции и алиби. Хулио Веласко казва, че алибито е най-големият противник на успеха. Никога не трябва да търсиш алиби в твоя неуспех. Просто трябва да знаеш какво не си успял, да работиш върху него и да продължиш да е бориш", казва златната медалистка от Шампионската лига (2006 г.) и на Купата на CEV (2007 г.) и 4-кратна шампионка на Българи с ЦСКА.

През 2017 г., Антонина Зетова печели отново бронз. Този път в дебюта и като треньор. Извежда българския националния до 23 години до трето място световното. Единият медал обаче е по-ценен.

"Този с националния отбор до 23 години. Първо, защото е единственият медал от световно. Беше магическо. А и защото ми беше първият и единствен медал като треньор. Както много ми се подиграваха - "Като квачка с пиленцата". Успяхме да се капсуловаме, да направим един борбен дух. Аз им казвах: "Ние отиваме само за медал, не искам в главите на нито една да има нещо по-различно". Това беше моята идея, моята мотивация и се радвам, че момичетата я реализираха, защото повечето играеха в България, където няма конкуренция. Взимат те слагат те и ти играеш просто, защото я няма друг.", казва Зетова.

20 години след последното домакинство на европейско, страната ни отново ще бъде домакин на шампионата. За първи път в своята история Пловдив ще приеме турнира. Мачовете, които започват на 18 август, ще бъдат излъчени пряко по RING.

След триумфа в Златната лига, Зетова е доволна от показаното от "лъвиците". И смята, че това ще им помогне и за добро представяне на европейското.

"Този гладиаторски дух трябва да го има във всяка една, защото ние наистина сме бойци. Даже се сещам на времето, когато бяхме в Италия и беше излязъл филмът "300". С "Перуджа" беше точно така, защото ние сме бойци. Този дух е много важен. На него казваме "Очи на тигър", обяснява Зетова.

"Те ще бъдат и още по-добри, аз съм убедена. Надявам се обаче в тренировъчния процес да са вдигнали нивото на игра, да са елиминирали грешките и да вдигнали качеството в някои от фазите. Трябва първо да дадем две предавки напред. По време на Златната лига ми се струваше, че играем на втора. Трябва да дадем поне на 5-та и като бързина, и като качества, за да бъдем конкурентноспособни. Като дух, на момичетата им се получаваше, играеха с много голямо желание. Надявам се да успеем да компенсираме със себераздаване, защото те могат да покрият многото дефектите, които имаме", анализира тя.

За късмет и като цел, към която да се стремят, Зетова дори се раздели с ценния си медал. Той вече е в ръцете на друга голяма звезда, която ще видим с българския екип на европейското - Елица Василева.

"Настръхнах още като я видях. Тя е толкова важен човек за мен. Много се разчувствах, но това е и огромна отговорност. Искам да оправдая очакванията на цяла България, но и нейните", през сълзи заяви Василева.

А дали магията ще се случи? И нов медал от европейското ще заблести на врата на българските волейболистки? Ще разберем от 18 август.

---------

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com