Сняг, аварии и изпитания, но ние сме до отбора!

Българските фенове нямат равни на себе си, за да подкрепят националите

Приключи олимпийската волейболна квалификация за мъжкия ни отбор в Берлин. С нея приключи и поредния олимпийски цикъл за тима ни. Снощи на раздялата с момчетата пред залата разбираемо цареше минорно настроение. Но всички говорихме, че започва градежът на подмладен състав, който да се готви за следващата Олимпиада през 2020-та година с основно стъпало Световното през 2018-та в Италия и България.

Анализи и коментари за представянето на отбора вече има доста, мненията са разнолики, ще се чуват още доста, и все по-разнолики ще стават. Моята задачка ще бъде да запозная любопитните с премеждията и преживяванията на българските волейболни запалянковци, които и този път направиха  каквото е по силите им, за да вливат енергия и усмивки у нашите момчета и сред присъстващите в Макс Шмелинг Хале.

Българското присъствие в Макс Шмелинг Хале бе забележително

Първоначалната ми нагласа беше ден за ден да ви разказвам за нашето волейболно приключение. Оказа се невъзможно, дори за високоорганизирана бойна единица като мен. Одъртевам, явно... В дните, прекарани в чужбина,  всяка минута е разчетена, живее се на пълни обороти, мероприятията следват едно след  друго, организацията и съгласуването на желания и  интереси за двайсетина човека е сложна, а понякога възникват и непредвидени ситуации.

Част от представителите на фенклуба на път

Неприятностите ни започнаха още с пътуването на трите автомобила. Ужасно време, нощен преход, мъгла, дъжд, сняг, сугращица, непочистени хлъзгави пътища, сериозни престои от по няколко часа на българо-сръбската и на сръбско-унгарската граница. На всичко отгоре и трите коли аварираха по различно време, кой по-леко, кой по-тежко... Хубавото е, че и този път не се предадохме и завършихме 30-часовия преход безкрайно уморени, но живи и здрави.

Председателят на фенклуба Георги Христов преодолява трудности по пътя

Стана така, че влетяхме в залата в момента, в който отборът на България губеше в първия гейм с 11 на 14. По-късно научихме от ръководителите на отбора, предварително известени за нашето пътуване, че са изпитали определено притеснение от липсата ни по време на химна и минутите след него. Съвсем скоро в залата стана ясно кой е господарят на терена и по трибуните, поне в този мач...

За срещата с Русия вече бяхме подготвили и брандирали сектора ни с плакати и знамена. Знаехме, че този мач е решителен, подкрепата е много важна и затова събрахме при нас повечето разпръснати българи в залата. Право да ви кажа, не чакаха и много подкани, макар че немският ред вече им е повлиял негативно и всеки се страхуваше да остави своето и да заеме чуждо място. „Абе тука да не е Германия, та се притеснявате, това е българският сектор!” беше най-добрият ми аргумент, който ги караше да се усмихват и да се изправят до нас. Тези, които нямаха достатъчно снаряжение, веднага биваха дооборудвани и инстуктирани за правилно боравене с него. Ентусиазмът беше огромен. Беше се оформил и втори български център на една от късите страни на игрището. Едните подемаха познати скандирания, после другите, слушахме и синхронизирахме гюрултията и залата закипя. За съжаление нашите любимци успяха да вдигнат гарда само във втория гейм, но и него загубихме... На всички ни стана ясно, че Олимпиада за нас тази година няма да има. Още повече, че вече бяхме изгледали и мач на франсетата – шлагерът на последната световна волейболна година. 

Както обикновено правим в такъв случай – прибрахме се в квартирата, за да потърсим взаимна утеха в приказки, спорове, волейболни (и не само) спомени, лафове, закачки и лакърдии. Още повече, че беше и голям български и християнски празник – Ивановден, а Иван, разумява се, имаше и сред нас...

 Ивановден в Берлин..

Традиционната за нашите пътувания леща, сурова туршия, говежда пастърмица, сиренце, суджуци и, разбира се, изобилие от домашна ракия и домашно вино и други там използвани повече в странство питиета... Ето тъй някак си преглъщахме загубата и лижехми рани. Със сигурност ни беше по-леко, отколкото на момчетата, особено на Владо и Теди, които повече няма да могат да участват на Олимпиада... или поне не като състезатели...

За мача с Франция, оказал се без значение, се чувствахме някак си по-освободени, настроихме се не толкоз за битка, колкото за забавление и среща с красив и емоционален волейбол с участието на българския отбор. Въпреки това отново подходихме с необходимата сериозност. Брандирахме сектора, а агитката ни се нарои и стана най-внушителната за трите дни от участието ни на турнира. Отново купонът при нас беше пълен. Стараехме се да предадем позитивизма и настроението ни и на момчетата на терена. Уви, на игрището имаше само моментни (от)блясъци и много унили погледи. Играеше се мач без значение... А дали беше така?

Съгласно уговорката след срещата отидохме, за си вземем довиждане с играчите и треньорите на ВИПаджийския вход на залата. Тук е мястото да отворя една скоба и да кажа, че съвсем изненадващо режимът в залата и около нея е меко казано много либерален. И то само месец-два след... вие знаете след кое. Достъпът до състезателите в залата и извън нея съвсем не е невъзможен. Та отново бяхме с момчетата, поговорихме почти с всеки от тях за това, което им предстои в клубните отбори до края на сезона. Никой не потвърди участието си в националния тим оттук нататък. Разбираемо е, все пак това е решение на старши треньора. Със сигурност с всички тях ще продължим да се виждаме още дълго, с Владо Николов и Теди Салпаров – все по-рядко... Желаем им успешна реализация след окончателното приключване на състезателната им кариера!

Български транспаранти украсиха зала Макс Шмелинг Хале

Иначе българските запалянковци и Фенклубът в частност се справиха отново страхотно в залата! За пореден път бяхме най-атрактивните, най-жизнените, най-усмихнатите, най-шумните, най-знаещите и можещите, най-немирните, най-обичаните и най-аплодираните от останалата волейболна публика в Берлин. Никой от нас не си и помисли да приседне дори за миг в течение на нашите мачове. Никой не жалеше гърло, макар че малцина останаха с неувреден глас още след първата среща с Финландия.

Телевизионните камери често следваха нашето поведение, защото немските режисьори бързо схванаха къде по трибуните е най-весело и интересно. Въпреки отпадането на отбора, получихме много поздравления най-вече от полски и немски фенове. Мнозина от тях поискаха да направим и общи снимки за спомен. Чудесно се справихте български волейболни фенове! Хвала на всички ви!

Хубавото е, че получихме и искрената благодарност и признание от момчетата, от щаба, от ръководителите на Федерацията и от министъра на спорта, които присъстваха на турнира. Не случайно в емоционалното изказване на Пламен (Константинов) след последната среща снощи стана дума за дълга на момчетата към българските волейболни запалянковци и най-вече към тези, които бяха в залата и от години следват отбора по пътуванията му из Европа. Между другото, ще ви издам и една тайна, ние затова и си пътуваме подир отбора – да има нещо да ги ръчка, да не им дава покой, да се раздават и да играят отговорно, дори (или най-вече) когато се сътезават в чужбина. Иначе, пред 12 000 чифта очи си ги знаем какво могат.

Родните фенове бяха най-атрактивни в Берлин

За българския отбор турнирът приключи. Даже в момента, когато дописвам тези редове, те вече са си у дома. За нас, обичащите играта български волейболни запалянковци, квалификацията продължава. Очакват ни два дни и четири страхотни мача на олимпийската квалификация в Берлин. Със сигурност без нашите любимци тук няма да е същото. Но емоции в залата ще има със сигурност... и красив и невероятен волейбол! Това е отплатата за всичко, което правим!

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com