Ивона Димитрова – късметлийският тийм мениджър на националните отбори

Целият тим и щаба в някои ситуации зависят от теб и това как ще организираш нещата, разкрива младата дама с много медали от различни международни форуми

Ивона Димитрова е една от младите специалисти, изпълняващи ролята на тийм мениджър и водач на националните и клубните ни отбори при техните участия на международна сцена. Има вече доста сезони зад гърба си, като може да се нарече опитен мениджър. Приема това като голяма отговорност, работи с желание и се старае да даде всичко от себе си в тази дейност. На пръв поглед нищо необикновенно – млада дама, която се стреми да изпълни по най-добрия начин поетите функции. Но не е съвсем така.. Защото, за разлика от други, има много спечелени отличия от различни форуми.

Ивона може да се определи като „късметлийският“ тийм мениджър на представителните ни тимове. При своите участия тя няма пропуск, като се завръща почти винаги с медал. Само през тази година записа четири отличия – три с националния тим за младежи под 20 години – сребърен медал от Европейския младежки олимпийски фестивал в Словакия, злато от Балканиадата в Албания и бронзов медал от европейското първенство в Италия, както и медал с националния тим за юноши под 18 години – злато от европейското първенство в Грузия.

Казано с две думи – тя няма неуспешно първенство със свое участие. Дори на клубно ниво стига до изключително престижната позиция за българския волейбол - 1/4-финали в Купата на претендентите ( Challenge cup) с тима на Монтана.

Случайност или съдба? Може би и двете, но определено Ивона е желан водач от щабовете на държавните отбори.

Самата тя е бивша волейболистка, като е в този спорт от дълги години.  Има много успехи зад гърба си, включително и няколко шампионски титли на България при девойките и жените. След приключване на активната си кариера остава в спорта – нейния свят, където ще е най-полезна, като професионалните й ангажименти са свързани с него. В същото време е и съдия по волейбол и мениджър.

„Започнах да тренирам волейбол като дете в Локомотив (София). Бях забелязана и получих предложение от ЦСКА. Не се колебах и облякох червената фанелка. С ЦСКА сме били шампиони при подрастващите на всички възрасти. С представителния отбор на жените също сме печелили шампионата няколко пъти“, разказва младата дама за себе си и пътя си в спорта.

За старта си като тийм мениджър тя споделя лаконично: „В позицията на мениджър се озовах случайно. Както се казва бях в точното време на правилното място.“

Определя постът „мениджър“ като длъжност изискваща сериозен подход и голяма отговорност: „С една дума мога да кажа, че е много голяма отговорност.  Все пак това са отбори представляващи страната. Целият отбор и щаба в някои ситуации зависят от това как ще организираш нещата.“

Вече е горд носител на много медали от различни първенства. Заявява, че всичките са важни за нея, като не може да каже, че някой е по-ценен от друг. А знае ли колко са те? Естествено, че да:

„Като мениджър спечелих с различните национални отбори няколко медала – бронзови от световно първенство за жени под 23 години, три бронзови медала от европейски първенства, сребърен медал от Европейския младежки олимпийски фестивал, злато от Балканиада и злато от Европейска лига с жените. За съжаление на клубно ниво най-доброто постижение е с отборът на  Монтана – 1/4-финал за купата на ЦЕВ (CEV Cup) обяснява тя, като това лято е изключително успешно за нея – завръща се с три медала от три участия.

Относно качествата, нужни за един успешен тийм мениджър тя е категорична:

„Смятам, че за всяко едно нещо преди всичко се изисква желание. Оттам нататък трябва да можеш добре да си организираш времето и да знаеш кое къде да търсиш.“

 Ивона вече може да се определи като „опитен“ мениджър, след като от доста години се занимава с тази дейност.  За нея всеки един трябва да прави това, което му харесва, така ще може да бъде най-полезен в предприетото начинание. Тя разкрива, че вече от около пет години се занимава с това, така че определено тази дейност й допада.

Стигаме до въпроса трудно ли е за една жена да бъде тийм мениджър на представителен спортен отбор?

„Смятам, че всичко зависи от човека, от степента на желанието му да се развива в определена област. Но всъщност, като се замисля,  думата мениджър е в мъжки род (смее се). Шегата настрана, по -трудно може би ми е било е в началото да ме приемат сериозно, но след това всичко е наред“, разкрива натрупалата вече доста опит млада дама.

За нея човек, трябва да може да улови момента. Но пък тя е „късметлийският мениджър“ и не го пропуска. Започва случайно, но продължава и досега.

„Както казах, просто бях в точния момент на точното място. Трябваше някой да отиде като мениджър с отбор поради ангажимент на титуляра в последния момент. Попитаха ме искам ли, съгласих се и така се започна“, лаконично обяснява старта си тя.

Преживяванията са много и различни, не може да определи някое състезание като най-незабравимо. За нея всяки турнир,  завършил с успех е незабравим по свой начин. Надява се, че най-хубавото, съответно и най-незабравимото преживяване тепърва предстои.

„Всъщност съм сигурна, че най-доброто предстои!“, усмихва се с увереност.

Но не всичко е цветя и рози. Трудности и непредвидени ситуации непрекаснато се изпречват в работата, като трябва да бъдат преодолявани с гъвкавост и рационални решения. Често всичко зависи и от бързата реакция и предвидливост.

Определя като най-трудно първото си състезание. „Може би първото, защото ти се случват неща, на които не знаеш как да реагираш, притесняваш се не толкова да не объркаш нещо, колкото до това, че цял отбор зависи по един или друг начин от твоите действия.“

Естествено не липсват и куриозни ситуации...

„Пътуваме за един мач и в автобуса някой се сеща отново да попита с какъв цвят на екипите сме. Оказва се, че седем състезатели са облекли червен, останалите с бяло, като най-куриозното е, че либеро и разпределител, които са в една стая бяха с еднакъв цвят на екипите“, връща лентата назад Ивона.

„През този сезон ни се случи член на щаба да не го пуснат в самолета в Истанбул, като дори ни обясниха, че не излетял от София, а аз бях с него точно преди да влезем в ръкава. След известни обяснения ме свалиха от самолета, видях го отпред, показах, че е той. В крайна сметка излетяхме в пълен състав,“ разкрива случка от това лято младата мениджърка. И добавя:

„Има още много, но те си остават за „кухнята“. Това е още една задача на мениджъра- каквото стане в отбора си остава в отбора .“

Смята ли се за късметлийски тийм мениджър? „Смятам, че аз имам късмета да работя с отбори, които печелят и ни карат да се гордеем с тях.“

Въпреки, че мениджърството не е основната й дейнос, успява да съвместява всички работни ангажименти. Определя успешното лавиране като въпрос на организация. Смята, че засега успява да ги съчетава успешно. И се надява в бъдеще също да е така.

Не дава голяма гласност на постигнатото в широк кръг извън волейбола. Споделя, че получава поздравления от близките хора до нея, които са запознати с това, което прави. Но за нея и това е достатъчно, като се радва на всеки поздрав и подкрепа.

Настоящата 2022 година е към края си, като е време за равносметки. Връщайки се назад споделя, че е удовлетворена.

„На този етап съм доволна. Беше една изключително успешна година, и тук искам да благодаря на момчетата и щаба, че ми се довериха, приеха ме като част от отбора и оттам нататък всичко се получи много добре."

Но амбициите й не свършват дотук: „Все още ми липсват златни медали от европейски и световни първенства. Ще гоня тези резултати“, заканва се Ивона, като заявава, че ще продължава да се занимава с тази дейност.

Завършваме с пожелания за бъдещето?

„На състезателите пожелавам да са здрави и да ни радват с още много  медали и поводи за национална радост! За себе си пожелавам близките ми хора да са здрави и да продължават да ме подкрепят.“

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com