Легендата Димитър Каров: Никога няма да забравя победата над Стяуа в Букурещ

Вече 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат волейболната история на България. Рубриката „Червените волейболни сърца на България“, която правят в сайта CSKAvolley.com ще ви припомни миналото и ще ви разкаже настоящето на едни от най-големите легенди на армейския клуб.

Димитър Каров е роден на 27 ноември 1943 година в София. В активната си състезателна кариера играе като разпределител. Носител на 5 титли и 3 Купи на България с екипа на ЦСКА, както и на КЕШ с „червените“ през 1969 година. Като треньор има още две титли начело на „армейците“.

Г-н Каров, какво си спомняте от времето, когато започнахте да тренирате волейбол в ЦСКА?

Аз съм софиянец и като ученик започнах в Септември, мисля че беше 8-9 клас. Реално, само две години по-късно Тодор Симов ме взе в ЦСКА и започнах да играя в мъжкия отбор, още докато бях ученик и при дебюта си станах шампион.

Помните ли първия си мач с екипа на ЦСКА?

Минаха доста години оттогава. Помня обаче нещо друго, което е любопитно – първия си мач със Септември, който по някакъв начин отново е свързан с ЦСКА. Аз дори не бях тренирал организиран волейбол, но излязох на кортовете на ЦСКА срещу Локомотив София при юношите. Водеха ни 2:0 и треньора Манов ме пусна, без дори да знам добре правилата. Влязох, не помня какво съм играл, но бихме с 3:2.

А можете ли да кажете кой е най-силният ви мач с ЦСКА?

Разбира се, това е победата в Букурещ с 3:2 над Стяуа, с който станахме европейски шампиони през 1969 година. В първия мач бихме с 3:0 в „Универсиада“, а там изиграхме жесток мач, който не се забравя никога. Това ни беше шансът да покорим европейския връх и го направихме.

Можете ли да кажете кои са треньорите, които допринесоха най-много за развитието на кариерата ви?

Първият ми треньор беше Тодор Симов. След това играх при Милко Караиванов, с който станахме европейски шампиони. Това са двете фигури, които допринесоха за израстването ми.

Кои бяха съотборниците ви в ЦСКА, с които се разбирахте най-добре на терена?

Димитър Златанов, Здравко Симеонов, Александър Тренев, Васил Симов, Стойчо Крайчев… Аз нямах никакви проблеми да се разбирам с тези хора, защото за мен играта беше над всичко и бях щастлив, когато тренирахме и имахме мачове. Достигнахме до такова ниво, че се забавлявахме с противниците ни. Както на клубно, така и на национално ниво.

В ЦСКА неминуемо се играе под голямо напрежение заради сериозните очаквания. Как се справяхте вие с тази отговорност?

Напрежението е нормално в спорта. Всеки състезател излиза на терена, за да победи. ЦСКА беше военен отбор, знаете при тях изискванията са по-високи. Бяхме военизирани, дисциплината бе изключителна. Осъзнавахме, че сме отбор, създаден за да побеждава. Така че бяхме свикнали с този манталитет.

А кои са по-трудните моменти, с които сте се сблъсквал в клуба?

Това бяха мачовете с Левски-Спартак, след това и със Славия. Те ни предизвикваха и ни караха да тренираме много упорито. Но ние бяхме тръгнали да играем по стила на японските волейболисти, с много комбинативно нападение. Пробвах най-различни видове комбинации, които усъвършенствахме и прилагахме на мачовете.

Помните ли кой ви насочи на поста на разпределител?

Професор Шойлев. Заедно израснахме с него в центъра на София. Той беше човекът, който ми каза „Ти добре подаваш, пъргав си, защо не опиташ с волейбола“. И така стана, че от футбола се прехвърлих във волейбола.

Какво трябва един играч на вашия пост да умее най-добре?

Волейболът на вид изглежда проста игра, но когато човек тръгне да я практикува, се сблъсква с много проблеми. Както технически, така и физически и тактически. Усъвършенстването на играта с топка е много трудно и изисква голяма дисциплина, желание и воля. За мен бе най-трудно да бъда прецизен. Това, което правя, когато разпределям топката, за да улеснявам моите нападатели и да бъдат сигурни в това което правят.

На какво ви научи ЦСКА?

По мое време ЦСКА беше клуб на европейско и световно ниво. Във всяко едно отношение. Съвършен клуб. Това, което ЦСКА постигна в спорта, хората казваха, че ЦСКА има повече медали на олимпийски игри от цяла Франция. В ЦСКА се гради шампионски манталитет и се калява характерът.

Накъде поехте след края на кариерата си в ЦСКА?

Играх три години в Торино. Бях играещ-треньор там. Георги Чолов беше преди мен, бяха се класирали десети в първата година, след като влязоха от Б в А група. Момчетата ме приеха много добре и с желание да се научат да играят комбинативен волейбол. Започнах там с малко френски, но бързо научих италиански и нямах никакви проблеми. Момчетата бяха много амбицирани, в първата година бяхме трети, след това два пъти играхме финал.

Следите ли какво се случва сега с ЦСКА?

Преди да приключа дейността си бях 10 години началник спортни игри в ЦСКА. Много се натоварих тогава, по 10-14 часа на ден бяхме заети и имах нужда от почивка. Следя мачовете по телевизията. Искам да пожелая на момчетата и момичетата да вървят по нашите стъпки и да достигнат онова ниво, което успяхме ние, печелейки три купи на КЕШ при мъжете и жените.

Етап към тези резултати обаче е разрешаването на проблема с базата на клуба, не смятате ли?

Италия направи чудеса, но там федерацията беше казала на клубовете да се построят зали от 3-5 хиляди зрители, за да играят в А група. И това се случи, създаде се организация и сега Италия е много далеч, същото е в Турция. Това, което се прави при нас, с тази материална база, са чудеса от храброст. Докато не се реши този проблем, няма как да очакваме супер резултати. В спорта финансите играят огромна роля. В ЦСКА има традиция, знаят как се правят състезатели, но трябват и условия.

Какъв съвет бихте дали на настоящите играчи в клуба?

Бих им казал да обичат волейбола, да обичат това което правят и да искат да стигнат на световно ниво.

Как се чувствате, гледайки внучката си в отбора?

Радвам се. Детето тренира, развива се. Гледам да не й говоря много, за да може тя сама да почувства удоволствието и нещата, които трябва да прави. Тя е на 11 години, има време. За мен е най-важното да обича онова, което прави.

Какво е усещането българин да е най-добър разпределител в света?

Това е професионално удовлетворение. Аз съм доволен от това, което постигнах като индивидуални възможности в играта. Но не съм доволен от това, което постигнахме като национален отбор. Бях капитан, имахме световна и олимпийска титла в ръцете си. Волейболът щеше да е на много по-високо ниво и с по-голям авторитет в България, ако бяхме спечелили тези финали.

CSKAvolley.com

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com