Ами сега!

Дотук добре… Мъжките и женските национални отбори останаха в Лигата на нациите, младежите под 21 години спечелиха бронза на световното първенство в Бахрейн, девойките под 17 г. са в Топ 6 на Европа. На Балканиадите сме неизменно сред призьорите, но остава и там да сме извън тройката..

Тепърва обаче започва трудното – европейски първенства, олимпийски квалификации за мъже и жени, световни първенства при подрастващите.

Воденият от Пламен Константинов тим направи по-лесното, според специалистите, да запази мястото си в най-комерсиалния турнир, въпреки не малкото проблеми със състава и с играта. Достигнахме до базовия лагер, но изкачването на Еверест предстои.

Първо идва шампионата на Стария континент, на който сме един от четирите домакина. Нещо повече – до полуфиналите може да играем във Варна, ако естествено достигнем до преките елиминации.

Задачата, която обяви президентът Любо Ганев е влизане в топ 8. В състава се завръща Цветан Соколов, но той не е Господ и ако не видим доста повече от това, което показаха националите по време на 12-те мача в Лигата нищо добро не ни чака.

Двете победи над Словения и над Иран не ни вдъхват чак толкова много оптимизъм. Да не говорим пък за Олимпийската квалификация, която е след малко повече от два месеца. Едва ли са много тези, които вярват, че българският мъжки национален отбор ще се завърне на Игрите за пръв път след 2012-та година.

Женският национален отбор е в подобна ситуация макар и с цели 13 места по-напред в световната ранглиста от силния ни пол – 16-то място. Сериозно подновен и подмладен отбора на Лоренцо Мичели, претърпя тежък удар още на старта с контузията на капитанката Мирослава Паскова.

След това също записа две победи – над Хърватия и Корея и изпълни задача минимум оставане в Лигата. Хърватките са ни и съпернички в груповата фаза на започващото в средата на август европейско първенство.

Другите отбори в този етап освен домакините от Италия трябва на хартия да са доста под класата ни – Босна и Херцеговина, Румъния и Швейцария, но… Едно голямо НО, а то е играта на отбора, защото само желание не стига. И тук задачата е четвъртфинал. И тук участието на Игрите в Париж е химера, а квалификациите ще са повече за обиграване на състава.

Оптимизмът е свързан с младежкия ни национален отбор, спечелил бронзовите медали на световното първенство в Бахрейн.

Това обаче едва ли изненадва, защото този тим, чийто основи и развитие направи Мартин Стоев, странно защо забравен и никой не споменаващ неговото име напоследък, бе обречен на успехи.

Италианският селекционер Буратини само го доразви. Според скромното ми мнение единственият друг, освен бившият селекционер, който с гордост може да каже, че има принос, естествено извън състезателите, е Владо Николов, който се грижеше за тях и постоянно бе до състезателите без значение дали е заради синовете си или от патриотизъм. Важен е резултатът, а той е повече от положителен и една от малкото положителни неща във волейболното лято до момента.

Тепърва обаче предстоят още много първенства при подрастващите – европейски, световни и квалификации. Какви ще са резултатите и най-вече каква ще е играта и дали ще вдъхне оптимизъм тепърва ще видим. Така, че дотук добре, но трудното предстои…

Послеслов: Не се познаваме с Мартин Стоев и през живота си никога не сме разговаряли директно един с друг…

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.