Eдва ли има изненадани!

На 17 юли написах един коментар със заглавие „Ами сега“ по повод предстоящите европейски първенства за мъже и жени и олимпийските квалификации.

Поводът бяха „барабаните, които биеха“ всички ръководни фактори в този спорт след запазването на местата и догодина в Лигата на нациите. Не без доза и късмет.

 

Без да претендирам, че съм волейболен специалист прогнозирах това, което се случи! Само на базата на фактите. 1000 процента съм убеден, че на всички бе ясно още тогава, че ние нито ще се класираме за Париж 2024, нито ще направим нещо значимо на европейските първенства.

 

 

Също така съм сигурен, че вината не е в селекционерите, доказали се през годините като треньори. На Константинов вероятно му е наложено да пробва със старите кримки, а да не рискува с младите. А защо се е съгласил е друг въпрос. 

 

Както каза Мартин Стоев в интервю за BGvolleyball.com резултатите щяха да са същите, но може и по-лоши, но

поне щяха да се обиграват младите.

 

Единствено нямам обяснение защо при мъжете не се предприе този пресметнат риск...

 

Както казах по-горе 1000 процента бе сигурно, че ние няма да играем във френската столица. И дитирамбите от ръководители, треньори и състезатели са само за „мазане на кънките“. Защото да си вярваш, че ще можеш да стигнеш до 12-ицата на Игрите догодина, трябва си по-тъп от политик, които си вярват, че ще могат да преборят Димитър Николов за кмет на Бургас или Златко Живков в Монтана. А още повече Александър Томов или Светльо Витков от Хиподил да станат градоначалници на София. В спорта за разлика от политиката в 99 процента побеждава по- добрия. А българският волейбол в момента е в позицията на по-слабия!

 

Затова логичното се случи, а дали ще се извадят необходимите изводи и да се тръгне по правилния път... Дълбоко се съмнявам с оглед всичко, на което сме свидетели през последните годни!