Инженерът-волейболист, който мечтаеше за спортни успехи в Плевен

Приятели, роднини и колеги изпращат Симеон Симеонов утре в Плевен
Приятели, роднини, колеги и много хора от волейболната общност в България ще изпратят Симеон Симеонов в последния му път утре.
Поклонението е на 14 ноември от 11:00 часа в Обредната зала в Плевен. Погребението е от 12 часа на гробището в м. Чаира.

Едва на 25 години, Мони, или „Сандър“ както още го наричат всички, напусна този свят в трагична катастрофа на пътя Плевен - Ловеч. Напусна го внезапно, устремен към поредното си предизвикателство във волейбола – успех с мъжкия тим на Олимпиец.
Отиде си един млад човек, изпълнен с енергия и голям позитивизъм, радетел за развитието волейбола в Плевен, макар и по образование да бе инженер и да работеше в АЕЦ Козлодуй.

Симеон Симеонов е роден на 20.03.1998. Минава през юношеските волейболни формации на Плевен, а след това учи за електро -инженер. Следва магистратура в техническия в София, която завършва с отличен. Започва работа в АЕЦ – Козлодуй, където работеше до самият край със специалност „Автоматика, информационна и управляваща техника“.
Едновременно с това младият физик съчетава работата си в атомната централа с длъжността треньор във ВК Олимпиец.
Той е и капитан на мъжкия тим на Плевен. Успява да лавира успешно между двата града и между два съвсем различни свята. Хората го ценят и го обичат, като мъката е огромна.

„От понеделник до петък работеше в Козлодуй. В петък вечер имаше тренировки с мъжете беше им капитан и треньор“, разказва за BGvolleyball.com приятелката му Елизабет Георгиева, която също е бивша волейболистка, израсла в Бдин-Вида (Видин), а след това състезателка на ВК Казанлък.

„През седмицата след работа помагаше в залата в Козлодуй, казваше ми, че децата имат голямо желание и много им се радваше. Събота имаше мачове с мъжете, а неделя водеше тренировките на децата в Плевен. Правеше графици за тренировките в Плевен, занимаваше с цялата организация. Постоянно организираше със Стефка Великова благотворителни мачове и концерти “, допълва още тя.

„Беше негова идея да се създаде мъжки отбор в град Плевен. Събра отбор, тренираше ги и им беше капитан, плащаше от собствения си джоб на играчите от другите градове за гориво, за да дойдат на тренировка или мач“, разкрива още Елизабет.
Заедно са от почти година. Запознават се на волейболен семинар в Плевен. След това се виждат на съвместен лагер на подрастващи в Козлодуй. Тя като треньор на ВК Бдин Вида, където тя помага за подрастващите, той като треньор и ВК Олимпиец, където е треньор. Приказката им продължава до съботния ден, 11.11, когато се случва трагичния инцидент.

„Това е моето, никога няма да е достатъчно, но не знам какво да кажа“, излива огромната си болка от трагичната загуба Елизабет Георгиева.
„Мони беше скрит ангел. Всеки, който е имал възможността дори да поговори с него го знае. Винаги грижовен, винаги раздаващ се, никога не очакваше нищо в замяна, не искаше благодарности. Правеше всичко от сърце. Знам, че е на по добро място, защото е невъзможно да не е. Искам да се обърна към всичките му близки приятели и семейство - Замислете се над всичко, което ви е казвал и примера, който ви е дал. Той беше пратен, за да ни помогне да научим уроците си и да изпълним задачите си на този свят. Не скърбете, пуснете го, не му пречете да продължи по собствения си път. Ако ви е нагрубил простете му, ако вие сте го нагрубили простете си, защото той го беше направил. Не таеше нищо лошо в себе си, обичаше ни всички“, коментира бившата волейболистка и приятелка на Мони.

Съотборници, приятели и колеги на Симеон Симеонов, пожелаха чрез BGvolleyball.com да изразят своите послания в негова памет:
„За мен Мони беше много повече от съотборник, беше ми приятел, пример за подражание както в, така и извън игрището. За малкото време което играхме заедно ме научи на много повече от волейбол. Научи ме на доброта без показност, на скромност, отдаденост на спорта и много други. Нека почива в мир на едно по-добро място.
Божидар Вътков
„Всеотдайна душа, принципен човек. Грижовен към всички, големи и дечица в школата. Мой гръб във всичко. Пример за подражание на малки и големи. Мой малък брат, който винаги съм искал…“
Божидар Колев
"Мони, благодаря ти за всеки един момент прекаран с теб, благодаря за всяка една вечер, в която ти загрижен си ме изпращал до вкъщи. Така и не ти го казах, но винаги съм те чувствал като по-голям брат. Ти винаги вярваше в мен, затова сега аз вярвам, че си на по-добро място."
Божидар Атанасов
"Сандърс, ти беше човека, който най-силно вярваше, искаше и мечтаеше да има мъжки волейболен отбор в Плевен. Няма да забравя един горещ юлски ден през 2021, когато ни събра с Минков на кафе да ни представиш идеята, а в последствие и на другите момчета, а накрая и на Стефка. Мъжкият отбор вече го има и ще продължи да го има. Олимпиец го има от 10 години и ще продължи да го има. Заради теб, заради Минков и заради Стефка, ви обещавам, че ще има волейбол в Плевен ! За личностните качества няма смисъл да говоря. Всеки, който те познава знае!"
Антонио Йорданов
"Мони ти си уникален, както на терена така и извън него. Благодаря ти за всички пъти в които оставахме да си говорим след тренировка, за всички неща които си ми споделял, за всичките ми изслушвания. Обичаме те и няма да те забравим, Сандър!"
Марио Георгиев
"Треньор, учител и приятел!
Винаги ни помагаше в трудностите, винаги беше до нас и в хубаво, и в лошо. Учеше ни и градяхме заедно!
Приятел, Треньор и Учител!
Липсваш ни, обичаме те и няма да бъдеш забравен!🕊🤍🖤"
Иво Русинов
"Мони, с теб се запознахме на волейболното поле, но имах щастието това познанство и приятелство да се пренесе и извън него. За всеки е важно да има в живота си човек като теб, на когото да знае, че винаги може да се опре за подкрепа и съвет. Ти си пример за целеустременост и отдаденост и всеки, който се е докосвал до теб е попил от тези твои качества.
В последните дни се опитвам, до голяма степен неуспешно, да не мисля за тази неописуема загуба, а за всички разговори, преживявания и емоции, през които сме преминали заедно, защото те определят начина, по който ще те запомним - упорит, амбициозен млад човек с усмивка, която всички, които те познаваха, никога няма да забравят.
Почивайте в мир, приятели, а ние обещаваме да работим за вашите планове и мечти, за вашата и наша кауза. И ще направим всичко по силите си да достигнем целите, които вие си бяхте поставили и без съмнение щяхте да постигнете.
Благодаря ви и нека е светъл пътят ви нататък!"
Борис Стефанов
„Монката, както го наричах, за мен беше един упорит, трудолюбив и целеустремен млад човек. Беше готов да даде всичко, на което е способен, за да помогне, да бъде полезен или просто да ти даде съвет. Ще го запомня с и с това, че беше от "свестните", добри хора, и му личеше във всичките пъти, в които съм общувал с него. Надявам се там, където е сега, да му е спокойно и да знае, че ще винаги ще носим споменът за голямото му сърце.“
Петър Трендафилов
Човек с потенциал за високо качество, човек с главно "Ч". Занимаваше се с деца, беше добър... просто страхотен младеж.
Венелин Наев
За нас беше чест и привилегия да познаваме Мони и да можем да го наречем свой приятел и колега. Изключителен млад човек - енергичен, интелигентен и изпълнен с доброта, пример за трудолюбие, усърдие и целеустременост . Той направи много за нас, винаги е помагал и е бил насреща, беше и ще остане значим за нас. Радваме се, че беше част от живота ни и можахме да се докоснем до такъв невероятен човек. Дълбок поклон пред светлата му памет!
Цех СКУ
Мечтател! Търсещ и даващ добрина.
Благовест Христов
Въпреки борбения си характер Монката беше миролюбив и услужлив човек, по което смятах, че прилича на мене, и аз бързо го обикнах и възприех като свой брат. На хората правеше впечатление, че е винаги усмихнат, и неговата всеотдайност и добро сърце окуражаваха всеки, който го познаваше. За последната година Монката се беше превърнал в мое семейство и той беше най-голямата ми подкрепа и моят дом, докато и двамата бяхме толкова далеч от вкъщи. Волейболната му кауза чувствах и като своя, а тази енергия носеше надежда и сили и за моята борба в сферата на образованието. И двамата пътувахме като луди уикендите, и двамата толкова малко хора ни разбираха, но това нямаше значение. Луди бяхме за връзване, но с по една идея и една мечта - да покорим върховете си. Не сме яли и не сме спали да се готвим за битките си всеки уикенд. Монката така бързо се превърна в най-близкият човек в живота ми, в ежедневието ми; и аз единствено се надявам да съм бил също толкова ценен в живота му, колкото беше той за мене и колкото ще продължава да бъде с примера си и следата, която остави. Незаменими хора има на тоя свят; и Монката е един от тях...
Винаги мъкнахме по една волейболна топка в колата. Като пълните щуротии, които бяхме, сме играли насред софийските улици и училища; насред паркинга на козлодуйския Лидл след полунощ; в коридорите на хотели; над опънати Коледни лампички измежду улично осветление при минус два градуса; и къде ли още не...
Цяла книга мога да напиша и пак не би било достатъчно да изкажа колко много го обичах тоя голям човек.
Успех по пътя ти, приятелю! Сигурен съм, че някога пак ще се срещнем; а дотогава... ще пазя в мисълта си само, че когато ти подавам топката високо, с две ръце отгоре, ти ще ми я връщаш от небето точно, както само истинският капитан на Олимпиец може. Винаги ще си с мен; и аз ще бъда с теб!
Един от най-близките му приятели Сребрин Колев
BGvolleyball.com изказва съболезнования на семейството и близките на починалия.
---------
Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.
Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм
















