Момчето, което се връща при морето

За верните привърженици на “тигрите” синоним на клуба е и едно име. Айкут Айдън, или както го наричат много състезатели - “Аби” (от турски “брат”). Последното - достатъчно показателно за изградените взаимоотношения  и близостта между хората в колектива. За приятелството и братството.  

Ще си кажете - в спорта е неминуемо... Е, не е точно така.  

Смея да твърдя, че за толкова години в спорта отношения като в Хебър не се виждат всеки ден. Има отбори и отбори. И колкото клиширано да звучи - някои неща си проличават в лошите моменти, моментите на кризи, моментите, когато наистина се разбира стойността на това или онова... Просто да устоиш на проверката на времето. Бих добавила - и на обстоятелствата.  

За това - малко по-късно...  

Да се върнем на началото на историята между Айкут и Хебър.  

“Аби”, както го наричат, влиза в щаба на “тигрите” от Пазарджик през юли 2020 г. Когато започва “златната” ера за клуба.   

Две титли, три Купи на България, две Суперкупи... Това е равносметката за статистика - като част от семейството на Хебър - говорейки за материална такава. Това са и най-хубавите му спомени с “тигрите”. “Помня като вчера как се чувствах тогава”, започва разказа си Айкут.  

“Хебър повече от клуб мога да кажа само това.  Не знам от къде мога да започна. Първо искам да благодаря на невероятните фенове на Хебър. Но и да отправя някои специални благодарности - на Надя Стоянова, Тодор Алексиев, Александър Иванов, Лазар Вълчев и Слави Катранков, които бяха най-близките ми хора в клуба. Последни специални благодарности и на момичетата, с които работихме заедно: Глория, Мария, Виктория и Теди. Много се извинявам, ако забравям някое име.”   

Всеки от това семейство е оставил по нещо от себе си в сърцата на другата, по-голяма част от него - именно феновете. И Айкут Айдън не прави изключение...  

“Не знам защо феновете ме харесват толкова. Защо казах “не знам”, защото не говоря български. Нямам много комуникация. Но когато ме видят, реагират винаги невероятно.”   

Не липсват забавни ситуации още при идването му в България. “Когато пристигнах в София, търсих кола, защото полицията вдигна моята и не можахме да я намерим.” 

Има и неприятни моменти по време на престоя си в Пазарджик, но предпочита да не говори за това. ”Всяко семейство понякога има проблеми. Но никога няма да разкажа за тях.”   

Всичко около адаптацията с новата обстановка преминава нормално, благодарение на подкрепата на околните. “Адаптирах се много лесно, защото няма почти никаква разлика с Турция. Казвал съм и преди - цял Пазарджик ми помогна”, спомня си статистикът.  

След 4 години в редиците на един от двата клуба, постигнал златен требъл в историята си, Айкут решава, че е време за промяна. Такава, която няма как да не е болезнена, като всички големи промени, но без тях няма напредък - знаем много добре. Но пък, когато я усетиш, трябва да действаш - не защото вече не принадлежиш на мястото, където си бил досега, а защото просто трябва да растеш. А, може би, с теб и този/това, което напускаш. В един момент вероятно отново ще се срещнете. Като морето и брега - все пак героят ни е типично “морски” човек.  

 Доскорошният най-голям съперник на Хебър предлага договор на статистика, бил в редиците на пазарджиклии... Първоначално той се колебае, решението е трудно, но все пак стига до него. 

“Говорихме първо с Иван Станев, защото се познаваме от много години.  

Беше трудно да реша. Но за 4 години спечелих всичко. И преживях много неща. Най-вече, когато мислех, че ще издържа само 6 месеца тук. След това се почувствах наистина уморен. Имах нужда от нова мотивация в кариерата и живота си.”  

 Тъжи за бившия си вече клуб и трудно им съобщава решението си, но промяната е факт. “Разбира се, че има носталгия. Прекарах 4 години там. 4 невероятни години. С тъга си тръгвам от Пазарджик.”  

“От клуба го приеха нормално. Защото сме професионалисти. Не можем да работим цял живот заедно. Разбира се, в първия момент бяха тъжни. Но в този живот всичко може да се случи”, добавя статистикът. 

В Нефтохимик Айкут ще работи с познати лица, като разпределителя Добромир Димитров, посрещача Розалин Пенчев, центъра Красимир Георгиев.  

“Когато реших да подпиша с Нефтохимик, не знаех какви ще са трансферите. Но познавам Иван Станев и някои играчи, да. Просто се радвам, че ще ги видя отново.”  

Сигурно е, че и там ще създаде нови приятелства сред играчи и фенове, ще почувства още едно място в България като свой дом.  "Понякога се чувствам като у дома, понякога не. Не знам някой чужденец може да даде точен отговор “разбира се, да”. Все пак домът си е дом. Но никога не съм се чувствал в България като чужденец”.  

Смята ли, че може да изгради същите отношения в Бургас? “Рано е за отговор на този въпрос. Но новият отбор ме кара да изпитвам вълнение. Не мога да сравня усещанията от Хебър и Бургас”, смята статистикът.  

Изминалата 2023 г. е преломна за Айкут. В началото й - през февруари, се случва катастрофалното земетресение в Турция и Сирия, което отнема хиляди човешки животи. Сред тях са и близки приятели на статистика. “Опитах се да бъда спокоен и концентриран, когато бях на работа. Беше ми много трудно, защото бях далеч от родината си. Но когато бях сам, бях много емоционален.”    

Това подтиква клубът да се включи в инициативата на община Пазарджик в помощ на пострадалите. “Никога не забравям такива неща в живота си. Чувствах се невероятно”, заявява Айкут.  

Другото изпитание за Айдън е разпадането на отбора през ноември, когато всички звезди напускат поради тежкото положение на клуба. Той обаче остава и продължава да работи за любимия клуб, и да е подкрепа за младите надежди на “тигрите”, редом с други членове на щаба.   

“4 години ми дадоха това, от което имах нужда. В този момент казах на президента: “Ако имате нужда от мен, мога да остана. Но ако не можем да продължим заедно, мога да се върна в Турция. Решихме да продължим заедно, защото имаха нужда от мен. И останах. Защото аз не съм човек от типа: остани в хубавите моменти, бягай далеч, когато нещата се променят”. Това не е моят характер. Имах много предложения, но ги отхвърлих. Както и в края на сезона, дори и от Турция.”    

* 

Айкут разказа пред BGvolleyball.com и за началото си във волейбола.   

"Започнах треньорската си кариера, когато бях на 16. Не бях разпределител на високо ниво. Бях подготвен в спортното училище и бившият ми треньор ми помогна да започна като помощник-треньор на младежки отбор.”  

А преди това, статистикът е в ролята на тези, които започва да тренира. Като повечето подрастващи, магията на спорта го завладява, докато е обикновен зрител. “Гледах един мач в зала преди може би 20 години. В онзи момент учех в спортно училище. Хареса ми как треньорите на двата отбора ги водят и как състезателите се борят. В този момент реших, че това е моето нещо.”   

Въпреки това Айкут не гледа на волейбола като на центъра на живота си, а неклиширано отговаря: “Ако трябва да бъда честен, това е просто работа. Но голяма част от живота ми. Не мога да кажа, че волейболът е моят живот. Защото истинският живот не е само за работа.”  

Доколко го променя волейболът? “Като си помисля докъде съм стигнал от началото до днес, мога да кажа, че волейболът ме промени тотално.”  

Като типичен Козирог е търпелив, упорит, амбициозен, предпочита да използва знанията и уменията си: “Не вярвам в късмета. Вярвам само в работата и дисциплината. Мога да създам сам късмета си”, заявява статистикът.  

Това го кара и да мечтае смело. Да преследва високи цели: “Един ден искам да бъда старши треньор на националния отбор на Турция или старши треньор на волейболния отбор на Галатасарай. Искам да променя нещо в моята страна. Искам да покажа целия си опит на млади треньори.”  

Има ли идол в спорта/професията? “Харесвам повече футболни треньори. Имам само един идол - Жозе Моуриньо. Той е кариера. Знам как е стигнал до тук. Той е път, пример за подражание.”  

 Отговорът не е необичаен - Айкут има “минало” с футбола. Спортът е неизменна част от живота му. "Преди да започна с волейбола, играех футбол и 4 години се занимавах с уиндсърф.”  

Можете ли да си го представите в друга роля? И как точно би протекъл животът му без спорт? “Понякога се замислям. Но очевидно мога да имам само една кариера извън спорта - тази на готвач, защото обичам да ям и готвя”, споделя Айдън.  

Освен кулинарията, в свободното си време 34-годишният статистик обича да пътува. “Много зависи къде съм. Ако съм в моята страна, обичам да излизам навън. Не обичам да си стоя винаги вкъщи. Обичам да пътувам”.  

Какво би искал да кажеш на по-младото си аз? “Не яж много. Шегувам се. Мога да кажа едно нещо: Продължавай да правиш любимите си неща и не се отказвай”.  

За финал Айкут дава съвет на по-младите. А именно - да заложат на постоянството и увереността, и да не смесват личния с професионалния живот. “Първо мога да кажа: не слушайте много семейството си. Оставяйте навън  тренировъчни или игрови неща. Фокусирайте  се върху волейбола или спортната кариера, но помислете и за училище, колеж, академична кариера.”  

Към българските фенове апелира: “Продължавайте да подкрепяте волейбола, без вас, феновете, спортът е толкова скучен!”.  

* 

И още нещо любопитно:  

•  Първата дума, която научи на български? Повярвай ми, не искаш да знаеш. (смее се)  Но да речем: “Здрасти” и “Лека вечер”.   

• Любимата ти дума на български? “Катастрофа” и "айде бе” (смее се) 

• Коя храна ти допада повече - нашата или турската? Това е въпрос... Разбира се, турската, но вашата баница също ми е любима.   

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.