Баскетболен ген и шампионски дух: Дарина, която избра волейбола

Едно момиче от състава заслужи отличието за Най-добър център, оставяйки зад себе си представителки на велики волейболни нации като Италия. Дарина Нанева, която е само на 15 години, показа на съперниците, че възрастта няма общо с успеха. Защото той е за тези, които работят здраво и знаят какво искат от живота, в случая - и на ниво кариера...  

Както самата тя казва: важно е да не се отказваш от мечтите си никога!  

Дъщеря на бивши баскетболисти - Радостина Славова и Илко Нанев, носеща гена за оранжевата топка в кръвта си - внучка е на легендата на Балкан (Ботевград) Венци Славов.  

Неминуемо Дарина започва пътя си в спорта на невръстна възраст. Първоначално опитва няколко различни спорта, но проявява характер, както повечето деца и не се задържа дълго в тези занимания.  

“Като малка ходех на плуване и лека атлетика, обаче спрях, защото плуването не ми харесваше, а в леката атлетика много се тичаше и лятото ми беше топло на стадиона.”  

А впоследствие дори има желание да последва примера на родителите си и именития си дядо. И това може би щеше да се случи, ако в Пловдив (откъдето е татко й) по онова време имаше женски баскетбол. Съдбата обаче си знае работата и тя влиза във волейболната зала.  

“Аз от малка исках да се занимавам със спорт, обаче не с волейбол, а с баскетбол само че тогава нямаше женски баскетбол в Пловдив и майка ми ме заведе във волейболната зала.”   

И се оказва, че изборът е съвсем правилен - Дарина се влюбва в играта с жълто-синята топка, но първо се насочва към нея по доста по-практични причини. “Избрах волейбола, защото не е толкова контактен спорт и също така няколко години, след като започнах да тренирам почувствах, че това си е точно спортът за мен.”     

Отборът, който дава старт на младата състезателка, също не е случаен - Марица (Пловдив), от който са излезли редица страхотни състезателки, прославящи страната ни в Европа и по света.  

“Доста голяма отговорност е да играеш в такъв отбор, но е и чест да си в шампионски отбор. Работата върви перфектно и се надявам така да продължава. За мен това е отборът, който ме изгради като играч и ме направи това, което съм в момента”, казва Дари преди новата стъпка в развитието си.  

Преди месец  волейболистката, която играе на поста централен блокировач, стана част от шампиона в сръбския елит Йединство (Стара Пазова). “Виновник” за трансфера на родната националка е звездата на българския национален отбор и някогашен капитан Ева Янева, очевидно забелязала таланта на състезателката.  

“Ева Янева се свърза с родителите ми, след което тя ни предложи този отбор като вариант за моето развитие и ни поканиха да отидем да видим условията, базата и града.“  

След европейската титла и отличието за Най-добър център предложения не липсват, но везните се накланят към отбора от западната ни съседка. “Имах предложения от Италия – Мега Волей и Имоко Волей (Конелиано) и от отбори във Франция, но това, което предложиха от ВК Йединство отговаря на моите изисквания. Като култура сме близки, езиците са сходни и ще се аклиматизирам по-добре. Все пак Сърбия е близо и ще бъда титулярка, за разлика от Италия или Франция.”  

Промяната винаги е трудна, но когато усещаш, че това е твоето нещо, и имаш подкрепата на тези, които обичаш, всичко придобива друг смисъл. “Определено имаше доста дискутиране на предложението и период на мислене върху предложението, но аз някак отвътре го почувствах, че това е правилното място за мен в момента и родителите ми ме подкрепиха, както винаги.”  

Както знаем - адаптивността е важно качество за спортистите, тя играе важна роля особено при смяната на обстановката, а в случая - и при промени от друг тип, касаещи играта. Макар и на крехка възраст, нашето момиче е повече от мотивирано за предстоящото  пред себе си. “Ключово за избора ми бе това, че ще играя на женско ниво и ще мога по-отрано да свикна с начина на игра при жени и това, че ще има допълнителни тренировки, на които ще мога да минавам на други позиции като диагонал и посрещач.”    

Младата волейболистка посочва и останалите фактори за избора си. Един от тях е фактът, че отново става въпрос за шампионски отбор: “Знам, че те са доста стабилен отбор игрово, шампиони са в сръбската Суперлига, играли са в Шампионска лига и когато гледах техен мач за първи път, бях много впечатлена от играта им, физиката им, и като цяло отборът ми направи много добро впечатление.”

Раздялата с любимия отбор несъмнено не е лека, а за нашата героиня е време за равносметка. Волейболистката е изпълнена с хубави спомени и с благодарност към треньорите. “Аз съм в Марица от втори клас и за толкова много време мога да кажа, че това е отборът, заради който съм това, което съм в момента, те са отборът, който ми даде много. Много съм благодарна на всички треньори, че ме направиха това, което съм, и това за мен е отбора, който винаги ще помня и няма да забравя, че съм тръгнала от него.”

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от RTV Stara Pazova (@rtvstarapazova)

Дарина споделя, че спортът много я е променил - не само откъм навици, но и откъм приоритети. “Волейболът доста ме промени, откакто започнах да се занимавам по-сериозно, вече не излизам толкова често с приятели, а гледам да си почивам, също така волейболът ми е на първо място, а не училището или някакви други неща.”  

Макар и само на 15, е наясно какво иска от живота и работи упорито за постигането на целите си. “Във волейбола мечтая да играя на най-високото ниво, също така мечтая да играя и като диагонал. А в живота искам само да съм успешна.” 

Една от мечтите й е да играе с любимите си волейболистки, играещи на същия пост като нея. Кой знае... с упоритостта и усиления труд - някой ден може да се случи. “Възхищавам се на Таиса Менезеш и Еда Ердем. За мен ще е чест да играя с някоя от тях и ще съм много радостна.”  

Погледът й е насочен  към  големите и най-силни първенства. “Мечтаните ми дестинации за кариерата ми са Турция и Италия.” Логично, и любимите й отбори са именно от тези държави - Имоко Волей и Еджзаджъбашъ Дайнавит (Истанбул).  

Какъв е пътят към върха според младата националка? “Трябва много труд, дисциплина, желание и подкрепа, за да си на върха.” А Дарина определено ги има и то не от една страна - зад нея освен родителите й, са приятелят й, както и братовчед й - баскетболният национал Александър Гавалюгов.  

“Когато се чуваме с него, си говорим много за спорт и за преживяванията в спорта. Той ми е помагал с доста неща, дава ми съвети и ми казва как според него мога да стана по-успешна и фокусирана в това, което върша. Като цяло винаги мога да разчитам на него за съвет относно спорта, а и не само.”  

Най-близкият й човек е обаче приятелят й - волейболистът от ЦСКА Захари Згуров, който стана шампион с “червените” и бе отличен за MVP в първенството за момчета под 18 години.  

Семейството е до волейболистката и по време на европейското първенство, което се оказа трамплинът за развитието й. А финалът на шампионата е нещото, което ще остане в съзнанието й винаги: “Най-хубавия момент с националния отбор и момента, който ще помня завинаги, е денят, в който станахме европейски шампионки.”  

Пътят към него не бе лесен, но като крайъгълни камъни Нанева определя двубоите с Полша и Италия. “Имахме два по-тежки мача - с Полша и Италия, но най-важното е, че победихме.”

С “адзурите” е и най-емоционалният мач за нея мач.  

Като истинска Дева, е перфекционист и полага огромни усилия за постигане на желаното. “Не се отказвам и винаги се опитвам да давам всичко от себе си. Много съм самокритична.”  

Мислила ли е какво ще прави след спорта? “Не съм решила категорично с какво ще се занимавам, но най-вероятно ще е нещо с мода. Чудила съм се какво щеше да е, ако не тренирах, но според мен живота ми щеше да е скучен и еднообразен”.   

В края на разговора ни Дарина споделя най-хубавите си детски спомени. “Като малка баба ми ме водеше по събори и ми даваше да скачам на батутите, също ми купуваше всякакви играчки. Много хубави спомени имам от Германия, когато родителите ми играеха там и ме водеха по мачове и тренировки с тях.”    

Смята се за късметлийка, а към връстниците си, които тепърва навлизат в спорта има  един съвет: “Преследвайте смело мечтите си и не се отказвайте, ако някой ви говори, че това нещо не е за вас, и, че няма да се получи!”.   

*

Любопитно за Дарина:  

Какво е за теб волейболът?  

Нещо, което обичам да правя и ми доставя удоволствие.   

Какво правиш в свободното си време?  

В свободното си време се виждам с приятеля ми, ако има как, а ако не - излизам с някои момичета от отбора ми.   

С какво се отличава от останалите Дарина Нанева извън залата? 

Може би с това, че не може да става преди 11 и може да заспи по всяко време на деня. 

Твоят девиз?  

"Ако можеш да мечтаеш за нещо, можеш и да го постигнеш." 

С коя известна личност би искала да се срещнеш?  

Бих искала да се срещна с Kylie Jenner.  

Какво би искала да го/я попиташ?  

Какво е чувството да си толкова успешен, разпознаваем и известен?   

Как се виждаш след 10 години?  

Надявам се да играя на високо ниво и да съм сбъднала целите и мечтите си. 

В какво вярваш?  

В себе си. 

На какво най-много държиш?  

На себе си.