Христо Илиев: Подкрепих подписката за Извънредно събрание, затова бях отстранен

След четири години управление на регион Хемус, той е на едно много по-високо ниво, това ме мотивира да се кандидатирам за УС на БФВ, коментира известния ни треньор и доскорошен регионален отговорник
Общото събрание на Българска федерация по волейбол, което е и изборно, ще се проведе на 28 септември в София. На него ще бъде избран нов Управителен съвет и нов председател на УС за следващите четири години. Рекорден брой от 30 кандидатури са подадени в БФВ за членове на бъдещия УС, които ще бъдат гласувани на Общото събрание.
Сред тях е Христо Илиев – добре позната фигура във волейбола у нас и в света. Той е бивш национален състезател, част от звездния ни мъжки национален отбор, достигнал до сребърен медал на олимпийските игрите в Москва 1980. Дълги години състезател на Левски, с когото печели титлата и като играч и като треньор. След това селекционер на мъжкия национален отбор на България, треньор с много успехи на клубно ниво у нас и в чужбина. Опитният специалист е доскорошен регионален отговорник на най-големия волейболен регион у нас - Хемус (обхваща клубовете от Северозападна България). Христо Илиев вече не заема тази длъжност, като бе освободен на заседание на УС на БФ Волейбол през август.

Христо Илиев разкрива в специално интервю за BGvolleyball.com за причините за неговото освобождаване от заеманата длъжност, както и мотивите и причините да се кандидатира за член на новия УС на БФВ.
Преди месец бе освободен като регионален отговорник на регион Хемус. Как и защо се стигна до това?
Този въпрос би трябвало да бъде отнесен съм органа, взел това решение, а именно УС на БФВ. На свое заседание на 16 август, въпросът в дневния ред за моето освобождаване не е присъствал, до решението се е стигнало в точка разни. 13 члена са присъствали на заседание- онлайн. Решението е взето с 8 гласа „за“, 4 против и един въздържал се. Тъй като не съм неподготвен за този развой, мога да кажа, че на този етап се завършва така нареченото освобождаване на серия от регионални отговорници. Имам предвид, че без някакво обяснение бяха освободени последователно Таня Гогова, Сашо Александров, Емил Стоянов и Петър Ташев. Аз съм петият поред. Какви са били аргументите, няма да коментирам. Преди четири години, когато бе избрано новото ръководство, съвсем определено в тези среди се заговори за чистка, което съвсем нормално – ново ръководство – нови отговорници. Аз като пророк, тогава казах, че това нещо ще стане и то дефакто стана. Свързвам го с това, че в това състоеше основната задача на Евгени Иванов, като председател на тази комисия.
Евгени Иванов обаче също вече не е председател на тази комисия?
Само че за да го няма, той си подаде оставката. Това е било точка 1 от дневния ред на УС на 16 август. Дано не съм прав , но в момента, той е единственият платен член на УС, без какви то и да било конкретни функции. За мен е изненада, че той се кандидатства за член на новия УС. Интересно ми е коя е следващата комисия следваща, в която ще Евгени Иванов ще участва.

Как коментираш тази стъпка от страна на БФВ?
Очевадно е, че съвпада с момента, в който аз с цялата си отговорност и съзнание, взех участие в подкрепа на инициативата в подписката на 52 клуба за свикване на Отчетно-изборно събрание. Странното е, че решението малко се забави, тъй като в периода от 25 май, когато тази подписка вървеше, проведох може би десетина разговори с ръководните фактори в БФВ. Не с техническите сътрудници, а с президента на федерацията Любо Ганев и други ръководители. Имам претенциите, че съм си вършил съвестно работата, но бях освободен.
Именно това ме мотивира да продължа и да кандидатствам за член за бъдещия УС на БФВ. Стигам до извода, че онова, което тези 52 клуба поискаха като дневен ред на Извънредното общо събрание, бе приложени за предстоящото Общо събрание. Това е професионален ход от сегашния УС - същият дневен ред, който т.н опозиция предлага, само че с два месеца по -късно. Тоест достатъчно време да се проведат изборите за Генерален секретар на европейската конфедерация – CEV. А ръководството на БФВ да ангажира целия си потенциал в търсене на подкрепа, със средства, които противопоставят самите клубове.
Има 93 клуба, които не са получили финансиране от Спортното министерство, затова че не покриват изискванията, но УС решава да финансира и да подпомогне само няколко клуба, по критерии, които само той може да каже какви са. Тук според мен е мястото УС да информира за критериите, по които се финансират избраните клубове, за да не изглежда, че някои от тях са ощетени.
Президентът Любо Ганев казва, че Министерството на спорта има определен бюджет, който дава на волейбола - близо 2 милиона и половина. Тези средства обаче ангажират много дейности. Задавам въпроса: Това какво грее българските клубове? Заставам зад мнението, че трябва да се направи така, че финансирането на клубовете да бъде водещо, защото именно клубовете правят волейбола в България и те са в основата на създаването на кадрите.

Има ли огорчение след усилената работа през последните четири години?
Огорчение? Това са емоции.. Оставам за гърба си едни 4 години, в които искам да отбележа, че точно в Плевен преди 4 години, клубовете ме избраха за регионален на Хемус. Подчертавам – клубовете, а не администрацията на БФВ или Управителния съвет.
Тогава заложих на това, че аз няма да получавам полагащите ми се хонорари като регионален при посещение на турнири и състезания от региона, а те са 90 лева на ден. Тоест, преди БФВ да сключи договор с мен, първите две години аз съм освободил от кубовете едни обременявания, които, колкото и минимални да се те оказват влияние.. Няма турнир, който да не съм посетил в регион Хемус, даже съм пътувал и с междуградски транспорт на този най-голям регион, където разстоянието и километрите са много.
Огорчен съм по скоро от самия себе си, защото след като в региона съм посетил между 400 и 430 мача, във всички възрастови групи. Пропътувал съм близо 10 000 км със собствената си кола за да мога това нещо да се случи. Плащал съм си дори хотелите, тогава когато се е налагало за присъствието ми на турнири във Видин и Враца по едно и също време. Така че смятам, че тези 430 мача в регион Хемус, са една малка част от тези 10 000 волейболни срещи, които по думите на Любомир Ганев в едно интервю, са проведени на територията на България.
Това е огромен регион с много клубове и много пътуване, какво ти коства да въведеш ред през последните години?
Може би физически – идваше ми в повече, натоварих се. Но тъй като съм пенсионер, през останалото време имах възможност да релаксирам и да водя подготовка за следващото мероприятие. Изпълнен съм с едно добро настроение. Въпреки пътуванията, беше полезно за мен. Създадох много контакти. Няма клуб и място, на което да не съм ходил по няколко пъти. Десетките срещи с треньорите ми донесе ми позитивни емоции. Същевременно разговорите с различни хора, с различни мнения, обмяната на мнения как трябва да се развива волейбола и начина по който да се работи, това бе много полезно. В това отношение нямах никакъв опит, но явно че волейболът ме е научил и развих качеството да мога да бъда комуникативен ръководител. Преди няколко дни изпитах истинско удовлетворение. Бях на среща в Плевен с БФВ и предадох цялата документация на региона. Колега ми каза, че тази година регион Хемус е на много по-високо ниво, в сравнение преди четири години. Това за мен е показателно.
Постепенно регион Хемус ще си идва на мястото. Далеч е още времето, когато ще може да се мери с регион Витоша, но поне в перспектива нивото се повдига. Повече клубове предприемат стъпки и печелят позиции, които да ги направят водещи. Ще съм удовлетворен в личен план, че действащите треньори ще получат най-вярната оценка за свършената работа. С тези думи се разделихме с колегите от региона. Преди два дни им споделих, че съм кандидат за бъдещия УС на БФВ. Връщайки се назад, през 2023 година, когато също бях кандидат, 26 клуба ме подкрепиха, а дали са гласували за мен на това събрание, е личен избор. Сега, поставяйки си кандидатурата очаквам, че те ще дадат своя глас и ще стане най-добрия избор за новия УС.

Смяташ ли, че наследникът ти ще успее да продължи твоето дело в Хемус?
Мисля, че Георги Илиев от ВК Павликени, има достатъчно опит. В работата си с него през тези четири години, смятам, че е един от хората, на които винаги съм могъл да разчитам, особено при такива малко обременени ситуации. Той самият трябва да прецени какво наследство получава. На срещата в петък му пожелах успех. И да успее да бъде равноотдалечен от всички клубове, защото има ангажименти в своя клуб в Павликени.
Какво смяташ, че трябва да се предприеме от страна на БФВ в посока по-добра организация на първенствата на всеки регион и синхрон с останалите региони?
Не съм месия или някой който да каже какво трябва. Самият факт, че в УС на БФВ с малки изключения се въртят същите хора и те искат да се упражняват в управлението на волейбола, говори по себе си. Хората в УС трябва да бъдат избрани по съвест и за конкретно конкретни отговорности. Ако бъда избран за член на УС ще дам своя принос с ясното съзнание за отговорност. Ще работя с ясна и точна стратегия.
Давам пример – промененото прерайониране на България. Да, но след като се вземе мнението на клубовете, а не по административен път, както стана.
Друго, което изисква голямо внимание е при изготвяне на наредбите за провежданите състезания. Би трябвало да има баланс между фаворизирането на клубовете от София и с тези от останалата част на страната.

Въпреки, че бе отстранен като регионален се кандидатираш за УС на БФВ, защо?
Заради всичко което казах дотук.
Според теб какво доведе до този огромен наплив за кандидатури за УС?
Присъствието на до болка познати имена, които под ръководството на Любо Ганев се упражняват да управляват спорт №1 у нас. Смятам, че това е показателно за наплива за нови кандидати. До колкото знам за първи път се провежда такъв „кастинг“. При условията по кандидатстването се явява и едно ново изискване, а именно всяка подадена кандидатура, да бъде издигната от някой клуб.
Изправяйки се пред проблема, направих приятелско допитване до няколко клуба, и видях подкрепа от различни региони. Това ме навежда на мисълта, че мога да успея. Ще направя серии от срещи с хора по региони, за да запозная тези, които ще присъстват на Общото събрание с моята кандидатура, да се представя и да застана пред тези хора с чиста съвест.
В коя област смяташ, че ще бъдеш най-полезен, с оглед на това, че си бивш национален селекционер, треньор с успехи на клубно ниво и досегашен отговорник на регион Хемус?
С моя натрупан опит през годините, смятам, че мога да бъда полезен по въпросите свързани с избора на треньори на националните отбори. Критериите, по които тези треньори трябва да бъдат назначавани. Болно ми е, че в последните четири години за тези неща бяха „упражнения“. То бяха комисии, какви ли не форми, като треньорска комисия, координатор за работа с националните отбори и други форми. Общо взето система, лишена от яснота, или непродуктивна схема за избор на националните треньори. Но нямам никакво желание това да ми бъде амплоа. Смятам, че в Комисията за Детско-юношески волейбол бих могъл също да бъда полезен и това е предизвикателство за мен.
Имаш ли конкретни предложения?
С натрупания опит като регионален, първото нещо, което бих предложил, ако съм в УС, е анкета с всички клубове. Тя да бъде с всички клубове, развиващи Детско-юношеско направление. В анкетата да бъдат посочени кои и колко треньори работят в даден клуб. Какъв им ценза, с какво натоварване работят като програма седмично, с колко деца, при какви условия и т.н Да бъде създадена една картина, която да бъде вкарана в БФВ и да послужи за база данни. Да се знае за какво става въпрос, да може най-адекватно да се работи с тези клубове. Стигнал съм до този извод заради това, че познавам клубовете в регион Хемус и знам как работят, а това е изключително важно за взаимната връзка между БФВ и клубовете. Когато тази информация е пълна, това ще бъде само от полза на БФВ. Ще има възможност за индивидуален подход за всеки клуб и в зависимост от условията, в които се работи.
Второто, като евентуално влизащ в Комисията по детско-юношески волейбол, бих обиколил без изключение всички клубове на територията на България. Нямам ангажименти към никой клуб, с нощи не се занимавам. Затова бих бил полезен и бих го направил. Във времето на изпълняващ функциите на регионален, съм се срещал с много колеги от други региони. Личният контакт, е нещото, което е изключително важно за цялостната дейност. Давам пример: Бях в Кирково. Видях в отбора им за момичета на 14 години едно владеене на волейболни умения. Показват сериозна работа на треньорите в този клуб. Този опит може да се пренесе в друг клуб от друг регион.
Другото, също толкова важно, към което бих насочил вниманието е изминалата 2-годишната пандемия, щетите от нея и демографския проблем. Тези неща тотално спряха развитието. Трябва да помисли за това как ще се компенсира, защото след време ще даде отражение за сформирането на националните ни отбори
Четвърто – проблем със съдийството. Има липса на съдийски ресурс при подрастващите. Трябва да се правят повече курсове, особено в регион Хемус. Трябва да се дадат възможност на треньори със специалност волейбол да съдийстват. Става въпрос за изграждане на съдийски апарат, който да обслужва регионите, защото например 430 мача в Хемус предполагат 430 наряда.
Президентът Любомир Ганев гарантира, че на следващото събрание на ЦЕВ, Александър Виналиев щял да бъде избран в съдийската комисия. Това е много хубаво, браво. Но тук ние говорим за съдийството на най-ниско ниво в България. Какво ги грее клубовете това? Пожелавам на Виналиев да бъде избран, това носи престиж на България, но малките кубове не ги топли.
---------
Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.
Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм
















