Колко струва олимпийската мечта?

Цел без план е просто мечта, са казали в не толкова далечното минало. Това важи в пълен смисъл за плажните звезди Димитър Калчев и Димитър Механджийски. Републиканските ни шампиони са единствената за момента професионална двойка в плажния волейбол. Двамата се отказаха от кариерата си във волейбола в зала преди месеци и вече могат да се похвалят с първите си успехи като тандем само на пясъка - спечелиха няколко турнира в родината, завоюваха балканското сребро. Почерпиха безценен опит извън граница, играейки на турнири в Турция, а голямата им мечта са Олимпийските игри в Лос Анджелис през 2028 г. 

Без треньори и щаб, който да се грижи за тях, без финансова помощ от федерацията, Калчев и Механджийски се борят сами за постигането й, а заедно с това - да превърнат България в сила в плажния спорт. Максимално отдадени на каузата, стъпка по стъпка те вървят към постигането на стремежите си.

"Олимпиадата е най-желаната цел за всеки един сериозен спортист. За да достигнеш максимума на възможностите си, трябва да се целиш високо. Имаме изграден план, съдържащ множество малки стъпки и само времето ще покаже къде ни е таванът”, категоричен е Димитър Калчев.

"България досега не е имала представители по плажен волейбол на такъв формат при мъжете. Силно ни мотивират хората, които ни помагат, вярват и стоят зад нас”, заявява Димитър Механджийски. 

Малките крачки правят разликата. Идеята е да не се отказваш никога и да се бориш докрай . За да направиш и голямата крачка. Без страх. Защото желаното е само на една ръка разстояние от теб - всичко зависи от действието/бездействието ти.

"В един момент просто трябва да се запиташ дали неизвестното и рискът са решаващ фактор за теб. Плажният волейбол винаги е бил по-голямата ми любов, но никога не съм се замислял, че преследването на целогодишна подготовка е реална възможност. Винаги съм обичал волейбола в зала, но през последната година некоректното държание от бившия ми клуб също помогна за по-лесната раздяла”, споделя Калчев за идеята за професионална кариера на пясъка.

"С Митака получихме удовлетворяващи условия за реализация в плажния волейбол. Известно време обсъждахме тази възможност, решавайки накрая, че рискът си струва”, допълва съотборникът му.

Изпълнителният директор на "Ню Бояна Филмс" Ярив Лернер изиграва важна роля за избора на младите волейболисти и ги подкрепя в съпътстващите предизвикателства с каквото е възможно.

"Ярив Лернер ни мотивира да предприемем тази стъпка, гарантирайки ни подкрепата си в търсенето на спонсори и възможности”, казва бившият състезател на Монтана.

"Любопитството към новото предизвикателство и начин на живот, както и доверието, което имаме към г-н Лернер, може би бяха решаващи за решението ни”, споделя Димитър Механджийски.

След като първите стъпки към целта са направени, предстои дълъг път до постигането ѝ. Дълъг, но и трънлив. Една сериозна сума дели нашите герои от крайния резултат. Но техният стимул да продължават напред е и мисълта за бъдещото поколение.

"Постигането на целта започва с нашата абсолютна отдаденост към каузата. Понеже това вече е факт, следващата стъпка е финансирането. Имаме нужда от средства за лагери, пътувания и лични разходи, за което сме в процес на търсене и намиране на партньори, които обичат спорта и искат да ни помогнат. На второ място, наша цел, която е в процес, е създаването на клуб. Искаме да позволим на младите волейболисти да имат избор между зала и плажен волейбол. Не по- малка наша цел е да превърнем България в дългосрочна сила в плажния волейбол с работещи целенасочено центрове.

Управата в плажния волейбол най-накрая се смени и е време за по-сериозно отношение от страна на федерацията към спорта. Има гореща нужда да се запали общественият интерес към спорта”, смята Димитър Калчев.

Партньорът му допълва казаното перфектно: “Всичко минава през постоянство, много труд, лишения, работа с правилни хора и отдаденост”.

Късметът лека-полека се усмихва на Митко и Митко. Те вече могат да се похвалят с първите си партньори/спонсори, и продължават да работят упорито, за да стигнат до желаното. Тандемът вече има и сайт, на който всеки може да дари определена сума според възможностите си.

"Въпросът с финансирането е дълъг и широк. В момента наши спонсори са фитнеси “Pulse“ и застраховки “Инстрейд“. Имаме сайт, в който хората, които искат да ни подкрепят, могат да го сторят - https://sofiabeachsports.com/. Активно водим разговори с други потенциални спонсори и сме отворени за предложения от нови такива. В общи линии нещата са изцяло в нашите ръце да си намерим финансиране. Финансова помощ от федерацията няма, затова е и по- трудно”, обяснява Калчев.

"В момента нямаме сигурен източник на финанси, като сме в процес на събиране на бюджет. Надяваме се в края на годината да разполагаме с някаква основа. Разбира се, всеки има възможност да ни подкрепи в целта ни на нашия нов сайт”, казва Механджийски. 

Какъв бюджет е нужен за адекватна подготовка и сбъдване на мечтата?

"За да не говоря с точни цифри - бюджетът трябва годишно да включва разходите по 3 лагера за подготовка, 15 до 20 турнира, заплати, храна и треньор. Оставям ви да си направите груба сметка. При всички случаи ще бъде далеч по-малък от този на един отбор в зала, и по-голям от това, което би ни се искало”, споделя Димитър Калчев.

"Сумата не е малка, но не е и недостижимо. За жалост не мога да посоча конкретна сума в момента”, допълва Димитър Механджийски.

В името на мечтите и целите си сме способни да полагаме повече усилия, но и да правим повече жертви. Не е по-различно и за двамата волейболисти, които знаят, че нищо на този свят не идва наготово и трябва да дадеш и направиш всичко от себе си. Удоволствието от дори малкото постижение обаче е незаменимо.

"Жертвите не са малко, но не са и страшни. С изключение на последните 5 турнира в България, разноските за които ни бяха покрити от Гавраил Гавраилов и Або Фарма, ние си покривахме разходите навсякъде, а сумите не бяха малки, поради участието ни на доста състезания, както в България така и навън. Дори спечелените турнири не успяваха да ни покрият разноските, поради минималните наградни фондове. 

Другият тип жертви са времето, което си далеч от семейство и приятели, но с тези жертви сме добре запознати от малки. В крайна сметка, преследването на страстта ти ти дава удовлетворението, което ти позволява да правиш тези жертви с чиста съвест и без съжаление”, разказва Калчев.

"Нищо повече от това, което сме жертвали и в залата, нормалните неща за всеки отдаден спортист. Но по-значимото, което сме пожертвали са кариерите ни в залата”, споделя другата половина от плажния дует.

Успехът винаги поражда интерес към постигналите го. А каузата на Митко и Митко определено предизвика голямо медийно внимание, което събужда и интересът на потенциалните спонсори/партньори, но и този на феновете.

"Нашите цели с тези медийни изяви са както привличането на нови партньори, така и популяризирането на самата идея, че плажен волейбол целогодишно е възможна реалност, а не само налудничава идея”, заяви роденият в Кърджали Димитър Калчев.

"Определено има хора, които искат да ни подкрепят в това, което правим, но все още няма нищо конкретно по тази тема на този етап. Но със сигурност медийността е от полза и дава резултат”, казва Димитър Механджийски.

Идва ред на друг важен въпрос: Започна ли федерацията да им оказва подкрепа?

И двамата са реалисти - очакванията ще се оправдаят, едва когато има нещо налице.

"За момента Любо Ганев ни е обещал екипировка и съдействие с контактите на федерацията по другите страни, за лагери там. Времето ще покаже дали тази подкрепа ще се превърне в реалност. За момента, като позитивен знак, считам смяната на управлението в плажния волейбол и назначаването на нови хора, които познавам и на които имам доверие. Дано си свършат работата”, откровен е Калчев.

"В момента сме получили зелена светлина от тях за съдействие и помощ, а и сега след смяната на управата в комисията на плажния волейбол сме склонни да вярваме на тези обещания. Предстои да разберем”, подкрепя го Механджийски.

Понастоящем тандемът залага на заниманията във фитнеса и правилното възстановяване след тях на може би най-доброто за това място. Това гарантира още по-добри резултати в предстоящите предизвикателства.

"В момента се намираме в „off season”. Последният ни турнир беше в края на септември, след което имахме няколко седмици почивка и преди две седмици започнахме физическа подготовка във фитнеси „Pulse”, които са наш партньор. Страхотно е, понеже разполагат с басейни, сауни, джакузита и парни бани, където можем да се възстановяваме след тренировка”, казва Калчев.

"Наблягаме силно на физическата подготовка, защото трябва да заредим батериите за тежкия сезон, който ни очаква през новата година”, добавя съотборникът му.

Как се тренира и работи без треньори и щаб?

"В момента работим по програма за фитнес, която ни беше осигурена от Ярив. Треньори ще имаме на първо време в Бразилия и Турция, а занапред ще трябва да назначим и целогодишен такъв”, разказва Димитър Калчев.

Опитът в чужбина е доразвил гледната точка на момчетата по темата с тренировките и наличието на специалист, който да ръководи всичко около тях.

"За жалост за момента това се усеща като привилегия, с която не разполагаме и трябва да се справям сами със всичките задължения на щаба, което е наистина трудно и странно, защото досега не сме усещали този дефицит в залата. През лятото успяхме да направим тренировки с националния на Турция, който отбор разполага с професионален щаб, в кой няма липсваща позиция и тогава вече разбрахме и усетихме с какъв лукс всъщност разполагат техните двойки", споделя Механджийски. 

Неотдавна се заговори за лагер в Бразилия, обещан от ръководството на БФВ. Дали ще е реалност? 

"Стига да сме живи и здрави - да, лагерът в Бразилия е в началото на януари. Там ще работим с трима треньори в продължение на три седмици”, отговаря Калчев.

"Всичко е подготвено. На 6-ти януари заминаваме”, допълва с вълнение съотборникът му Механджийски. 

И двамата са категорични, че се чувстват по-уверени на пясъка. Дори не остава място за съмнение.

"Смятам, че поводът за интервюто отговаря на въпроса”, казва в обичайния си стил Димитър Калчев.

А съименникът му споделя: “Успехите ни в залата и на пясъка отговарят сами по себе на този въпрос. Нормално е, където правиш по-добри класирания, те да ти носят чувство на увереност, а при нас това очевидно е плажният волейбол”.

Републиканските ни шампиони споделиха и мнението си за бъдещето на любимия спорт в България. И дори заявяват категорично желанието си да са част от промяната към по-добро.

"Опитвам се да не се влияя от бездействието спрямо плажния волейбол в последните години и да бъда оптимист за бъдещето. Няма особена полза от мрънкане във фейсбук, както сме се уверили. Ще направим каквото можем то да бъде една идея по-светло”, категоричен е Калчев. 

"Виждам едно светло бъдеще, което няма да се реализира в кратък срок, защото изоставаме много в световен мащаб, но с правилните съмишленици нещата ще се случат, като и ние работим в тази посока”, смята Механджийски.

В края на разговора ни дойде време и за своеобразна равносметка и завръщане към началото на двамата волейболисти на пясъка.

Както е известно, Димитър Калчев е роден и израснал в Кърджали - град с традиции в плажния волейбол. Град, дал на спорта редица бележити състезатели. “Започнах с плажния волейбол още през първата си година волейбол, когато бях на 13. Кърджали винаги се е славел със силни плажни волейболисти и когато си заобиколен от такива е неизбежно да пламне тази страст и в теб. Дълги години тренирахме заедно с Николай Колев, Константин Митев, Невен Нешев, Делчо Раев, Теодор Маринов и други, които бяха от най- силните двойки по това време. Лека полека започнахме да се пускаме по турнири из България и нещата станаха. “

Съотборникът му и негов съименник родом е от Смолян - също с традиции във волейбола. “Запалих се по този страхотен спорт по време на провеждането на такъв турнир в моя роден град Смолян през 2012 г. ,и след като се преместих да играя волейбол в зала в Славия (София) през 2016 г. започнах да го практикувам всяко едно лято и оттам се роди любовта ми към него”.

Мечтали ли са за Олимпийски игри като деца? Представяли ли са си, че ще имат шанс за такова нещо? “Шанс е много относително понятие. Шанс винаги има, въпросът е колко е реалистичен. Когато тренираш плажен волейбол 3 месеца годишно, определено не е реалистичен. Когато се отдадеш на този спорт изцяло, шансът се повишава. Младият “аз” не се е замислял относно олимпиада по плажен волейбол особено”, заявява Калчев.

Партньорът му пък споделя: “Винаги съм се надявал на това, което се случва в момента и то е невероятно, но разбира се съм бил по-песимистично настроен към тази идея, заради ситуацията, в която се намира този спорт в страната ни”.

На тепърва навлизащите в спорта, и колебаещите се накъде да поемат, тандемът казва:

"Опитайте, вижте дали ви харесва. Ако решите, че това е голямата ви страст, преследвайте я с цената на всичко.”

"Това е един уникален по рода си спорт, който се съчетава и с един много динамичен и интересен начин на живот, предоставящ възможност за посещението на едни от най-отдалечените райски кътчета на планетата ни и създаването на много разнообразни контакти. Нашата цел е да докажем това нещо като проправим пътеката за другите и им покажем, че могат да се издържат от този спорт”.

Както знаем - хубавите неща се случват на онези, които умеят да чакат. Страхотните неща пък се случват на хората, които не чакат, а правят всичко възможно да ги получат. Затова няма съмнение, че нашите герои ще стигнат далече в преследване на целта. Защо не - в Лос Анджелис, все пак човек трябва да се връща там, където е бил най-щастлив...

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.