Голямото синьо сърце на Мирослава Паскова!

Мирослава Паскова се откроява с огромното себераздаване и сърцето нужно на всеки отбор, за да побеждава

Женският отбор на Марица (Пловдив) отново е волейболен шампион на България и успехът е факт! Жълто-сините успяха да защитят короната си от миналата година по категоричен начин, като спечелиха финалната серия в женската НВЛ. Пловдивчанки надиграха като гости Левски с 3:2 в зала Христо Ботев в София и триумфираха със златото след 3-0 победи в шампионския плейоф.

Въпреки че Марица успя да спечели три последователни срещи и да се окичи със златото, титлата не дойде по толкова лесен начин. От двете страни на мрежата бяха застанали опита и една дълга резервна скамейка от страна на маричанки, срещу младостта и по-скромните имена в тима на Сините. Но и за двата отбора целта бе една – борба до последна точка за желаната титла. Левски не се предаваше. Момичетата се бореха и вярваха, че имат сили да достигнат до целта си. Въпреки не толкова големия опит в трудните ситуации, компенсираха с голямо сърце и усилие за всяка една точка.

Имаше един състезател в тима на Левски, който през всичките тези финални срещи, а и през целия сезон, гореше на терена, вярваше във възможностите на своите съотборнички и след края на последната среща не скри сълзите си. Сълзи, които са израз на съжалението, че не са успели да стигнат по-напред, че не успяха да победят. Но сигурна съм, сълзите ще пресъхнат и ще отстъпят място на усмивките и удоволетвореността от това, което постигнаха тези момичета.

Името на това момиче е Мирослава Паскова. Тръгнала във волейбола от Чирпан, за да израстне в Левски. Синият отбор, завладял сърцето й, я кара във всеки един мач гордо да защитава името и цветовете на клуба. Когато влезеш в залата по време на мач, няма как да не я забележиш. Тя не е най-високата или най-опитната в тима, но винаги се откроява.

Откроява се с огромното себераздаване и сърцето, нужно на всеки отбор, за да побеждава. Във вчерашния мач Мира бе просто прекрасна! Не се уплаши от имената, стоящи срещу нея. Не се предаде дори, когато топките изглеждаха невъзможни, но не и за нея. Играеше с толкова емоционалност и така се радваше на всяка една точка, че караше всеки един привърженик на волейбола да й се възхищава. Успехите пред Мира предстоят. Сигурна съм, защото качествата ги има, а желанието, хъса и искрицата в очите й, че просто играе волейбол, я правят победител във всеки един мач!

Момичетата на Радослав Бакърджиев бяха много близко до победата в мач №3, но съдбата бе отредила друго. Загубиха мача, не триумфираха с титлата, но лично според мен спечелиха и то много. Спечелиха, доказвайки на себе си, че могат много. Дори, когато всичко изглежда, че вече е приключило. В тези мачове, преодолявайки трудностите, израстнаха страшно много като отбор. Защото не наличието на индивидуалности и таланти, които се стремят да изпъкнат ги прави истински шампиони. Шампиони са заради играчи, които са готови да останат малко встрани от прожекторите, в полза на отбора. Шампиони са, когато са заедно в името на нещо, в което вярват и за което се борят. Шампиони са, защото сред тях има хора с огромни сърца като Мира.

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com