Цветан Соколов: Защо да не завърша кариерата си в България

От известно време Цветан Соколов изчезна от светлината на прожекторите. Независимо от оттеглянето си от националния отбор той остава един от най-качествените действащи български волейболисти и сред малцината, играещи на световно ниво.

Соколов бе избран за Най-полезен играч в турнира за Купата на Русия в края на 2024 г., който неговият Динамо Москва спечели категорично над Зенит (Казан) с 3:0 гейма, а българинът завърши с впечатляващите за толкова кратък мач 22 точки.

Какво се случва в живота на диагонала в последно време ще научите в следващите редове.

Цецо, здравей! Започваме с тривиалния въпрос – как си, здравословно добре ли си?

Да. Доста добре се чувствам. Физически съм здрав, което е най-важното. Играем доста мачове. Завършихме 2024-а по най-добрия начин – със спечелване на Купата на Русия. Наскоро загубихме един мач, който ни костваше второто място. Но отборът е в добра форма, играем добре и вървим в правилна посока.

Сам заговори за финала за Купата на Русия преди месец, ти стана MVP. С какво ще запомниш финала срещу Зенит?

С това, че миналия сезон загубихме финала за Купата срещу тях с 0:3 и тази взехме реванш отново с 3:0. Ще запомня срещата с това, че изиграхме доста добър мач като отбор. Особено, имайки се предвид, че срещу Зенит играем доста трудно. Те практикуват доста по-техничен волейбол от нас, докато ние залагаме на по-силовия. В този мач ни се получиха нещата, изиграхме го перфектно. С много малко грешки и крайният резултат беше лаконичен. Така че пазя хубави емоции, защото вдигнахме Купата.

Шести сезон си вече в Русия. Започна ли да се чувстваш у дома там?

Не, у дома е само България. Където и да отидеш извън родината, си чужденец. Разбира се, тук отборът винаги ми е помагал да се чувствам като вкъщи. Но каквото и да говорим - домът е един и това е България.

С какво е по-различно първенството спрямо началото на престоя ти там?

Да. Когато пристигнах в Русия, тук се играеше главно силов волейбол. Но доста чуждестранни специалисти минаха през местните клубове и бих казал, че първенството е много напреднало и тактически, и технически. Волейболът тук расте. Конкуренцията се е повишила. Разликата между първия и последния вече не е толкова голяма. Всеки отбор може да победи всеки.

Връщам те назад към момента, в който реши да приемеш предизвикателството да заиграеш в Русия. Имаше ли колебания и притеснения тогава? Какво те тревожеше, ако изобщо е имало такова нещо?

Когато дойде офертата от Зенит, седнахме да поговорим със семейството. Тогава исках да покорявам нови върхове. В Русия не бях играл и исках да стана шампион. И това се случи.

Явно решението е било съвместно. А давахте ли си сметка тогава ти и съпругата ти какво ви очаква в Русия, защото знам за убийствените пътувания, огромни разстояния, дълги отсъствия. Чувал съм, че много често дори няма време за тренировки.

Така е, много са пътуванията. Дори веднъж се чудихме нещо – пътувахме 5 часа за един мач, като във въпросния град разликата с Москва беше 4 часа. А си в рамките на Русия. Знаехме, че ще бъде доста трудно. Но нещата се стекоха по добрия начин – станах шампион с Динамо. И останахме малко повече.

Т.е. не си очаквал, че ще останеш 6 сезона в Русия?

Да, не съм. Но никога не можеш да знаеш какво те очаква. Договорите тук основно са година за година. Нищо не е сигурно.

Имах предвид, че не си поставил някакъв срок – да речем 2 години, след което да отидеш обратно на топло в Италия.

Имаше такава възможност след първата година. Но бях тръгнал за Русия с ясната идея да стана шампион, а първата година спечелихме само Купата. Шампионатът приключи преждевременно заради пандемията. И след това отидох в Динамо Москва и станахме шампиони.

Навърши 35, с 20 години професионален стаж. Вижда ли му се краят?

Но не ми личат нали? (Смее се) Всеки професионален спортист е нормално да вижда края на тази възраст. Но за момента мога още да играя. Не гледам толкова далече. Старая се да се държа във форма и да съм най-доброто си състояние на игрището. Ако ме питате дали мисля за отказване, все още не. Това не стои на дневен ред. 

Майтапиш се за годините, но натежават ли?

Разбира се, започваш да обръщаш повече внимание на физическото си състояние. Правят се повече терапии, повече упражнения, които да те поддържат във форма. Не е като да съм на 20 години, да стана от сън и директно да отида да скачам. Трябва да обръщам повече внимание на тялото си. Имам две операции и гледам да съм в добра кондиция.

Това, че не участвате в европейските клубни турнири облекчение ли е за вас?

Тук идва разликата, че се изиграват повече турнири в момента. Това компенсира неучастието в Европа. Нивото не е паднало, за мен се е повишило и върви нагоре. Пак играем сряда – неделя. Така че мачовете не са по-малко.

Имаш ли яснота къде продължаваш следващия сезон?

Както по-рано казах, договорите са едногодишни. В момента не гледам толкова напред. Концентрирам се около предстоящото като ангажименти. Започват плейофите. И това е приоритет. Имам време да мисля.

А остава ли ти се там?

Дали ми се остава или не ми се остава, времето ще покаже. А и има много странични фактори, от които зависят нещата. Не зависи само от мен.

Сам каза, че си далеч от края на кариерата. Колко години още си представяш да изиграеш на високо ниво?

Не зная. Предпочитам да приключа кариерата, докато още мога да играя волейбол на високо ниво. Докато тялото позволява да играя на такова ниво, бих играл. С всяка година става все по-трудно. Докато мога, бих се възползвал.

Т.е. изключваме вариант, при който се връщаш в България за заключителен сезон в кариерата?

Защо? Бих се радвал, защото само на България не съм ставал шампион още. (Соколов е бил първенец в трите държави, в които е играл – Италия, Турция, Русия б.а).

Казвам го, защото все пак българското първенство не е на нивото на италианското, турското или руското. А ти самият казваш, че искаш да се откажеш, докато си на много високо ниво.

Шампионатите в Русия и в Италия наистина са на много високо ниво. Но през последните години българското първенство се е вдигнало и се играе качествен волейбол. И виждате – доста играчи, които са имена, се върнаха да играят у нас. Изгледал съм два-три мача от българския шампионат, но нивото си е високо. Затова защо в края на кариерата си да не се върна в България и да изиграя един сезон? Защо не? Зависи от това как съм физически.

Поолекна ли натоварването, след като спря с националния отбор?

Да, промени се доста животът. Имам доста повече време да прекарвам със семейството си. Да не забравяме, че от 18-годишен бях в националния отбор и оттогава нямах свободно лято. Бях на лагери с тима, пътувания и имах по 2 седмици почивка, в които да обърна внимание на семейството. Децата ми станаха на 10 години и с тях съм изкарал едно лято – последното. Олекна ми и физически. 

Националният отбор все още изпитва трудности да ти намери заместник. Ти следиш ли младите и виждаш ли у някого потенциал да заеме мястото ти?

Имам малки наблюдения върху българското първенство, но виждам, че Венислав Антов от Левски се представя много добре. Дори в Шампионската лига. Той е млад и бих казал, че е един прекрасен заместник. Гледах двата мача на Левски с Ястжебски и той се представи много добре. В България винаги е имало качествени играчи и да се намери заместник не мисля, че е толкова трудно. 

Стана шампион на Италия с Лубе заедно новия селекционер на нашите Джанлоренцо Бленджини. С какви впечатления остана от работата с него?

Страхотен специалист. И много добър в работата с младите. Но е важно състезателите да го слушат какво им говори. Всеки треньор идва с идеята си, стратегията си. И е важно да му вярват. За мен момчетата изиграха доста добра Лига на нациите миналата година. С доста променен стил. И смятам, че този отбор само ще расте.

Част от новата генерация включва братята Алекс и Симеон Николов. Алекс продължи българската следа в Чивитанова с Купа на Италия в края на януари.

Да, това беше голяма титла за него. А усещането е страхотно, аз съм бил на неговото място и наистина е чудесно. Надявам се Алекс да е здрав и му пожелавам много успехи. За Мони мога да кажа, че прави фурор в Съединените щати. И на двамата искам да пожелая здраве, защото всичко останало го имат. Само трябва да работят здраво и да гледат напред.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.