Месецът на Легендите

През месец май 2016 ще накарат спортния свят да заговори за България чрез техните имена, за да ги превърне в истински посланици на мира и спорта

Тази година месец май ще бъде по-особен. Не защото пролетта си прави шега след шега с температурите, не заради новите „луди“ абитуриенти, а защото за любителите на спорта предстоят няколко незабравими събития. Събития, които се чакат и следят не само от нашата, но и от европейската и световна спортна общественост. Този месец май ще остане в спомените на много хора като месецa на Христо Стоичков и Владимир Николов.

Едва ли има българин, който да не знае за тях. Едва ли има чужденец, който да не свързва България с тях. Макар и да са се посветили на различни спортове, имат много общи неща. Обща е силната им любов към спорта и безрезервната им отдаденост. Общ ще остане и месец май 2016.

Единият е лидерът на златното българско поколение футболисти, достигнали до четвърто място на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 година. Носител на най-престижните индивидуални награди във футбола и на най-важния клубен трофей. Другият е една от най-големите фигури в световния волейбол, избиран за най-добър диагонал в света и дългогодишен лидер на българските национали. Има и още, много още, но сигурна съм, след прочетеното в съзнанието ви вече изплуват спомени и емоции, донесли ви тези двама българи.

Тъй като има неща, които се помнят. Други се забравят. Но едва ли има някой от онези български щастливци, преживели незабравимата `94, който може да я изхвърли от съзнанието си. Чудото случило се на Парк де Пренс, фразата “Господ е българин“ след фамозния гол на Емо Костадинов, незабравимите емоции и всеобщата радост през онова паметно „американско лято“. Тръгнали в горещината на прехода, в който България се отправя към Мондиал `94 да търси една победа.  С едно много голямо име в състава - Христо Стоичков, актуален първенец на Испания и вицешампион на Европа с Барселона, както и няколко играчи в топ клубове.

Надскочили личните си конфликти, казвайки "майната му" на обстоятелствата, недоверието и понякога трудната комуникация един с друг.. Та аз всеки път, гледайки клипове, чийто край зная, се вълнувам до последната секунда и настръхвам от онзи български юмрук, биел наред! И толкова силно да завиждам на всички онези късметлии, имали възможността с очите си да запаметят морето от хора по улиците, от нощта, та до сутринта..

И докато си спомням за разказите, в които нашите родители, баби и дядовци са се събуждали (а и трудно са заспивали), потопени  във футболни емоции и нестихващите празненства на Пеневата чета, в съзнанието ми се избистря кога започна и мен да ме вълнува и докосва спорта, и по-конкретно волейбола. Спомням си как, преди десетина години,  момчетата заедно с Пламен Константинов и Владо Николов стигнаха до моето детско сърце, завладяха го и останаха там, вече години наред.

Владо и Пламен ми бяха сред любимците. Не знам точно защо. Може би за това, че  винаги оставяха сърцето си и горяха на терена. Владимир Николов всеки път беше с една лека усмивка, придаваща спокойствие на играта, приветлив към съперници, съотборници и журналисти.. Спомням си как мечтаех да се срещна с него и с онези хора, изглеждащи недостижими в детските очи  или как исках да играя с номер 11.. детски, сладки, наивни мечти, но .. истински!

Може би аз няма да имам шанса да изживея онова „Лудо американско лято“ или да имам щастието да видя изяви на друг българин, като тези на Сточиков. Но може би, ние, след време ще разказваме за лудото октомврийско Европейско първенство, както родителите ни разказват за четата на Димитър Пенев. Ще си спомняме за нестихващите емоции, които ни зареждаха с такава енергия, че късният час и всичко случващо се извън залата оставаше без значение. Онези герои, водени от капитана Николов, които запалваха нашите сърца и ни водеха към безграничната лудост..

Двама души отдали живота си на спорта,  ще изиграят своите последни мачове. Единият на 8-ми май ще се завърне в Арена Армеец, за да се сбогува с любимата игра, изживявайки този момент с най-верните хора и приятели в своя живот. Другият на 20-ти май ще превърне стадион „Васил Левски“ в празник, споделяйки го с всички почитатели на футбола у нас, както и с най-големите футболни звезди в света, не само от близкото минало, но и от днес.

Двама големи шампиони през този месец, техният месец,  ще добавят по още един трофей. Трофей, под формата на любов, признателност и уважение от хората, заради тяхната безрезервна отдаденост през всичките тези години. Общ ще остане  месец май 2016, защото ще накарат отново спортният свят да заговори за България, чрез техните имена, за да ги превърне в истински посланици на мира и спорта!  И ще ни потопят отново в „Лудото американско лято“ и незабравимото Европейско първенство..

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com