Данко Тонев: Моите момичета бяха с мъжки сърца

Дойдохме първи на турнира и скрито се надявах да си тръгнем последни, споделя специалистът

Отборът на Дунав (Русе) спечели първенството по волейбол на регион Добруджа за момичета под 16 години.

Така тимът, воден от Данко Тонев, ще играе на квалификационни турнири, даващи право на участие в Държавните финали, като ще бъде домакин на един от тях. 

Специалистът говори пред BGvolleyball.com в специално интервю, в което говори за пътя до финала, с какво състезателките му са превъзхождали съперниците, има ли отличник на състава, и още... 

Какво означава за теб този успех? 

Този успех е наградата, която получиха момичетата в резултат на месеци упорит труд, себераздаване, вярата в собствените възможности и силата на колективния дух. Подходихме много разумно във всяка една среща, защото знаем, че силата идва от разума. Изчистихме се от непредизвикани грешки, спазвахме индивидуалната, груповата и колективната тактика и така нещата се получиха. Ние пристигнахме на турнира с едва десет момичета, без да имаме възможност да дублираме много от постовете и показахме, по мое мнение, ефективен волейбол, за скромните възможности, с които разполагаме.

Какъв беше пътят ви до финала?

Пътят до финала винаги е тежък - от една страна - трябва да издържиш тактически и физически, от друга страна - трябва да си устойчив психологически, особено на тази крехка възраст. Волейболът е безконтактен спорт и само най-подготвеният успява, благодарение на тези си качества. Разбира се, трябва и доза късмет, но той трябва да бъде предизвикан и използван оптимално. Ако трябва да бъда честен, ние дойдохме първи на турнира и скрито се надявах да си тръгнем последни. Това го споделих чак на втория ден с момичетата. Но си позволих и да им кажа и още нещо като тяхно успокоение: "Ние няма да бъдем разочаровани от този турнир, защото разочарование няма в този, който няма никакви очаквания. Ние просто дойдохме да играем и ако имаме възможност да се възползваме от ситуациите." Необременени от нищо, за наша радост достигнахме финала, може би неочаквано за много хора - и дори го спечелихме съвсем заслужено. 

Кой бе най-трудният ви мач?

Ние по принцип нямаме лесни мачове, фактите говорят сами по себе си, но определено финалният мач беше най-трудният. Там трябваше да преодолеем изоставането в първия гейм, да преодолеем самочувствието, което лъхаше в редиците на противника и да си възвърнем вярата, че можем да се върнем отново в мача, и да го спечелим. Успоредно с това, още в първите точки на първия гейм се контузи единственият ни разпределител Аксу Хамзова и четири гейма игра с ужасни болки в глезена и със сълзи в очите - нямам думи да изкажа моята благодарност към това момиче. Тя игра за отбора ни, но и отбора и отвърна със същото - той игра за нея - нещо като един за всички и всички за един.

С какво смяташ, че надиграхте противниците, най-вече съгражданите ви?

Определено с тактическа дисциплина, подплатена и с доза технически умения. Двете състезателки с фамилия Йорданова - националната състезателка и посрещачка Йоана Йорданова (капитан на отбора), и другата изключително комплексна състезателка - Сиана Йорданова. Тези две момичета държаха мача в свои ръце и контролираха почти всяка ситуация. Те сякаш даваха необходимата доза самочувствие на по-неопитните си съотборнички и пъзелът се нареди с възможно най-красивата за нас картина. Невероятно важни блокади и ефектни отигравания направиха тези неопитни състезателки, сякаш всяка една от тях си го беше моделирала по време на тренировка. Според мен комплексните показатели за качеството на отбора, които притежаваме бяха решаващ фактор за победата. Може би в този мач моите момичета на моменти бяха и с мъжки сърца. Благодарение на всичко това надиграхме нашите съгражданки по всички волейболни показатели.  

Има ли състезателка, която искаш да отличиш?

Това е колективен спорт и отличаването на отделен състезател по принцип не е за предпочитане. Но все пак искам да споделя лично мое мнение, като в критичните моменти на някои срещи от турнира блесна с пълна сила талантът на Сиана Йорданова. Агресивен флот сервиз с необходима скорост и посока, стабилно посрещане и ефективна атака. Това момиче за няколко месеца пасна като дялан камък в нашия отбор, все едно че винаги е била част от него и зае „собственото си място“. Направи го, защото имаше колектив около себе си, който я прие по перфектния начин. Пожелавам от сърце на всеки състезател да попадне в подобна обстановка и да разкрива потенциала, който притежава. 

А какво би искал да кажеш на феновете? 

Огромна благодарност на хората, които ни подкрепяха в груповата фаза на турнира и в неговата финална част. Бих искал да им кажа да подкрепят децата, да им вдъхват увереност в това което правят, защото идеята на спорта е да те направи преди човек, който може да бъде полезен на обществото с най-пълноценните си качества, които притежаваш. Вярвайте в децата, обичайте ги, подкрепяйте ги, за да останем с надеждата, че те ще ни отвърнат със същото. За мен поне винаги важи максимата - "щастливото бъдеще се изгражда с позитивно настояще".

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.