Падащи звезди, стиснати ръце и куп други условности

Нефтохимик отпадна от четвъртфиналите на efbet Супер Волей. След решителния мач с ЦСКА, в който бургазлии не успяха да се противопоставят и за първи път от 11 години насам не продължиха към битката за медалите, типично по български започнаха да се търсят виновни. 

Някои видяха причината за краха в треньора Франческо Кадеду, по-точно в липсата на качества (казано по-меко, думата беше друга). Оттам и за “недобрата селекция”. Абсолютно нерелевантно, имайки предвид, че привличането на състезатели се е случило много по-рано - няколко месеца преди появата му. Преди него начело на отбора бяха други двама треньори. Факт е, че всички входящи и изходящи трансфери бяха осъществени преди идването на италианеца. Дали по времето на Мартин Стоев, дали след него... Следователно тези доводи напълно не издържат в случая.

Колкото до професионалните качества на треньора (дали този, или някой друг), е напълно излишно да се изтъкват или подценяват, след като се предполага, че това е трябвало да е забелязано в другите отбори, в които е бил. А той е работил в редица европейски тимове, изпълнявайки различни длъжности.

Ставайки дума за отбори и селекции - в коментарите след четвъртфиналната серия и последващата новина за оставането начело на Нефтохимик, бе намесено името на бившия тим на Кадеду - Дея спорт. Стара и затворена тема, приключили работни взаимоотношения. И след като се е случило, явно е имало причина, която в момента отмества фокуса от настоящето. Дори и да е имало проблеми между двете страни - не са от вчера и днес, както се казва.

А истината е, че колкото и сметки да се правят, това е игра. Топка е, лети. Не е математика. Всеки отбор има своите силни и слаби моменти, с напредване на първенството е нормално да има спадове във формата и представянето. И е важно как ще се адаптираш към обстоятелствата, промените и дали ще се възползваш от слабостите на противника.

Това може би не се случи в някои плейофни срещи, като последната между Нефтохимик и ЦСКА. Именно след нея Кадеду заговори за звездите в отбора, или поне тези, които се държат като такива. Да, обаче специалистът бе разбран погрешно и се наложи да обяснява какво точно е имал предвид. Воден от емоциите може би, е твърде възможно нещо да не е изказано подобаващо. Трябва обаче да се вземе предвид и факта, че на два различни езика понятията може да звучат различно. И все пак стана ясно, каква е била идеята в изявлението на треньора. Определено точна - хубаво е човек да има самочувствие, но нека е базирано на постижения и цели. В случая - и целта не бе постигната, и постиженията в крайна сметка липсваха. Трябва да се гледа реално на нещата.

Да се поема отговорност също е важно, и тази тема бе засегната от специалиста. Между другото, това бе споменавано неведнъж и от предишния треньор Иван Станев. Което донякъде навежда на мисълта, че може би са прави. Отговорността трябва да е споделена - да се търси и от двете страни, за да има разбирателство в колектива. Изглежда, обаче, не се е получило - имайки предвид преживяванията през сезона.

Нещата са комплексни и няма как да бъде посочена конкретна причина, но определено е налице и взаимовръзката между самочувствието и отговорността. Колкото по-високо е самочувствието, толкова по-слабо е чувството за отговорност. Може да си прекрасен човек/спортист, позволиш ли да те завладее звездоманията, и да загубиш чувство за отговорност, всичко губи смисъл.

Казват, че когато видиш падаща звезда, ще ти се сбъдне някоя мечта. Чия е мечтата, дали се е сбъднала, виждайки толкова падащи звезди, все още не знаем... 

А може би някой някъде е стиснал нечия ръка... И все пак нещата да са приключили, за да дойде време за нещо по-хубаво.

Договор, отговорност, просто жест... Вие как го приемате?

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.