Кристиан Титрийски: Жалко, че не успяхме да играем ′български финал′ в САЩ

Много се радвам, че толкова много българи играем в колежанското първенство, заявява диагоналът на Хавай

Кристиан Титрийски, който се завърна след първата си година в университетския отбор на Хавай, получи диплома за спомен от Университета на Левски София. В нея диагоналът символично е отличѐн като магистър - “Вдъхновител на волейболни таланти”. 

Шампионът с Левски София изигра много силен сезон в колежанското първенство на САЩ, но малко преди края му получи контузия на глезена и не успя да участва във финалите. Навършилият на 6 май 20 г. Титрийски бе основен реализатор на Хавай. Той попадна в отбора на сезона на Западната конференция, а на национално ниво намери място във втората селекция на кампанията.

Ето какво разказа Кристиaн малко преди да се присъедини към лагера на националния отбор в своята възраст:

“Годината мина много добре, на мен много ми хареса. Смятам, че играхме много силно, докато не се контузих. След това имаше малък спад, но спечелихме конференция Big West, въпреки че ме нямаше. За финалите може би не ни достигнаха силите и паднахме от UCLA. С много хубави емоции от сезона съм, прекарах много добре и догодина пак!

От волейболна гледна точка - начинът на тренировки е една идея по-различен, защото е университетски отбор, всички са млади и не е мъжки професионален клуб. Нещата стават малко по-бавно, с повече повторения - може би това е разликата. Като волейбол - доближава се до някои отбори в България. Не толкова до първите у нас, но може да се каже, че има общо с нивото на някои състави в България и съответно предразполага за по-добро развитие. 

В Хавай ми беше нужно малко време да се приспособя, хората са много гостоприемни, всички сме на една възраст и супер бързо се сприятелихме. Много бързо се отпуснах и това веднага оказа влияние и на волейбола, започнах да играя по-добре.

Наистина много съжалявам, че не можахме да направим български финал с Лонг Бийч. С Мони Николов си говорихме, че искаме да се срещнем дори да не е за финал в шампионата, поне за Big West. Но догодина може със Сашо Къндев да се видим на финалите.

Аз много се радвам, че толкова много българи играем в колежанското първенство. Така прославяме България и показваме, че у нас волейболът е на едно много добро ниво и че всяка година надграждаме. Показваме, че всяка година ставаме все по-добри и имаме все повече млади състезатели, които могат да помогнат и за националния отбор. 

Всичко ми липсва от Левски. Гледах целия сезон, следих мачовете и бях много щастлив накрая на сезона със спечелването на златния требъл. Това показва, че Левски е не само най-добрият отбор при подрастващите в последните години, а и при мъжете. Миналата година за малко не успяхме да вземем требъл, тази година обаче момчетата го направиха и съм много горд и щастлив. 

Благодарен съм на всички треньори в Левски, които през годините са ме ръчкали и “тормозили”. Когато останах вече сам, си спомнях за тях. Сещах за техните съвети и те ми помагаха по този начин. От всички хора - треньори и ръководство, съм научил толкова много неща и когато осъзнах, че са правилните - това много ми помогна през сезона."