Надграждането на едно поколение – от връх на връх

Има една поговорка: „Всичко си има първи път“. Е, дочакахме и нашия първи път за световна титла в женския ни волейбол и въобще в дамските колективни спортове.

 

Чакахме я дълго, но пък „слънцето огря нашата улица“ и то с мощен лъч. Само в разстояние на една година младите ни волейболистки под 19 години (момичета, родени през и след 2007 година) станаха балкански, европейски и световен шампион. Това се случва за първи път в историята на българския волейбол. В една календарна година да бъдат покорени три върха на всички международни форуми.

 

 

Постижението няма няма аналог и в мъжкото направление. То е уникално само по себе си.

 

Но като оставим настрана успехите, най-радостен е фактът, че това поколение надгражда! Защото именно в тази възраст често се губи връзката. От челни позиции на международна сцена във възрастовите категории - под 16, под 17 и под 18 години, където имаме значими следи, след това се бележи спад, няма развитие, състезателките се губят и голяма част от тях не могат да достигнат до женски национален отбор.

 

Затова не само успехите са страхотни, но и поколението е талантливо и борбено, вярва в себе си и проявява невероятна зрялост за годините си. А с изявите си буди много надежди за бъдещето на женския ни волейбол.

 

 

 

Няколко са основни аспекта по  пътя към световната титла:

 

 

Малките „лъвици“ демонстрираха развитие. Една година след златото на европейското първенство се видя нагледно, че не стоят на стари лаври, а продължават уверено напред и печелят връх след връх. В изминалия период от време, който в тази възраст при девойките често се отразява с негативни последици, нашите момичета показаха точно обратното – желание за работа, влагане в тренировъчния процес и стремеж към растеж. Всичко това, в съчетание с факта, че всички състезателки на тази възраст играха като основа в женското ни първенство (каквото и да е нивото), а някои дори и в чужбина, е огромен двигател.  Три от тези момичета попаднаха и в разширения състав на женския национален отбор, а две от тях – капитанът и либеро Виктория Нинова и централният блокировач Дарина Нанева участваха и в турнир от Лигата на нациите, което също бе благоприятстващо за прогреса.

 

 

 

Момичетата преодоляха тежка ситуация на старта на Мондиала. Не се огънаха, въпреки лошия първи мач в групата, в който отбелязаха тежката загуба от Полша с 0:3. Съумяха да излязат от кризата, вдигнаха се и още на следващия мач излязоха със свежи глави, борбени и пълни с мотивация за себедоказване. Първата победа им даде криле, а впоследствие затвърдиха увереността си и продължиха като истински бойци докрай.

 

Покориха Бразилия в сериозното изпитание за влизане в четворката, но нито за миг не се подхлъзнаха. Преодоляха притеснения и страхове на полуфинала с Турция, където беше най-тежко. Правиха грешки, но намериха верния път и повалиха съперника в петгеймова битка, като си проправиха със зъби нокти пътя към финала.

 

Не се впечатлиха от съперника на финала - световният шампион САЩ. Не се сринаха след трудното начало, в което американките започна отлично и взеха първия гейм. Напротив, излязоха борбени и двойно мотивирани, като прегазиха американките във втората част. Не се отказаха да се борят в четвъртата част, когато от 22:17, американките изравниха и бяха на косъм да спечелят гейма. Именно в тези трудни моменти нашите показаха умения да излизат от кризисни ситуации и пролича победният дух, здравата психика и манталитета на победители.

 

 

 

Всяка смяна на треньор на националния тим се отразява, особено в по-крехка възраст, когато и психиката все още е в процес на формиране и често емоциите влияят. Раздялата на Антонина Зетова с тази селекция, с която заедно стигнаха до европейската титла, бе емоционална и болезнена. Но момичетата се справиха.

 

А и не малка заслуга за това има и специалистът Атанас Петров, който успя да ги обедини, да им вдъхне оптимизъм, кураж и нова вяра за бъдещето. Треньорът изигра една важна роля за формирането на отбора в този му вид , но и момичетата се справиха, като показаха зрялост, неприсъща за годините ми, за което заслужават адмирации.

 

 

 

Малко са националните селекционери, които могат да се похвалят с тактически дисциплиниран отбор. Но в тази селекция нещата се получават. Момичетата показаха вникване към думите на треньора и стремеж да изпълняват заданията. Успяваха да напипат слабите места на противника и да го атакуват именно там. Разпределителката Димана Иванова разхвърля играта така, че всички равномерно участваха в игровия процес. Нямаше нападател, който да доминира над другите и да получава всяка втора топка, като завършва с над 30 точки. Успехите бяха дело на колективни усилия. Имаше взаимопомощ и единен отбор.

 

 

 

Още след европейската титла младите ни волейболистки заявиха твърдо новите си стремежи – медали от световното. И не като мечта, а като цел! Поставиха си я сами още преди месеци, без никой да ги притиска. И упорито работиха за изпълнението на тези цели. Гладът за победи бе водещ, а непоколебимостта по пътя към върха и колективът бе важното допълнение. Справиха се успешно с всички трудности и България вече има световна титла!

 

Не можем да не отбележим страхотната подкрепа на българските фенове. Смело можем да кажем, че имаме една от най-добрите волейболни агитки в света! Те са навсякъде и неуморно подкрепят родните състезатели и състезателки във всички възрастови категории. Те са седмият играч на България и са основен двигател за всички успехи по света!

 

 

 

А младите ни националки записаха със златни букви имената си в родната история и показаха, че има бъдеще за женския ни волейбол. Те вече мечтаят за Олимпиада, а ние им пожелаваме това да се случи и да ни радват с успехи и на най-високия форум на планетата.

И женският ни волейбол да бъде сред водещите в света!