′Българино, знай своя род и език′

Припомняме си и самите себе си, като малки ученици пред прага на откритието - какъв невероятен свят ни откриват буквите, нашите букви

И ето, че отново дойде двадесет и четвърти май. Отново се прекланяме пред делото на братята Кирил и Методий, техните ученици и поколенията след тях писмовници, оставили следи в културната история на България. Дата, която е личен празник за всеки един от нас. Независимо от възрастта си спомняме за първата научена буквичка до книгата, която за първи път ни е развълнувала.  Защото 24 май е символ на достойнство, традиция и духовност. Достойнство, защото на този ден честваме азбуката, която сме дали на света.

В този ден се прекланяме и пред родителите си, които първи са ни потопили в света на книгите, спомняме си учителите си, които пренебрегваме в годините. Такива учители, които не само са ни преподавали, а са ни възпитали и изградили като личности. Припомняме си и самите себе си, като малки ученици пред прага на откритието - какъв невероятен свят ни откриват буквите, нашите букви. Кирил и Методий ни дадоха най-голямото богатство, което можем да притежаваме. Писмеността, която ни отличава, точно нас – малка България, като горда прашинка в безкрая. Езикът, който като неугастващ пламък осветлява бъдното и прокарва светлина в пълния мрак.

"Върви народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, ти чест и слава поднови", са думи, които всеки българин знае от момента на пристъпването на училищния праг. Думи, които често пъти изговаряме наизуст без дори да се замислим за смисъла и гордостта, които носят. Пеем химна на братята Кирил и Методий, независимо дали сме първолаци или техните баби и дядовци.

Пишейки своята малка, но толкова значима книга, монахът Паисий пламенно ни приканва да обичаме и пазим родния език и да не се срамуваме да го използваме. Паисий заяви пламенно: „Българино, знай своя род и език”. Този призив бе възпят и повторен от мнозина, но сякаш в последните години изчезна от паметта на българина. Защото не само родовата памет, но и езикът е част от формирането на нацията и нейното опазване през вековете. Трябва да оценим собствения си език, чиято сила е прераждаща, и да го съхраним като единственото истинско и сигурно убежище, където да се скриваме, когато всичко друго може да изглежда безсмислено.

Във всекидневието ни, белязано от противоречивите изживявания на прехода, ако ни липсва нещо най-силно, понякога дори до болезненост, това е именно духовността и ценностите, които движат напред. Всеки трябва да помни, че ние сме велик народ, с велика история, с велико минало, с велики предци! И да успяваме да показваме патриотизма и обединението си не само по празници, а целогодишно заради общото национално самочувствие. Защото писмеността и културата са в основата на България да пребъде. Честит 24-ти май! 

---

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

BGvolleyball.com напомня, че можеш да следиш последните новини и като ни последваш в социалната мрежа Туитър чрез @BGvolleyballCom !

Можеш да ползваш и мобилната версия на BGvolleyball.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgvolleyball.com