Андреа Буратини: Бъдещето за Левски е много добро

Италианският специалист Андреа Буратини, който бе в основата на изграждането на школата на Левски София в последните седем години, поема ново предизвикателство в САЩ. 

В края на сезона той се върна към началото на проекта, изпълнено с много надежди, но и много трудности.

“Ние започнахме тук преди 7 години с Владо, Атанас, Давид и Стефан - всички, но не беше като сега. Беше много по-трудно. Лека-полека през тези години беше изградена тази фантастична зала и сега всичко е много хубаво. Но първата част на този период не беше много лесна. След това успяхме да изградим много състезатели за бъдещето. За мен тук беше като вкъщи.”

За пътя с Левски

“Беше различно в началото, защото нямахме структурата. Когато започнах разговори с Владо Николов, той ми каза: “Андреа, нашата идея е да се развием много като клуб и като качество на работа”. Аз видях след една-две години, че това е реално. Видях, че всички имат идеята да продължават в тази посока. Затова аз се убедих, че това може да е много интересен проект. После с времето дойдоха и резултатите. Не е лесно да има един отбор като нашия, говоря за мъжете миналата година, в който имаше 11 състезатели от общо 14 от школата, тази година бяха 10 от 14. Във всички национални отбори в различните възрасти има поне 5-6 състезатели от нашия клуб. При мъжете в националния отбор в обявения разширен списък имаше 11 от Левски. В самото началото ми беше доста трудно да си представя такова развитие. Ние работихме за това всички заедно - треньорите и всички в клуба. И сега това просто трябва да се продължи. Има всичко, за да се запази това ниво и да се расте нагоре. Бъдещето за Левски е много добро. 

Успехи и медали 

“Не знам колко медали имам. Аз всяка година приключвам и започвам нова. Знам само това - от началото преди седем години до края на сезона сега, когато не спечелихме финала при кадети, не е имало година, в която да не вземем поне един медал. Винаги поне едно първо място. Първата година спечелихме с набор 03/04, после за три години - прекадети, кадети и юноши. Тази година и в трите възрасти бяхме в топ 4, единственият такъв клуб. Това е защото работим с методология, чиято цел е да продължава да изгражда състезатели. Сега всички треньори ще работят по нея и това е важното.”

Как се става професионалист

“Базата са техника и тактика, но голямата разлика на високо ниво е манталитетът. Колкото по-високо е нивото, толкова по-добри състезатели има. Разликата правят опитът и манталитетът. За мен тук тази година има много момчета, които имат шанс да играят на високо ниво. Има такива с добра физика, силни, сега трябва да разберем имат ли този манталитет, защото това трудно се тренира. Може малко да се повлияе, но или го имаш, или го нямаш.” 

Трудности и удоволствие

“Най-трудно в България ми беше да науча езика. Опитвах се да говоря български, защото за мен беше много важно. Ако работиш с големи състезатели, не е проблем да говориш и на английски, но при деца е фундаментално да знаеш техния език. Преди 7 години Владо ми каза: “Андреа, трябва да научиш български!”. Казах, че няма да е лесно и той: “Андреа, трябва да научиш български!”. 

Ок, не говоря много добре и сега, но мога да комуникирам с момчетата. Когато си говорим за волейбол, така е много по-лесно. Проблемът е като отида в супермаркета и започнат да ми говорят бързо. Или пък при автомонтьора…

Най-хубавото? Животът като цяло тук е много подобен на този в Италия. Аз, моята дъщеря и съпруга, се чувстваме като у дома. Само морето ни е малко по-далеч. Мястото е много хубаво и хората са много добри. Освен това храната е много вкусна. Не същата като в Италия, но е много вкусно.” 

За българския манталитет

“Говорил съм с много треньори. Когато работиш в един клуб като Левски, в който трябва да изградиш състезатели на високо ниво за мъже и за национален отбор, ти мислиш за победите, но трябва да има голямо търпение. Има състезатели, които бързо постигат резултати, а има и такива, с които трябва да се прояви много голямо търпение. Понякога тук в България има желание да има резултат веднага, а това не става винаги. И тук, както и в Италия, съм имал играчи, които имат нужда от повече време. Има такива, които като млади не печелят нищо, а сега са най-силните в национала. Това е манталитет - понякога тук искате всичко и веднага. Това не винаги е добре за състезателите. Ако ти имаш Алекс или Мони Николови, Джанели или Бари, можеш да искаш всичко и веднага, защото това са таланти. Но талант има по един на всеки 15-20 години. В останалите случаи трябва да имаме търпение, защото е нормално да има пикове и спадове. Освен това, ние тук например имаме състезатели набор 2007, но като физика те отговарят на 2008/2009. Ако не проявим търпение, те няма да станат добри. В Италия това мислене е малко по-добре, но тук е - дай всичко и веднага. За националите е същото - трябва да се работи спокойно.” 

Най-важната история в Левски 

“Когато започнах, това беше с набор 03/04 - Алекс Николов, Бучков, Палев, Вени, тези момчета са ми много на сърце. Но бих искал да говоря конкретно за един състезател и това е Вени Антов. В началото всички ми говореха за Алекс. Е ок, но никой за Вени. След месец питах - а това момче? Владо каза, че е добър е, но … Аз настоях - много е интересен. И Вени работи повече от всички други - ето сега е в националния отбор. За мен той има огромно място в сърцето ми. Разбира се, Алекс ми е като дете, както и Мони, Титрийски, Къндев, Палев, от набор 2007 - Петьо, Ники, всички, всички. Но историята на Вени за мен е най-важната история.” 

Новата История на бъдещето

“Аз работя винаги за бъдещето. Като направихме нашия празник тук, той беше под мотото “История на бъдещето”. Това трябва да е винаги така. Важно е да се печели, защото победите помагат за манталитета. Но е много по-важно да се работи добре за подготовката на състезатели. При мъжете сега те трябва да направят последна крачка. Разбира се, че никой, които отива при мъжете, не е готов - има неща, които не правят сто процента добре. В момента има много интересни момчета. Аз съм работил за това досега, просто трябва да се продължи. Има всички условия за това - състезатели, треньори, структура, клуб и човек начело, който познава много добре волейбола. Затова си тръгвам спокойно. Моята работа тук приключва, но всичко може да продължи на много високо ниво.” 

Новото предизвикателство

“Ще бъде съвсем нова задача в Щатите. Така беше и преди - във Фалконара, Тренто, Левски - навсякъде различно. Там ще има и съвсем други цели. Тук се опитваме да готвим състезатели за мъже и национален отбор, а там - за Университета. Ще работя със състезатели от 13 до 17, но не само с момчета, а и с момичета. Другото нещо са мащабите. Тук има 70 състезатели, там ще са 300. Това е една академия със 100 треньори. Всичко ще е много различно. Но волейболът си е волейбол. Да уча децата на волейбол е това, което правя вече 35 години.” 

На раздяла

“Аз мога само да кажа: “Благодаря на всички!”, защото за мен този шанс беше много важен също и за моето бъдеше. Благодаря не само на клуба, но и на федерацията, работих 4 години с тях. Направихме много неща, спечелихме Балканиада, второто място на СП, трето място под 21 години - много добри резултати, заедно треньорите, с които работихме. Благодаря на всички, трудно е да ги изброя, защото са много. Всички вие оставате завинаги в моето сърце!”

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.