‘Изгубеното’ поколение, което стигна до Топ 4 в света

България завърши на четвърто място на световното първенство за жени под 21 години в Индонезия. Тимът ни, воден от Драган Нешич, записа името си, като се нареди сред четирите най-добри нации в света за тази възраст. А зад гърба ни останаха школи като САЩ, Турция, Полша и други…

Да, не взехме медал, но самото постижение да си във финалната четворка е невероятен успех, особено за колективни спортове и особено, след като никой не вярваше, че това може да се случи!

Именно тази селекция, на която бе лепнато прозвището „изгубеното поколение“ показа нагледно, как един отбор може да изплува от дъното. Да се събере, да извади страхотна мотивация и с невероятна борбеност да остави сърцето си на терена. Да победи съперници, сочени за лидери и да „сложи всички в джоба си“ за да достигне до върховете в света. И от "туристки" за малко не станаха медалистки..

Думите не са преувеличени, защото нямаше поставени цели за медали и най-вече никой не вярваше, че тези момичета може да постигнат нещо. Някои даже се учудваха на селекционера Драган Нешич за решението му да поеме тази селекция. След като тимът ни не успя да се класира за европейското догодина под 22 години на домакинската квалификация в София, съставът окончателно бе отписан. Събра доста хейт, а мнозина многозначително изразяваха негативи за тези „дето за нищо не стават“.

Е, момичетата опровергаха всички!

Напук на това, че тимът премина през доста препятствия.

На практика се игра основно с една разпределителка - Маргарита Гунчева, тъй като Симона Анастасова се отказа буквално преди началото на подготовката. Другата състезателка на този пост - Бояна Боянова бе повикана в последния момент и това й е дебют с тази селекция. Получаваше епизодични включвания. Самата Маргарита Гунчева игра с контузия, но стисна зъби и остана с тима, като дирижираше играта без околните да забележат дали изпитва дискомфорт.

Проблемите в посрещане, които се превърнаха в ахилесовата пета по-рано, като че ли изглеждаха нерешими. Но Драган Нешич се опита да намери решение. Той рискува и прибягна до промяна на схемата. Виктория Димитрова, която играе на поста диагонал, бе преквалифицирана и се наложи да влезе в посрещане. Но тя не се уплаши! Напротив. Нагоди се към ситуацията и даде най-доброто, на което е способна, за да помогне на съотборничките си.

Диагоналът ни основен точконосец Ива Дудова също опроверга недоброжелателите, които ръсеха хейт след хейт за нейните способности. Показа се като истински боец и изнесе тежестта в нападение. Демонстрира, че напълно заслужава своето място в тима. А след това завърши и на първо място в класацията сред топреализаторите на световното първенство.

И не на последно място, попаднахме в „желязна“ група, в която три от отборите завършиха във финалната четворка! Но се измъкнахме. Тимът ни тръгна лошо, отбеляза катастрофа със загубата от Чили, но сред като стигна дъното, намери себе си. Спечели важния мач с Тайланд и завърши на трето място в групата. Намери облика и ритъма си и показа една страна, която не бе подозирана до момента. Силата на духа и колективизма.

И продължихме смело напред…

Момичетата сразиха САЩ на осминафиналите, а после и състава на Полша, който бе сочен за абсолютен лидер до този момент. Донесоха радост и гордост на всички фенове на волейбола. Защото след световната титла за девойки под 19 години, по-горната възрастово селекция отново бе сред най-добрите!

А какво ли щеше да стане, ако към този тим се бяха присъединили четирите състезателки, световни шампионки за девойки под 19 години, които Антонина Зетова повика с жените?

Въпрос, в който всеки сам си да намери отговора…

За всички фенове и приятели на волейбола остава радостта и гордостта от постигнатото. И надежди за бъдещето, защото имаме талантливи състезателки, които трябва да се развиват.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.