Има ли място за отговорност... или всичко е точно?

Женският национален отбор на България по волейбол завърши участието си на световното първенство в Тайланд.

Воденият от Антонина Зетова тим записа най-слабото класиране в историята на женския ни волейбол на Мондиал, след като не успя да излезе от групата с 3 от 3 поражения. Волейболистките ни останаха в дъното на класирането - 27-а позиция, като ни изпревариха дори отбори като Кения, Колумбия и “палача” ни Испания.

С това си представяне нашите отбелязват страхотен срив в сравнение с миналото издание (през 2022 г.), когато, забележете, сме 17-ти... Да, тогава отново не излязохме от групата, но поне записахме един успех (пак е нещо) – над Казахстан с 3:0.

Преди това - през 2014 и 2018 г., когато сме 11-и и 12-и, даже минавахме във втория етап на състезанието - при по-различен регламент, да, но това изобщо не е оправдание.

Преди форума ясно бе заявена най-голямата цел на отбора - именно влизане сред най-добрите 16, нееднократно заявено от щаба и по-точно от селекционера Антонина Зетова. Типично по български, тръгнахме с голямата кошница и логично в такава ситуация, се провалихме.

Да имаш цел винаги е важно - в случая обаче явно не бяха взети правилните решения по отношение на състав, селектиране, подготовка за мач, установяване на ред в отбора и т.н. Защо споменавам последното? В един от мачовете - срещу Канада, много от волейболните фенове забелязаха опити за налагане на мнение на по-опитни състезателки над треньора по отношение на младите под формата на реплики зад гърба. Чисто и просто - поведение, неотговарящо на възрастта и годините им професионален опит. Това първо, другото е, че с такива “номера” очакващите да се “гмурнат” в големия волейбол момичета се демотивират и виждат преди всичко тъмната страна на играта. Нея изобщо не би трябвало да я има, ако ще говорим за феърплей и интелигентен спорт. Това, че в живота нерядко ставаме свидетели на подобни неща, или пък някой се е опитвал да приложи тези “прийоми” върху нас, не значи, че трябва да повтаряме такъв пример. Поколението ни е видяло определено много. Обаче идеята е точно ние да служим за еталон, да помагаме, и, ако може - да научим идващите след нас на нещо. Все пак - занаят се краде, никой не е обеднял от това, че е предал опит и знания на друг. Нали трябва да има приемственост...

Важен фактор е и липсата на ясно открояващ се лидер в състава. Капитан на тима е Христина Вучкова, която подобаващо си изпълнява функциите. Обаче се забелязва желание за “лидерство” и от страна на други състезателки. Под една или друга форма.

А отсъствието на Елица Атанасийевич определено оказа своето влияние върху състава. За нея се каза, че липсата й ще е ключова, но също така и, че “няма незаменими хора”. Безспорно констатацията на Тони Зетова е вярна, доказано е неведнъж във времето - не само в спорта, но и като цяло, обаче на първенство като това място за експерименти няма. Трябват само взаимодействие и разбирателство.

В по-голямата част от мачовете се видя, че липсва живецът в отбора. Във важни ситуации на практика се предавахме - дали поради слаба мотивация, дали поради преумора (най-нелогичната причина, защото всички отбори преминават през това), дали поради това, че някой не си е свършил правилно работата. Което моментално ме подсеща за гафа в срещата с Канада (да, отново тя, която беше важна за развоя на шампионата като цяло). Объркваш си нареждането няколко пъти в мач на такова ниво, което веднага води до разстройване на играта и концентрацията. Но поне с това влязохме в историята, което не знам дали е тъжно при наличието на такива претенции от страна на някои хора, дали е смешно, пак по същата причина. А по време на ВНЛ говорехме за нуждата от АДЕКВАТЕН и конкурентноспособен волейбол...

Учили са ни, че веднъж-два пъти да сбъркаш, не е фатално, грешка е... Случи ли се повече от веднъж-два пъти, вече си е твой избор. Т.е. самосаботираш се, а това не води до нищо добро. Така и стана и във въпросния мач - лошият старт и гафовете на щаба определиха по-нататъшното развитие на световното за отбора ни. Неслучайно преди форума беше казано, че това е ключовият двубой за надпреварата, че фокусът е върху него.. Да, да, само, че фокусът липсваше, ако говорим за фокус като състояние на съзнанието, съсредоточеност върху дадена цел. Ако става дума “фокус” с тълкувание на “трик”, “номер”, видяхме го - макар и в една некрасива форма. “Триковете” точно ни изядоха главата, както се казва.

Не видяхме нито адекватност, нито конкурентноспособност... Сякаш някой беше сменил хората и искаше да се изгаври с всички...

И оттук идва въпросът за отговорността, поемането й, и въобще - някой в отбора ще се нагърби ли с това? Ще обвиним ли пак някоя конкретна състезателка, селекционерът ли ще е виновен, щабът ли, федерацията ли? Кой? Има ли изобщо място за това сега, или всичко е точно?

Въпросите ще се зададат при първа възможност. Твърде много хора искат отговорите им. Готови са да ги чуят, защото май отдавна не се е случвало някой наистина да си признае грешките. От това може и да боли, но пък винаги е по-добре с чисто сърце да поемеш отговорност, отколкото да се снишиш сред тълпата с намерението друг да “опере пешкира”, казано на народен език. И после да му гледаш сеира - нищо, че ти си виновният. А и другия път номерът ти може и да не мине...

Миналото носи своите уроци, примери за такива ситуации има много. Немалко хора са били под тежестта на чуждата вина... Само че този път ще е твърде срамно, като страницата, която написахме с края на двубоя с Испания. И класирането след отбор като Кения е наистина срамно. Дано само не бъде първото запомнено от младите в отбора, които трябваше да видят нещо съвсем друго. А ако е така, дано им послужи за поука как НЕ трябва да се случва волейболът.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.