Излъгани надежди

На фона на големите успехи на мъжкия национален отбор на България и еуфорията покрай страхотното представяне на световното първенство във Филипините, то женският национален отбор е в другата крайност. Волейболистките на България останаха без треньор. Сухата новина бе, УС на БФВ изслушал доклада на селекционера Антонина Зетова и се съобразил с желанието й да бъде прекратен ангажимента й. Решението било прието единодушно на УС на БФВ.

До този развой се стигна след злощастното световно първенство в Тайланд, на което България отбеляза истински провал. Родните представителки записаха три загуби и отбелязаха най-слабото си представяне в цялата история. За първи път от 14 участия на Мондиали, България приключи без нито един успех и зае незавидното 27-о място от 32 отбора в крайното класиране.

Едно лято – това бе краткият период, в който Антонина Зетова бе национален селекционeр.

Бе утвърдена за този пост през ноември 2024 година след гласуване отново на УС на БФВ.  В конкуренцията на бившия селекционер Иван Петков, който бе решил отново да се завърне, тя бе предпочетена заради огромния успех, който постигна с девойките под 18 години, след като ги изведе до шампионска титла на европейското първенство същото лято.

Бе приета с фанфари, с много надежди за бъдещето на дамския ни волейбол. За първи път жена и то българка застана начело на тима и това бе прието като много положителен знак. Породи нереални очаквания за бързи резултати и възход на тима ни. Като че ли всички вярваха, че ще бъде размахана вълшебната пръчка и нещата да се подобрят. Появиха се мечти за дори за Олимпиада..

Но не стана…

А Зетова изпита огромната горчивина от ветровия пост – национален селекционер на волейболистките. За последните 15 години тя се превърна в поредната жертва на националките, за които няма угодия . Стана N-я специалист, който не можа да се справи със състезателките от държавния ни тим и понесе разочарование от поредния провал.

Видя се по болезнен начин, че разликата между девическия и женския волейбол е огромна. Технически, ментално, емоционално и още куп неща. Че постигнатите успехи с девойките, независимо че са от най-високия ранг, не означават нищо при жените. Че управление на състезателки в зряла възраст, някои от които с ранга на звезди (или пък се смятат за такива), трябва много опит, лавиране, тънкости в занаята, които се придобиват и учат покрай други треньори с времето. И най-вече много, много психология.

Неовладяване на тима

Че има нещо, което куца в екипа, се промъкна още в началото на подготовката с бягството на превърналата се в основна състезателка Мария Колева (бивша Йорданова). Тя напусна тима само след седмица лагер. Всичко това стана внезапно, с мейл до ръководството на БФВолейбол, без да бъде проведен разговор със самата Антонина Зетова.

Последваха обяснения през медиите, през BGvolleyball.com, където бе публикувано писмо на състезателката, обвинена, че прави само скандали. След това бе обявена и за „персона нон грата", не бе повикана изобщо за световното първенство, въпреки нейните изявления, че може да се завърне.

Зетова не успя да овладее съблекалнята и да бъде фактор. Основното й преимущество - завръщането на опитни волейболистки в състава бе адмирирано, но в същото време бе причина за лошата атмосфера. Желаната сплав от по-млади и по-опитни не се получи. Още по време на Лигата на нациите се видя, че ледът е много тънък и се пропука с пълна сила след нейния край.

Треньорският щаб не успя с твърда ръка да стопи голямата пропаст, която се създаде между различните поколения. И макар това да не бе афиширано, то стана видно за всички по време на световното първенство, когато камерите запечатаха моментите на открито противопоставяне на волейболистки срещу нейните решения.

Излъгани очаквания

Селекционерката остана излъгана и за състава, на който разчиташе за световното. Получи един вид нож в гърба си, който не бе очаквала изобщо. Звездата на тима Елица Атанасийевич, смятана за нейна близка приятелка, обяви, че се оттегля по семейни причини и няма да може да играе на световното, като постави Зетова пред свършен факт. Това промени коренно ситуацията, като отвори огромна дупка в посрещане. Завръщането на Мирослава Паскова, което щеше да е огромен плюс, ако Атанасийевич бе останала, не донесе кой знае какъв положителен ефект. Нашите изпитваха огромни трудности в тази зона през целия шампионат и това бе голямата ни ахилесова пета.

Спорно решение

Привличането на 4 от момичетата, които станаха световни шампионки за девойки под 19 година в състава при жените бе един вид спорно решение, което породи много коментари и имаше последствия. С това си действие Зетова лиши отбора ни под 21 години, който бе на световно в Индонезия, от възможност да се бори за медал и да донесе второ голямо отличие за България през това лято. Дори само две от тях – разпределителката Димана Иванова и 16-годишната Калина Венева – посрещач да бяха с този състав под 21 г. (б.р. има ограничение да се играе на две възрасти за един сезон, а две от тях Дарина Нанева - център и либерото Димана Иванова бяха с жените по време на Лигата на нациите) щеше да е друго и тимът ни да има шанс да се бори за медали.

Вместо това тя предпочете тези момичета да бъдат на световното за жени, където на всичкото отгоре не получиха игрово време. Това също по някаква причина породи напрежение между млади и по-стари. Може би, защото заеха местата на опитни волейболистки, които са близки до тарторките на отбора.

Липсата на опит

Липсата на опит в треньорите се видя най-вече на мача с Канада, където грешно нареждане ни направи за смях. През целия втори гейм ситуацията не бе овладяна, а канадките ни редяха точка след точка поради объркването на българските състезателки. Нямаше адекватна реакция, не бяха предприети никакви мерки и остана да виси въпросът, как един щаб на национален отбор не може да се справи по никакъв начин с такава ситуация.

За капак нашите загубиха безславно от непретенциозния отбор на Испания в скандален мач изпълнен с бездушност. Мачът на честта се превърна в мач на резила. Дори в този момент Зетова не успя да ги събере и да ги мотивира за достоен завършек на Мондиала.

Тъжен завършек, но достойна постъпка

Мондиалът завърши по изключително тъжен начин, но Зетова намери поне доблест да поеме вината и да подаде оставка, за което адмирации. Въпросът обаче е защо активният иначе отговорник за националните отбори Николай Иванов този път си замълча. Той няма ли никаква вина за представянето. Или има заслуги само при положителните резултати, а за отрицателните го отнасят само треньорите.

Една блестяща волейболистка в миналото и емблема на България направи своя опит и не успя, и бе изхабена може би завинаги за този пост. Остава горчилката от излъганите надежди и очаквания.

А кой ще е поредната жертва на женския ни национален отбор? Ще се намери ли треньор, който най-накрая да озапти състезателките и да вкара тима в релси? Времето ще покаже…

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.