Мечтаем за финал! И за нещо повече...

Мъжкият национален отбор на България по волейбол пише история на световното първенство във Филипините. Воденият от Джанлоренцо Бленджини тим не спира да изумява и изненадва приятно спортния свят, след като се класира на полуфинал в надпреварата. За първи път от 19 години! Нещото, което изглежда, ни връща в златните години на родния волейбол.

Крачка по крачка се доближихме до най-добрите отбори. Всъщност, вече сме сред тях - изстреляхме се до деветата позиция в ранглистата на FIVB.  Компания там ни правят Полша,  Италия, Бразилия, Франция, Япония... Последните три отбора отпаднаха от надпреварата още след груповата фаза и буквално шокираха цялата общественост. 

Работата след Лигата на нациите определено е била тежка. По пътя към Мондиала падахме, ставахме... Но продължавахме.

Напредъкът сякаш беше не с дни, а с часове. Биехме всеки, изпречил се на пътя ни.  “Под ножа” минаха отбори от топ 10 на света. Нито Германия ни се опря, нито Словения (е малко по-трудно се случи успехът, но все пак). После прелетяхме през Чили, през Португалия... Точно когато пътуването изглеждаше трудно, стана чудо...

Не, че някой не е вярвал, че ще стане, но... На моменти наистина победата изглеждаше мираж - опитът на съперника беше ключов. Сервисът сериозно ни затрудни. До един момент.

“Лъвовете” възкръснаха като феникс от пепелта в срещата със САЩ, успявайки да обърнат от 0:2 до 3:2 гейма. След лошото начало, нещо се преобърна... Двигателят на отбора - старши треньорът Джанлоренцо Бленджини мотивира подобаващо момчетата си.

И се получи... Алекс Грозданов, Александър Николов, Симеон Николов, Аспарух Аспарухов, Илия Петков, Мартин Атанасов и Дамян Колев бяха като добре смазана машина. Хванаха възможността в точния момент, а тя се оказа златна. А едно момче с име на победител - Георги Татаров, се оказа точният жокер. Смяната в перфектното време.

Максимата “когато не биеш 3:0, падаш 2:3′’, се оказа вярна... но за коравия американски отбор. След като поведоха в мача, момчетата на легендарния Карч Кирали мислено май си бяха подпечатали билетите за следващия етап. Просто не очакваха какво предстои. Играта на нашите тръгна именно в третата част, оставяйки всички планове на “янките” да отидат в небитието... Буквално! Бяха попиляни от може би най-младия отбор на световното. Достатъчно показателно може би.

Показателни бяха и емоциите след мача. Обективите на фотографите от FIVB уловиха сълзите на един от най-добрите състезатели на северноамериканците - Мерик Макхенри. Мечтата за медали, градена толкова време, се срина много бързо. Както се казва - невинаги ще получиш това, което искаш, независимо колко усилия полагаш.

И друго също важи - “Не бързай да слагаш рибата в тигана, докато още е в морето”... Сметките просто не излязоха - дали липсваше кръчмарят, дали просто математиката бе слаба, кой знае...  

За нас обаче бе много по-сладко, всъщност винаги е по-сладко да победиш, без някой да те е слагал в плановете, без да ти е било фикс идея.

Помогна и положителната енергия, “разпръсквана” от феновете, макар и от разстояние. Милиони българи деряха гърла за любимците си пред твекраните в продължение на часове, горди от постижението на любимците си. Всички очакваха с нетърпение двубоя с американците. Бяха убедени дори в по-категорична победа. А много добре знаем колко е важна силата на мисълта (колкото и смешно да звучи за някои, но виждаме, че не е). Когато много силно искаш нещо, случва се рано или късно.

Двубоят с “янките” и стоенето с часове пред телевизора с напрежение, но и вълнение, ми напомня именно за златните години на българския национален отбор - от началото на новия век, когато са и последните отличия от големи форуми, и изобщо високите класирания. Когато в редиците на тима бяха “старите кучета” като Пламен Константинов, Евгени Иванов, Владимир Николов, Матей Казийски и др. Имена, заради които много тогавашни деца се влюбват във волейбола... Включително и аз 😊)) Вярвам, че не са малко... Та, идеята беше не да ви споделя откъде е тръгнала любовта ми към този спорт - важен е отборът. Но да, заради него всички си спомняме как ставахме по първи петли на шампионата в Япония, че и по-рано, навили алармите за мачовете.

Сега не ставаме по никое време да гледаме волейбол, или поне ни се случва по-рядко. Момчетата обаче може би го усещат, знаят го и дават още повече от себе си, за да ни зарадват. А за нас остава само да продължаваме да подкрепяме!

Битка поредна на истината предстои само след броени часове. Там ни чака наглед по-лесен противник, но никога не се знае. Както каза селекционерът Джанлоренцо Бленджини - “Това беше до днес. Ще видим какво ще се случи”.

Защо не да видим финал, и то съвсем скоро?! А защо да не помечтаем за нещо повече...

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.