Дамян Колев след сълзите на мрежата: Маме, добре съм!

Либерото на България Дамян Колев е във всички новини. В края на финала с Италия на световното първенство в Манила, загубен с 1:3 гейма, сълзите му не останаха скрити.

Те бяха изтрити не от кой да е, а от една от звездите на скуадрата – Симоне Анцани.

„Веднага след финала се чухме. Първото, което го попитах, беше: "Как си?" Видях го как плаче на терена. Той каза: "Маме, добре съм!" А аз му отвърнах, че го обичам и го чакам. А той само ми прошепна, че няма търпение да се прибере и да се прегърнем“, разказва майка му Елка Добрева пред bTV, с глас, треперещ от гордост и обич.

„Първо усетих радост и гордост. Когато видях сълзите му, си казах – да, плаче от смесени чувства. От щастие, че стигна толкова далеч, и от болката, че златото се изплъзна. Но най-силното чувство в сърцето ми беше радост – защото вярвам, че плака и от щастие, и от удовлетворение“, добавя тя. 

Сърце, което бие за играта

Дамян поема по пътя на големия спорт в школата на Левски, където бързо изпъква със своята дисциплина и увереност в защита. Минава през националните гарнитури U17, U18 и U21, за да стигне до мъжкия тим и да впише името си сред състезателите в Лигата на нациите. 

В Манила показа огромен потенциал, жажда за победа и стоманена психика. Днес момчето от Добрич е символ на това, че българският волейбол не е само атака и блок – той е и стабилност в защита. А там името на Дамян Колев ще се чува тепърва. Роден е в Добрич на 11 януари 2002 г., висок е 178 см.

„Тайно завиждах на Владо и на Мая, че бяха до него и го прегърнаха веднага след мача с Чехия. Исках и аз да съм там – да го прегърна и да го успокоя. Но ще го направя утре. Ще му кажа колко много съм горда, колко безкрайно го обичам. За мен той е човек с голямо ‘Ч’ и с огромно сърце. Човек, който винаги поставя човечността пред съперничеството. Ще му благодаря искрено, защото знам, че семейството му е гордо с него. А сега най-хубавото е, че трудностите са зад гърба му и животът е пред него“, добавя развълнуваната майка. 

Първо е тенисът

Първите му стъпки в спорта са на корта. „Първо започна с тенис. Четири години държа ракетата, но един ден ми каза: "Мамо, записах се на волейбол." Аз се учудих: "Как така?" – "Ходих да гледам съученици, хареса ми, треньорът ме попита и казах „да“. Оттогава не спираше – всеки ден тренировки, нови топки, часове в залата… докато един ден вече играеше за Добруджа.

Днес Дамян признава, че треньорът Джанлоренцо Бленджини е този, който ги учи да бъдат едно семейство на терена. „Той се отнася с много любов и разбиране към момчетата“, споделя още майка му пред bTV.

А за всички нас сълзите на Дамян вече не са просто болка от загуба. Те са знак, че българският волейбол има бъдеще – с играчи, които носят сърцето си на мрежата, и с момчета, които ще ни карат да се гордеем още дълги години.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.