България живее с волейбола, диша волейбол, мисли за волейбол

28 септември 2025 г. Тази дата ще остане в сърцата и умовете на волейболния свят. Но най-вече в тези на българските фенове. Студената есенна неделя беше паметна за всички, свързани с любимия спорт. Но и не само... Еуфорията около родните национали накара още стотици хиляди да погледнат към спортните канали, да изпълнят площадите на градовете и заведенията, и да следят с жажда случващото се.  

Мондиалът във Филипините беше събитието, което обедини нацията. И то в такива смутни времена. Победите на момчетата на Джанлоренцо Бленджини изместиха от фокуса политическите неразбории, караниците, споровете в парламента по различни теми и всичко останало. Централна новина бяха и остават българските национали по волейбол. Емисиите на всички телевизии стартират с вестта за успехите, и не просто говорят за тях. Часове студия преди полуфинала  и финала. 

Най-сетне волейболът получи достойно място в медиите. Пренебрегван с години волно или неволно, той направи това, което не се случи толкова време. Това, което никой друг спорт не можа - въпреки хегемонията на футбола. 

Достойно място зае и в живота на българите. Един от най-интелигентните спортове се превърна в тема на разговор във всички български семейства, в кафенета, ресторанти, спортни зали, на събития. Навсякъде се чуваше: “Кога играят националите по волейбол?”, “Видя ли какво направиха тези момчета”, “Велики са нашите, как победиха...”, и всичко от този сорт. От началото на участието на “лъвовете” бавно, но сигурно волейболът завладяваше сърцата, социалните мрежи, телевизорите, компютрите... От 13 септември България живееше с волейбола, дишаше волейбол, мислеше волейбол. Дори хора, които обичайно не са му фенове и не се вълнуват толкова какво се случва на деветметровото игрище, се заинтересуваха. От бебе до баба, както се казва.

В продължение на 15 дни страната ни лягаше и ставаше със спорта. Жълто-синята топка превзе света. Малки и големи нямаха търпение за следващата среща на момчетата на Джанлоренцо Бленджини. Победите се нижеха една по една - дали по-лесна, дали по-трудна.  Вълнението се засилваше, с всеки успех. Всички повярваха в общата цел, макар и отначало отличията да не бяха фикс идея. И макар че хейтъри не липсват никога, този път се оказа, че са доста по-малко. Пък и хейтът не е насочен към самите момчета, а към други лица.    

И как да ги мразиш - като тези 14 момчета ни правят толкова горди. Интелигентни, добре подготвени, не влизат в новинарския поток с изцепки и простотии. Като част от представителите на един друг спорт. Няма хвърляне на салфетки по чалготеки, парадиране със скъпи вещи, автомобили, и неща, които даже не са постигнали сами. Защото просто живеят в друг свят...

Чули ли сте/прочели ли сте някъде роден волейболист да е сътворил грандиозен скандал с присъствието си някъде, да е обидил публично някого, да се е замесил в “мръсни” истории, или каквото и да е? Ами няма да чуете... Защото това не е тяхното, просто им е чуждо.

Възпитани са от друг тип хора, не следват примери, вървят по собствен път. С ясно начертани цели, мечти, които знаят, че в един момент ще се сбъднат. С цената на много труд, лишения, пот, кръв - ако искате. Защото зад тях имат стабилна основа - не само по отношение на семейна среда, но и от страна на  треньорите, които са ги “създали” като състезатели. Часовете тренировки в залата, пропуснатите празници, липсата на време с любими същества - това ги изгражда като личности, примери за подражание на младите. А това, което виждаме всеки ден по телевизията, да ги кара да искат да бъдат като Александър, Симеон, Аспарух, Мартин, Алекс, Илия, Дамян и останалите от отбора. В школите вероятно има поне по няколко деца, които ще следват техния път, защото точно това е мисията на волейбола - да запалва искрите, да печели сърца, да гради характери и колективи. 

Тези момчета блестят с интелект, но не само заради спорта. Избрали са да се развиват не само физически, но, и, както се казва - “да има някой на горния етаж”. Защото не става само с красота. Тя няма да играе вместо теб, няма да ти спечели мача, няма да бъде теб. А и няма да ти е излишно да понаучиш някой език, да прочетеш някоя книга... Нали искаш да си като тях? Да имаш успехи, да играеш в чужбина (евентуално), да си известен...

“Внимавай на кого завиждаш” са казали някога и някъде хората и не са сбъркали. Защото, за да поискаш нещо, което има някой друг, трябва да си готов да работиш за получаването му, да си достатъчно смел, да пожертваш нещо. А за това последното не се замисли, нали?! Реши, че щом той го може, или го има, можеш и ти... Вероятно можеш и ще го направиш, но ще трябва да се понапънеш и да поработиш. За успеха трябва да работиш, не просто да гледаш, да цъкаш с език и да казваш: “Гледай го пък този, и аз мога така...”. И бъди по-смел - следващия път може да постигнеш нещо и ти...

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.