Франческо Кадеду: Ще се опитам да внеса някои идеи от националния отбор в Нефтохимик

51-годишният италианец Франческо Кадеду, който се завърна от Филипините със сребърен медал от Световното първенство по волейбол за мъже, извоюван като помощник на сънародника му Джанлоренцо Бленджини начело на българския национален отбор, заяви за официалния сайт на клубния си тим Нефтохимик 2010, че посрещането в София е било разтърсващо.

"Значението на този медал се крие не толкова в цвета му, колкото в начина, по който беше преследван. Започнахме миналата година с новите идеи на Кико, които винаги са малко революционни, понякога дори чисто технически. Момчетата взеха всичко, което можеха от него, като с таланта и с желанието си да носят българския флаг с чест направиха останалото. Това означава много за българския волейбол, както и за мен. Ще се опитам да внеса някои от тези идеи, споделени с щаба на националния отбор, във ВК Нефтохимик 2010, за да ни помогнат да растем и да се усъвършенстваме.

Джанлоренцо Бленджини ви вярва и уважава способностите ви дотолкова, че ви избра за своя дясна ръка. Как започнахте да работите заедно в националния отбор на България и какво успяхте да постигнете двамата по пътя си към второто място на Световното първенство?
С Кико работим добре, много, но винаги с голямо уважение и онази усмивка, която често липсва в щаба с течение на месеците. Андрей Жеков също беше с нас и той беше ключов за развитието на някои играчи, а също и за изучаването на противниковите отбори.

Каква беше вашата конкретна роля по време на мачове, тренировки и в съблекалнята?
Да кажем, че всички работим върху нещо конкретно, но често обсъждаме всеки детайл. По време на турнири се фокусирам малко повече върху противниковия отбор, но всички имаме последната дума заедно. Защото и тримата наистина се наслаждаваме да гледаме как играят другите отбори.

Бяхте едно "каменно лице" по време на мачовете в Манила, както се видя по телевизията. Какви бяха чувствата ви, особено по време на драматичния четвъртфинал срещу Съединените щати?
Често ми казват това, но всъщност съм спокоен, защото знам колко подготвени са отборите ми да играят тези мачове. Понякога с Дея и Нефтохомик не бях толкова спокоен, но се надявам с този нов отбор на ВК Нефтохимик 2010 сега да мога да вляза във всеки мач, знаейки, че всички са подготвени. Както срещу САЩ с националния отбор – дори когато изоставахме с 0:2 гейма, знаех, че можем да спечелим. Просто трябваше да продължим да играем така, сякаш всяка топка е последната ни.

Как беше за вас и Бленджини да се изправите срещу Италия на финала на Световното първенство?

Мога да отговоря за себе си и бих казал, че е трудно до края на националния химн. След това нищо не се променя, както срещу всеки друг национален отбор.

Вашите впечатления от посрещането в София?
Беше разтърсващо – не мога да го кажа по друг начин.

Как бяхте посрещнат от клуба след завръщането ви в Бургас?
Чувствах се, сякаш съм се прибрал у дома. Моят щаб ме замени чудесно, клубът ме поздрави и предаде поздрави на Бленджини и целия щаб. Аз обаче казах на всички, че приказките за миналото, дори и то да е скорошно, не ни помагат да се съсредоточим върху настоящето и бъдещето. Защото този сезон ще бъде труден.

През цялото време, докато бяхте във Филипините, поддържахте връзка с Нефтохимик. Как се справихте със ситуацията на два фронта?
Първо, с помощника ми Айкут Айдън планирахме всичко през месеците, когато нямахме мачове с националния отбор. Срещахме се често и с неговия опит с други италианци беше лесно да не губим време за ненужни неща. След това гледах видеоклипове от тренировки и приятелски мачове и често говорих какво да се прави повече и какво да се прави по-добре – също и със спортния директор Иван Станев, който се завърна като треньор и помагаше на Аби.

Как ви се стори отборът след завръщането ви?
Отборът и Аби работиха добре, както и клубът, който ни подкрепя. Ще намеря начини да се отплатя.

Какви нови неща видяхте във волейбола в Манила и ще внесете ли нещо в работата във ВК Нефтохимик 2010?
Вече започнахме да променяме някои неща, доста преди световното първенство, и ще направим още. Но това не е същият отбор като миналия сезон, а и ситуациите в едно национално първенство и самото национално първенство често са много различни.

Какво бихте казали на феновете на волейбола в България, които ви посрещнаха като национален герой, заедно с всички останали членове на българския отбор, разбира се?
Ще кажа само, че трябва да се гордеят с тези момчета и че тази нация, която обичам, може да бъде велика, не само в спорта. Тя просто трябва да бъде сплотена, както бяха всички членове на националния отбор във Филипините.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.