Кристиян Киряков: Стремя се да науча играчите си на ментална устойчивост

Големите резултати се постигат с малки, но постоянни стъпки, категоричен е специалистът 

Мъжкият отбор на ВК Софийски университет има нов треньор от началото на сезона. Младият специалист Кристиян Киряков застана начело на състава, поемайки поста от Десислава Величкова, която водеше отбора осем години.    

Киряков даде специално интервю за BGvolleyball.com, в което говори за отговорността и предизвикателството да бъде старши треньор, как и кога е решил да се занимава с това, има ли човек в професията, който му служи за пример. Какво още сподели 24-годишният специалист - четете в следващите редове: 

За първи път си старши треньор, как се чувстваш? 

Чувствам се добре. За мен това е чест и естествена стъпка напред. Работя с огромно желание и отговорност. Чувствам се мотивиран и истински вдъхновен. Да бъда старши треньор е голяма крачка напред в кариерата ми и чест, която приемам с уважение и отговорност. Разбира се, има моменти на напрежение и големи очаквания, но точно това ми дава допълнителна енергия. Всеки ден се старая да бъда по-добър — като стратег, като лидер и като човек, който трябва да бъде пример за отбора си. Има много работа зад кулисите, много решения, които трябва да се вземат, но процесът ме изпълва с желание да се развивам. За мен това е ново начало и възможност да покажа, че съм подготвен за тази роля и че мога да водя отбора уверено напред.    

Със сигурност е голяма отговорност, но и предизвикателство.                    

Точно така — и истината е, че това е частта, която най-много ме мотивира. Отговорността не ме плаши, напротив — тя ми напомня всеки ден защо съм избрал този път. Да ръководиш отбор означава да вземаш решения, които влияят върху развитието на състезателите, върху атмосферата в съблекалнята и върху представянето на терена. В същото време предизвикателството да изграждаш характер, да поддържаш дисциплина и да търсиш най-доброто от всеки играч е изключително вдъхновяващо.Това е роля, в която човек расте постоянно – няма момент, в който да кажеш „готов съм“. Всеки тренировъчен процес, всеки мач и всяка трудност са нов урок. И точно тази динамика ми харесва. Тя ме държи фокусиран, буден и амбициозен. За мен да бъда старши треньор е шанс да оставя положителен отпечатък върху отбора, да развивам потенциала на състезателите и да изграждам култура на работа, която носи резултати. Приемам предизвикателството не само със спортна страст, но и с увереност, че имам база, знания и желание да водя отбора напред. Това е отговорност, но и възможност — и аз я приемам с пълно сърце.    

Как те приемат състезателите - все пак си доста млад?  

Честно казано, приемат ме много добре, а това е едно от най-важните неща за мен. Да, млад съм, но вярвам, че в днешния спорт възрастта не е определящият фактор — много по-важни са отношението, компетентността и начина, по който успяваш да общуваш с отбора. От първия ден се старая да бъда открит с момчетата, да им показвам, че всеки един от тях е важен и че уважавам труда им. Това изгражда доверие, а когато има доверие, възрастта престава да има значение. Състезателите виждат, че работя с желание, подготвям се постоянно и съм в залата не само като треньор, а и като човек, който се стреми да ги разбере, да ги подкрепи и да им помогне да се развиват. Поддържам ясни правила и изисквания, но в същото време комуникацията ни е открита. Когато видят, че стоиш зад думите си и че си справедлив, те започват да те приемат не просто като треньор, а като лидер. За мен е важно да показвам увереност, но и уважение. И мисля, че точно това е причината да имаме добра връзка. Младостта ми дори помага в някои ситуации — разбирам по-лесно манталитета им, енергията им, начина им на мислене. Това прави работата ни по-динамична и по-продуктивна. В крайна сметка съм благодарен, че са открити към мен. Това ми дава спокойствие и увереност, че можем да вървим напред като истински отбор.  

Заставаш на поста след специалист като Десислава Величкова. Какво научи от нея, докато беше неин помощник?   

Работата ми с тренер – Десислава Величкова беше изключително ценен етап от развитието ми като треньор. Тя е човек с богат опит, силен характер и много добра усет към играта, и именно това я прави толкова добър специалист. През времето, в което бях неин помощник, научих огромно количество неща, които днес ми помагат да бъда по-уверен и по-подготвен за ролята на старши треньор. Първото, което научих от нея, е дисциплината — не като наказателен инструмент, а като култура, която се изгражда ден след ден. Тя умееше да държи отбора фокусиран и организиран по време на тренировка и мач, без излишни думи. Видях колко важно е всяко занимание да има ясна структура и как вниманието към детайла прави разликата. Научих се, че лидерството не е само да изискваш, а да вдъхваш спокойствие и увереност дори когато ситуацията е трудна. Следващото нещо е комуникацията. Тя умееше да намира точните думи за различните характери в отбора — да мотивира, да коригира, да предразполага. Това ме научи, че успешният треньор трябва да бъде не само стратег, но и психолог, и човек, който може да стигне до всеки играч по неговия начин. Освен чисто професионалните знания, от нея научих и много човешки уроци — за отношението към работата, за постоянството, за това да не спираш да учиш и да се развиваш. Благодаря ѝ за всичко, което ми е дала. Тя остави следа в мен като треньор, и вярвам, че част от нейните методи и ценности продължават да живеят и в моята работа днес. Не на последно място искам да благодаря и на президента на клуба – Петър Колев, за гласуваното доверие! 

Как и кога избра треньорството за своя професия? 

Може би защото не успях да стана професионален състезател на високо ниво. (смее се) 

 Избрах треньорството постепенно, в моментите, когато разбрах, че волейболът за мен не е просто спорт, а начин на мислене, начин на живот и среда, в която усещам смисъл. Още като състезател започнах да забелязвам, че най-много ме увлича не само самата игра, а процесът зад нея – подготовката, анализът, комуникацията между играчите, взаимодействието на отбора. Винаги имах интерес към това защо нещо се случва на терена и как може да бъде подобрено. С времето започнах да анализирам тренировките по свой си начин, да наблюдавам работата на треньорите около мен и да разбирам, че това е сфера, в която мога да допринеса и да се развивам. Първите ми стъпки като помощник-треньор затвърдиха усещането, че това е моето призвание. Видях, че мога да влияя на енергията на децата, да помагам на състезателите да се развиват и да давам нещо, което остава – спокойствие, увереност, подход. Избрах треньорството не в един конкретен момент, а в процес, в който осъзнах, че съм най-пълноценен, когато работя с хора, когато градя колектив и когато виждам резултатите от вложената работа. Това е професия, която изисква отдаденост, но връща много – емоции, уважение, развитие, удовлетворение. И колкото повече навлизах в нея, толкова по-сигурен ставах, че това е моят път. Волейболът ме е изградил като човек, а треньорството ми дава възможност да предам тази философия на следващите поколения.  

Как психологията ти помага във волейбола?  

Психологията е едно от най-силните ми оръжия като треньор и честно казано, смятам, че в съвременния спорт тя е не по-малко важна от техниката и тактиката. Във волейбола резултатът често се решава не от това кой удря по-силно, а кой запазва по-добре самообладание, кой взима правилното решение под напрежение и кой умее да превърне емоциите си в сила, а не в слабост. Психологията ми помага да разбирам по-добре състезателите – не само как играят, а как мислят, какво ги мотивира, какво ги блокира и как реагират в различни ситуации. Това ми позволява да общувам индивидуално с всеки, да съм по-адаптивен и да давам точната подкрепа в точния момент. За някои е нужен по-спокоен подход, за други – по-настоятелна корекция, а за трети – повече свобода. Когато знаеш как да "прочетеш" човека, знаеш и как да го развиеш. Освен това психологията ми помага да работя с напрежението – мое и на отбора. Важните мачове винаги носят емоция, но разликата между успех и пропуск често е в това кой успява да запази концентрация. Стремя се да науча играчите на ментална устойчивост: да не изпадат в паника след грешка, да останат в мача, да се фокусират върху следващата топка. Това е ключово. Много важен аспект е и изграждането на доверие. Отборът трябва да вярва на треньора си – че решенията му са обмислени, че е до тях, че може да ги води. Тук психологията също играе огромна роля: в начина на комуникация, в начина на мотивиране, в начина на даване на обратна връзка. И накрая – психологията ми помага да изграждам култура. Да създавам атмосфера, в която състезателите се чувстват защитени, мотивирани и готови да работят. Атмосфера, в която грешките не са крах, а част от пътя. В която победите не са случайност, а резултат от последователност и характер. Волейболът е игра на сантиметри, но и на психика. И ако тялото прави движението, то умът определя! 

Има ли човек в професията, който ти служи за пример?      

Да, следя работата на няколко треньори, български и чуждестранни. Най-много ме вдъхновява подходът на треньори, които умеят да развиват млади играчи.  

На какво искаш да научиш състезателите си?  

Искам да науча състезателите си на много повече от техника и тактика — това са важни компоненти, но те са само част от изграждането на истински спортист. Най-важното за мен е да ги науча да бъдат отговорни, последователни и ментално устойчиви. Волейболът е игра, в която емоциите могат да променят целия мач за секунди, затова държа те да развият вътрешна стабилност и увереност. Да знаят, че всяка грешка е стъпка напред, ако я анализират и работят върху нея. Искам да ги науча да уважават труда — своя и на другите. Без значение колко талантлив е един играч, ако няма дисциплина, отдаденост и истинско желание да се развива, потенциалът остава само потенциал. Затова държа много на ежедневната работа: на детайла, на концентрацията, на навика да искат още от себе си. Големите резултати се постигат с малки, но постоянни стъпки. Друг важен урок е работата в екип. Волейболът е спорт, в който сам не може да постигнеш нищо. Искам да разбират, че са част от нещо по-голямо от тях самите — ОТБОР. Да умеят да си помагат, да си вярват, да се подкрепят, особено в трудните моменти. Това изгражда характер не само на терена, но и в живота. Също така искам да ги науча да бъдат смели. Да не се страхуват да поемат отговорност, да опитват нови неща, да се хвърлят в трудното. Само така един състезател може да израсне — когато е готов да излезе извън зоната си на комфорт. И накрая — искам да разберат, че успехът не е само победа в мача. Истинският успех е процесът: как тренираш, как мислиш, как се държиш, какъв човек си. Ако успея да ги науча на това, тогава знам, че не просто съм изградил добри волейболисти, а силни личности, които ще имат успехи навсякъде — не само в залата.      

 А те теб на какво те учат?        

Състезателите ме учат всеки ден — понякога дори повече, отколкото си дават сметка. Работата с тях е голямо огледало, в което виждам както моите силни страни, така и нещата, върху които трябва да продължавам да работя. На първо място ме учат на търпение. Във волейбола, както и във всяка друга сфера, нещата не стават за една тренировка. Всеки играч има различен характер, различна скорост на развитие, различни моментни трудности. Те ми напомнят, че трябва да бъда постоянен, спокоен и да подхождам индивидуално към всеки. Учат ме и на адаптивност. Съвременните състезатели са много динамични, мислещи, със свои виждания и енергия. Това ме кара непрекъснато да се променям като треньор — да търся нови методи, нови начини да комуникирам, да ги мотивирам и да поддържам интереса им. Понякога един разговор може да промени цялата тренировка, а понякога е нужно просто да ги оставиш да изразят себе си. Те ми показват, че развитието върви и в двете посоки — не само те учат от мен, но и аз от тях. Нещото, което най-силно ценя, е че ме учат на истинско лидерство. Един треньор може да говори много за принципи, дисциплина и работа, но истинската проверка идва тогава, когато видиш как отборът реагира в трудни моменти. Техните реакции, тяхната борбеност, тяхната искреност ме учат как да бъда по-добър водач — не само чрез изискване, но и чрез разбиране, пример и доверие. Също така ме учат на смирение. Когато видя колко много усилия полагат, колко се раздават и как растат пред очите ми, се връщам към себе си и си спомням защо тази професия е толкова ценна. Помагат ми да разбирам, че успехите са общи, а неуспехите – уроци, които ни сближават. И най-накрая — учат ме да вярвам. Да вярвам, че всеки човек може да се промени, да израсне, да стане по-добър. Тяхната енергия, техните малки победи и големи мечти ми показват, че има смисъл във всяка тренировка и във всяка вложена минута работа. Заради тях аз също израствам — като треньор и като човек. И това е може би най-ценното в нашата професия.  

Какво би искал да им кажеш? 

 Бих искал да им кажа преди всичко да продължават да вярват в себе си и в силата на това, което градим заедно. Всеки един от тях има потенциал, който понякога може да не вижда толкова ясно, колкото аз го виждам отстрани. Искам да знаят, че вярвам в тях не само като състезатели, но и като личности – в характера им, в желанието им да се развиват и в способността им да се справят с всяко предизвикателство. Искам да им кажа, че пътят, по който вървим, няма как да бъде лесен. Ще има моменти, в които ще се изморяват, ще се съмняват, ще грешат. Но точно в тези моменти се изгражда отборът, изгражда се духът, изгражда се волята да станеш по-силен. Нито един сериозен успех не идва без трудности, и колкото по-рано осъзнаем това, толкова по-бързо ще растем. Бих ги насърчил да не се страхуват да правят грешки. Грешките са необходимият инструмент за прогрес. Важното е как реагираш, как се вдигаш и какво научаваш от тях. Отборът ни ще става по-силен, ако всеки приема отговорност и има смелост да се изправя след всеки пропуск. И накрая бих им казал да мечтаят. Да си поставят високи цели и да не се задоволяват с малко. Аз съм тук, за да им помагам, да ги направлявам и да вървя с тях по този път. Но истинската енергия идва от тяхното желание. И ако комбинираме мечтите им с нашата работа, дисциплина и отдаденост, няма граница за това, което можем да постигнем. Гордея се с тях и им благодаря за доверието, труда и емоцията, която влагат. Искам да знаят, че винаги ще бъда до тях – както в победите, така и в моментите, когато трябва да се изправим и да се борим отново. Това е нашият път и го вървим заедно.  

#СърцедушазаСофийския 

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.