MVP на световното първенство: Стойност, идентичност, присъствие отвъд резултата

MVP на световното първенство по волейбол Алесия Оро даде специално интервю за италианския Marie Claire. В контекста на събитието NOTTURNO Marie Claire в планетариума в Милано и дигиталната корица mUSE cLUB италианската националка размишлява върху собствения си път както на терена, така и извън него. История, която тече между идентичност, осъзнаване, крехкост и отговорност, връщайки образа на състезателка, която се е научила да различава резултата от личната стойност, ролята от личността.

Разпределителката на "скуадра адзура" говори за волейбола като за език, който винаги я е съпътствал, но никога изцяло. По нейни думи, интуицията и зрялостта, дисциплината и слушането, инстинктът на първите стъпки в залата и съзнателният избор на всеки ден вървят ръка за ръка. "В началото това беше наистина инстинкт, нещо, което не можех да обясня. Докато растях, тази искра не беше угаснала, а се преобрази. Днес това е ежедневен избор. Има лесни дни и други, когато трябва да си спомниш защо си започнал. Любовта остава, но се превръща в отговорност, грижа, присъствие".

Прякорът на всички времена, Скричиоло (от италиански "малко орехче"), е останал. Но това, което се е развило, е връзката със собствената крехкост, която сега се счита за ресурс, а не за недостатък, който трябва да се крие: "Вече не крия крехкостта си. Това е частта, която ме кара да бъда внимателна към другите, това, което ми позволява да водя, без да повишавам глас. Моето лидерство идва от усещането, а не от доминацията".

Личната стойност е една от централните точки на интервюто. Оро смята, че се определя в моментите на спадове в живота, които не влияят на терена: "Има моменти, когато животът те поставя пред падане, които нямат нищо общо със загубен мач. Тогава разбираш, че стойността ти не съвпада с резултата." Спортът е превърнал това осъзнаване в ежедневна практика.

Дори ролята на терена, която тя определя като създадена по поръчка, става изцяло нейна единствено, когато започва да я живее без филтри: "В началото разчиташ на себе си, позволяваш си да бъдеш "оформен". После идва моментът, когато трябва да направиш тази форма своя или да я промениш. Моята роля стана моя, когато спрях да я играя за другите и започнах наистина да я живея."

"Да бъдеш светлина в тъмното има дълбок смисъл. Означава да се споделя енергия, а не да се показва сила. Мълчаливо, но много силно признание".

А кога резултатът вече няма да е най-важното? Каква следа се надява да остави? "Надявам се да оставя човешка следа, преди спортната. Хората да помнят как са се чувствали в мое присъствие. Резултатите отминават, усещанията остават. Ако можеш да накараш някого да се чувства по-силен, лек или по-истински, значи наистина си победил."

На финала тя говори за детството, корените, първите стъпки в залата. "За детето, което бях, бих казал, че щастието не е цел. Това е нещо, което разпознаваш, защото изглежда като теб, защото те кара да дишаш по-добре. То се намира в простите неща, в последователността с това кой си, и често идва докато градиш, а не когато мислиш, че си пристигнал."

По материали на volleyball.it 

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.