Ана в страната на чудесата

Анка Узунова – силата зад българската волейболна приказка

В една гореща юлска вечер на 1980 г. московската зала "Лужники" ехти от аплодисменти. Българските момичета вдигат ръце, очите им блестят от сълзи, а в ръцете си стискат бронзовите медали - първите и единствени за България от олимпийски игри. Сред тях е и Анка Узунова.

Тогава тя още не знае, че години по-късно в Италия ще я нарекат "Ана на чудесата". Че ще стане любимка на публиката, ще спечели купи и титли, ще се върне в България като треньор, за да предаде нататък любовта си към играта.

В рубриката "45 години шампиони", посветена на големия форум, разтърсил столицата на СССР, потапяме в чудния свят на пловдивската легенда.

Олимпийската приказка

В състава за Москва′80 са още Таня Гогова, Верка Стоянова, Румяна Каишева, Мая Стоева, Росица Михайлова, Цветана Божурина, Силва Петрунова, Таня Димитрова, Галина Станчева, Маргарита Миткова и Валентина Харалампиева, водени от треньора Васил Симов.

След убедителни победи над Румъния (3:1) и Бразилия (3:0) и загуба от Унгария (1:3), българките излизат на полуфинал срещу ГДР. В драматичен петгеймов мач отстъпват с 2:3 (-10, 12, -9, 7, -6), но на 29 юли 1980 г. печелят бронза след нова петгеймова  битка – победа над Унгария с 3:2 (5, -13, -6, 4, 8).

Най-вълнуващият ми спомен е първо самото класиране за Олимпиадата, а след това и медалът. Имахме шанс за финал, но загубихме от Германия.

Въпреки това постигнахме нещо историческо,“ спомня си Узунова. Тя е европейска шампионка през 1981 г. с националния отбор на България и бронзова медалистка от Евро 1979.

Квалификацията в Пазарджик - битка с температура

Пътят към Москва минава през тежка квалификация в Пазарджик. Почти всички играхме с температура. Но апетитът идва с яденето. Като започнахме да побеждаваме, треньорът ни вдъхна сили, а ние самите повярвахме, че можем,“ разказва легендата на Марица.

С пловдивчанки печели бронзовите медали в първенството през 1979 година. През 2025 г. Марица извади от употреба №2, с който легендата

игра за родния си клуб.

От 1981 до 1993 г. играе в Италия. Минава през Бари, Новента, Вичента, Кампобасо, Леляно и Порденоне. Една от най-обичаните български волейболистки в Италия. С Бари има две Купи на CEV.

Била е помощник на Васил Симов в Бари и на Стоян Гунчев в националния отбор на България, както и треньор на Марица.

Хоби

Някои от момичетата имаха ритуали и хобита - четене, пасианси...Но аз,специално, нямах. Част от тях си обуваха чорапите - единия наопаки, другият на лице, маратонките не така, а така,ще изляза с левия крак, не с десния. Но всеки имаше по нещо и всеки вярваше в нещо. 

Мъжко момиче

В отбора я наричат батко, защото е била мъжко момиче и е забивала много силно."Когото и да попитате, все още като се чуем по телефона, питат "Батко, как си?".

В Италия е известна като "Ана на чудесата". Пак по същия повод. "Много добре се представих там, спечелихме купи и турнири, които отборът на Бари не беше печелил. След това се върнах и казаха, че за завинаги ще остана "Ана на чудесата", горда е тя.

Сърцето зад успехите

Един отбор, който постига големи успехи не може без своя треньор. Аз имах възможността, освен да бъда негова състезателка, след това да бъда и помощник-треньор в Италия. Един невероятен човек, който беше отдаден изцяло на волейбола.От сутрин до вечер. Един велик треньор!", казва за Васил Симов Узунова.

Анка никога не е била просто волейболистка. Тя е символ на поколение, което играеше със сърце, без да мисли за болка или умора. Символ на момичето, което повярва в себе си, излезе на терена и остави следа, която няма да избледнее.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.