Централният защитник, който стана волейболна легенда

Димитър Димитров е с огромна заслуга за сребърния медал от Игрите в Москва′80

Въпреки че не играе на финала заради контузия, Димитър Димитров е важна фигура в отбора на България по волейбол, който достига до сребърните медали на олимпийските игри в Москва ′80.

Той е днешният герой в поредицата "45 години шампиони", в която ви срещаме с медалистите от най-успешната олимпиада за България.

Първи стъпки

Кариерата на Димитър Димитров започва в Локомотив София. "Аз съм възпитаник на Локо София. След това бях войник в спортната школа на Славия. Тогава треньор ми беше Тодор Пиперков. След казармата избрах да остана в Славия.Две шампионски титли спечелихме и играхме финал на КЕШ".

Въпреки че се превръща в един от най-добрите волейболисти в историята на България, Димитров е бил близо да стане футболист. "Покрай съученици и приятели започнах да играя футбол. Бях много добър. Един ден обаче като се прибрах вкъщи и баща ми каза: "Ако играеш и футбол, ще ти счупя краката". И затова продължих с волейбола. Отдаваше ми се този спорт.

Даже години по-късно се шегуваха мен и ми казваха: "Добър волейболист стана, а такъв централен защитник можеше да станеш!. Но иначе и баскетбол съм играл. Привличаха ме спортовете с топка, но не и хандбалът. Баскетбол също много съм играл. Но избрах волейбола пред всичко. За мен това е най-интелигентният спорт."

Върхът е Москва

Димитър Димитров определя сребърния медал от олимпийските игри в Москва като върха в неговата кариера. Треньор на националния отбор тогава е Тодор Пиперков. "За олимпийските игри трудно се класирахме на квалификациите в София. И в Москва играхме вече ден за ден. Имахме и много добър треньор. Играхме срещу добри съперници - Италия, Куба Полша - отбори с традиции във волейбола.Най-трудният ни мач беше с Полша. В този мач ние трябваше да решим дали искаме да вземем медал от олимпийски игри."

Лошият късмет обаче застига Димитров точно тогава. Той контузва сериозно крака си и пропуска финалния мач срещу СССР. "Исках да играя, но нямах физическа възможност. Едвам ходех.Не можех да си обуя маратонките. Но не мога да кажа, че това беше причината да загубил финала. Имаше човек, който играеше на моя пост и не беше фатално, че ме няма. Просто малшанс.

Еуфорията обаче беше голяма. Тогава за първи път българският волейбол се качи на толкова високо ниво - финал на олимпийски игри, сребърен медал. Но всичко се постига с много труд и лишения", разказва великият волейболист.

"Спомням си за един куриозен момент от финала. Аз не играя, стоя на пейката отстрани. И гоним да хванем една топка и да я върнем в полето на Русия. Не помня обаче кой удари топката и тя полетя нягоре. Залата беше голяма, но той успя да уцели един кабел. Тогава Каспар Симеонов каза: "Еее, Марко Тотев, как от цялата зала успя този кабел да уцелиш?"

След среброто - разочарование

През 1984 г. обаче България бойкотира Игрите в Лос Анджелис, заедно с други Източни държави. "Тогава имаше разочарование, защото се готвихме за Лос Анджелис, но тогава се бойкотираха Игрите. Бяхме много разочаровани, защото една Румъния, която бием постоянно на Балканиади, стана трета. Може би щяхме и първи да станем тогава, но такъв е живота", споделя Димитров.

"През 1984 г. прекратих състезателната си кариера. След това станах треньор на Левски-Сиконко.Мога да се похваля, че съм бил треньор на Владо Николов. Шампиони станахме с Левски, а по-късно бях треньор и на жените".

Димитър Димитров може и да не игра във финала в Москва, но духът му беше на терена. А понякога точно това е, което прави един човек шампион - не медалът, а характерът.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм