Кирил Колев: Историята на една сбъдната мечта

Кирил Колев не е от играчите, които търсят светлината на прожекторите. Той е от онези, които я заслужават. Зад високия ръст и стабилния блок стои история, изградена бавно и честно – между ранните сутрини в залата, болката от загубите и радостта от първите победи, които оформят големия път. История на момче, чиято детска мечта устоя на времето, трудностите и съмненията, за да го отведе днес към голямата сцена на българския волейбол. Макар и да не успя да спечели Купа България със своя тим Локомотив-Авиа, това още повече го амбицира за работа, себеутвърждаване и борба за шампионската титла.

Началото на една мечта

Първата среща на Кирил с волейбола идва още в ранните му училищни години. Когато прекрачва прага на залата, той не просто открива нов спорт – усеща, че е намерил място, което му принадлежи. Още тогава знае, че това няма да е временно увлечение, а нещо много повече.

Още като дете посещава мачове на националния отбор заедно с родителите си. В погледа му се запечатват образите на големите имена, а най-силно – този на Матей Казийски. Колев си спомня как е споделял с майка си, че един ден иска да бъде като него — детска мечта, която с годините се превръща в ясна цел.

“Когато стъпих във волейболната зала бях в 5-ти клас и за мен беше специално изживяване. Още тогава знаех, че искам да се занимавам с волейбол и в бъдеще. Усетих, че спортът е моето нещо и че някой ден ще му се посветя изцяло”, разказва Кирил.

Дори двугодишният престой в Англия, когато е откъснат от волейбола, не успява да загаси усещането, че спортът е неговата съдба.

Намиране на собствения път

Първоначално Кирил мечтае да играе като посрещач — позиция, която му дава свобода и възможност да бъде навсякъде по игрището. С времето обаче започва да осъзнава, че истинското му място е в центъра на мрежата — там, където всяка блокада носи отговорност, а всяка грешка се превръща в урок. Това осъзнаване идва постепенно, след множество тренировки и колебания.

“Доста късно разбрах, че трябва да играя център, горе-долу 2-3 години преди да премина към мъжете”, признава той. Промяната изисква време, търпение и много работа, а началото е всичко друго, но не и лесно.

Най-голямото предизвикателство се оказва не самата позиция, а намирането на отбор и треньор, които да повярват в потенциала му. След няколко смени на клубове и периоди на несигурност идва решаващият момент — отборът на Левски. Именно там Кирил Колев получава вниманието и доверието, от които има нужда, за да израсне. В тази среда той не само прави следващата крачка в развитието си, но и започва истински да вярва в себе си и в пътя, който е избрал.

Годините на изпитания

Важна роля в развитието му играе престоят в отбора на Марек Юнион-Ивкони. В Дупница той получава истински шанс да се докаже, натрупва ценен опит и започва да осъзнава колко важни са всяка минута и всеки миг на игрището. Именно там започва да се усеща като истински фактор в отбора.

“Щастлив съм, че бях част от отбора, защото това ми даде шанс да се развивам сред опитните съотборници и да участвам повече в мачовете. Опитът, който натрупах, се оказа от съществено значение за развитието ми”, споделя Колев.

Пътят обаче не е лишен от трудности. Контузията през сезон 2023/2024 се оказва едно от най-тежките изпитания за Колев – болката е не само физическа. Да наблюдаваш мачовете отстрани, докато желаеш да си на терена, е истинско изпитание за характера му, волята и търпението. Възникват съмнения и моменти на несигурност, когато се пита дали върви по правилния път. Но любовта му към волейбола винаги надделява над страха и разочарованието, като му дава сили да се върне по-силен и по-решен от всякога.

Сцена за утвърждаване

Преминаването в отбора на Локомотив Авиа е повратна точка в кариерата му. В Пловдив се сблъсква с по- сериозни цели, по-опитни съотборници и високи очаквания от първия ден. Кирил бързо разбира, че трябва да се бори – за мястото си в състава, за доверието на треньорите и съотборниците, за собственото си бъдеще.

Истинското усещане, че вече е утвърден професионалист, идва в началото на втория полусезон 2024/2025.

Когато започва като титуляр, той осъзнава, че от него се очаква максимумът във всяка ситуация на терена. Тази отговорност не го плаши – напротив, тя го изгражда и му дава увереност, която постепенно се отразява на цялостната му игра.

“За мен беше важно да успея да се преборя и да бъда част от историята и развитието на отбора. Чувствам, че всеки мач, всяка тренировка и всяка трудност ме правят по-силен и ме приближават до това, което искам да постигна”, казва той.

Гордостта да носиш националната фланелката

Моментът, в който получава повиквателна за националния отбор на България, е сред най-емоционалните в живота му. За Кирил това не е просто нова стъпка в кариерата, а ясно послание – че вложените усилия, търпението и постоянството са видени и оценени. Това е миг, който потвърждава всичко, за което е работил години наред, и го кара да осъзнае колко далеч е стигнал.

“Когато получих повиквателна за националния отбор, се зарадвах много. Да облека националната фланелка и да защитавам българския герб е повече от чест. Това е отговорност, която приемам с гордост, осъзнавайки, че нося не само собственото си име, но и надеждите на една волейболна нация”, признава Колев.

А когато си позволи да мечтае, картината е ясна — златен медал за отбора на България на олимпийски финал, след негова решителна последна точка на блок. Тази визия го мотивира и го кара да работи с още по- голямо усърдие всеки ден, да се подобрява постоянно и да не приема нищо за даденост.

Човекът извън терена

Когато залата притихне и светлините угаснат, Кирил Колев остава просто Кирил. Млад човек, който цени времето с приятелите си, близостта на семейството и малките бягства от напрежението, било то чрез разходка или видео игра. Именно тези моменти му помагат да запази вътрешното си равновесие в динамиката на професионалния спорт.

Най-сигурната му опора остават семейството и приятелите – хората, които са до него не само в моментите на триумф, но и в тихите, трудни дни, когато нищо не е лесно и всяка грешка тежи. Тяхната подкрепа е невидимата сила, която му помага да се изправя, да преодолява трудностите и да продължава по избрания път.

“Разочарованията не ме спират. Когато не съм доволен от представянето си, се връщам в залата с още по-голяма концентрация и решимост да надмина себе си. За мен грешките не са поражение, а урок и стимул да продължа напред. Всеки ден се стремя да ставам по-добър, не само за себе си, но и за отбора, за хората, които вярват в мен и ме подкрепят”, разкрива Кирил.

Очаквания и нови върхове

Когато се обърне назад, Колев вижда труден, но изключително изграждащ път – от първите съмнения и търсенето на посока до осъзнатите решения и поетата отговорност. Всеки етап, го е формирал не само като играч, но и като човек, като му e дал сила, устойчивост и яснота за това какво иска да постигне. Изминатият път го кара да бъде още по-амбициозен и мотивиран да се развива, да надхвърля собствените си граници и да не спира пред трудностите.

“Следващата голяма цел за мен е да успея да се преборя за място като титуляр в националния отбор. На клубно ниво целта тази година както за мен, така и за отбора е да спечелим шампионата титла. Вярвам, че с постоянство, труд и правилната нагласа можем да постигнем всичко, към което се стремим”, споделя Колев.

А ако можеше да се обърне към по-младия себе си, би му казал едно: да следва сърцето си, да вярва във възможностите си и да не се отказва, каквото и да се случи. И най-важното – да се забавлява по пътя. Защото именно чрез радостта, страстта и личното удовлетворение се раждат историите, които заслужават да бъдат разказани и които оставят следа за поколенията.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм