Волейболът като съдба: Васил Господинов на 90 години

Истинският му треньорски пробив идва в периода 1965-1969 г., когато извежда женския отбор на Академик от третото до първото място в шампионата. С двете поредни титли през 1968 и 1969 година Господинов прекъсва дългогодишната хегемония на Левски–Спартак – постижение, което и до днес се помни като пример за стратегическа работа и търпеливо изграждане на отбор.

Поканата от Левски–Спартак не закъснява. Там той продължава успешния си път и печели още две шампионски титли - през 1971 и 1972 година, затвърждавайки репутацията си на един от най-подготвените и модерно мислещи български треньори на своето време. Паралелно с практическата работа Васил Господинов развива активна преподавателска дейност във ВИФ, където възпитава поколения треньори. Неговият подход е аналитичен, но и дълбоко човешки - волейболът за него е жива система, която изисква разбиране, а не механично повтаряне.

Професионалният му път го отвежда и извън България - два пъти в Кувейт и веднъж в Дубай, където работи като треньор и консултант. След завръщането си у нас става част от щаба, подготвящ женския национален отбор за Световното първенство в Мексико, а в кариерата си води националния тим на три световни първенства.

Самият той най-добре обобщава житейската си мисия с думите:

„Имало е, има и ще има волейбол. Въпросът е какъв ще бъде той.“

На 90 години Васил Господинов остава символ на отдаденост, интелект и дълбоко разбиране на играта - човек, за когото волейболът не е просто спорт, а култура, наука и бъдеще.