Да надскочиш себе си
Съзнателно или не, правим избори за живота си. Продиктувани от емоции, или чисто и просто, защото наистина го искаш. Тези вторите се случват най-често в ранна възраст, когато все още “не сме наясно със себе си”, “не разбираме” и т.н. Но пък са най-искрените и чистите. Като едно малко момиченце, тепърва избиращо своя път, защото пред него има много варианти. Да надделее само един, защото те кара да надминаваш себе си. Но и защото е в кръвта ти.
А и все пак - правиш го единствено и само за себе си. Защото има само двама души на този свят, които трябва да накараш да се гордеят с теб. Твоето малко “аз”, изпълнено с енергия и мечти без граници, и твоето вече зряло “аз”, което или ще се усмихва на изборите ти, или ще съжалява за пропуснатите шансове.
Леко, като на игра - така започва историята на една световна шампионка с волейбола. Калина Венева израства във волейболната зала, с “жълто-синята” топка. Като едно много енергично дете обича да се състезава, да надскача себе си и да преследва цели. Само на 6, играта влиза в живота ѝ вече по-сериозно и в крайна сметка остава там и до днес.
“Започнах да играя волейбол още на 6 години. Бях доста активна още от дете. Волейболът ме привлече с динамиката си, екипния дух и чувството, че мога да се надскачам. Първите тренировки ми донесоха много забавление, но и желание да се подобрявам, като започнах да тренирам с момичета, които са с няколко години по-големи от мен и се чувствах, и още се чувствам много добре с тях”, спомня си младата националка.
А срещата с един от най-интелигентните спортове се случва благодарение на майката на волейболистката - бившата националка и настоящ треньор на ЦПВК Петя Венева. Тя запалва искрата у дъщеря си, водейки я редовно със себе си в залата. Или по-скоро разбужда вродения талант, който така или иначе притежава. А и съдбата си знае работата.
“От малка ходя в залите благодарение на майка ми, която е бивша волейболистка и в момента треньор, започнах да тренирам за забавление и постепенно този спорт стана голяма част от мен, за което съм безкрайно щастлива”, споделя Кали.
Както повечето майки на момичета, и Петя е не просто родител, но и най-добър приятел за дъщеря си. И в трудни, и в щастливи моменти. “Майка ми е най-близкият ми човек – винаги е до мен и ме подкрепя във всичко”, добавя Най-добрият посрещач на световното първенство.
Между посещенията на залата и наблюдението на мачовете на мама, Калина изпробва още няколко спорта - все динамични и със своята уникална енергия и темперамент. Но нито снежните писти, нито бойните изкуства успяват да се настанят трайно в сърцето ѝ.
“Пробвах ски, сноуборд, фехтовка, карате и катерене, но волейболът ме привлече най-много”, обяснява тя.
За посрещачката това е повече от спорт – той е страст, начин на живот и място, където се чувства най-много себе си. Учи я на дисциплина, търпение и работа в екип. Успехите и неуспехите дават на младата състезателка ценни уроци за живота.
Везната на “дадено-получено” натежава в полза на второто. Защото макар спортът да отнема много на състезателите, това понякога не се усеща така. Зависи от себеусещането. За Калина е много по-важно да разпредели правилно времето си, да бъде организирана и в резултат на това да се наслаждава и на хобитата си. "Понякога времето за мен намалява, но все пак успявам да се наслаждавам на нещата, които обичам да правя извън залата. Волейболът ме направи по-отговорна и целеустремена.”
Тази целеустременост я води от ранна възраст към различни формации на женското направление на националните отбори. Началото е дадено през 2022 г., когато е едва на 13 години и е повикана в отбора за момичета под 17 г., с който печели място на европейското първенство през следващата година. Лаиците в нашия спорт едва ли ще се досетят, но всъщност именно една голяма част от този състав, събран от Владислав Тодоров, е и сред главните “виновници” за големите волейболни успехи през 2024 и 2025 г. Европейска титла, след нея и световна, но вече под ръководството на други треньори.
Именно на шампионата на Стария континент през 2023 г. младата волейболистка има възможност отново да работи с майка си, но този път на международно ниво. Петя Венева попада в щаба на Владислав Тодоров като един от асистентите му.
А Калина е категорична, че работата с майка ѝ има своите плюсове и минуси, но определено върви страхотно и се радва, че тя е един от нейните треньори.
На първото си европейско Венева и съотборничките ѝ не се качват на подиума, но се представят повече от достойно, завършвайки осми. И никой не предполага какво ще се случи почти година след това. Ако трябва да сме по-точни - 359 дни по-късно.
13 юли 2024 г. е знакова дата за новата спортна история и по-специално за българската такава. След 42 години България стъпва на европейския връх, като страната ни за първи път печели титлата в тази възраст. За последно родни представителки са играли на финал през далечната 1982 г. Но момичетата на Антонина Зетова подобряват постижението и вдъхват надежди за бъдещето на женския ни волейбол. Калина попада в Идеалния отбор като Най-добър втори посрещач, като отчетливо се откроява сред състезателките в първенството, както и всички останали нейни съотборнички.
Всички остават здраво стъпили на земята и продължават да работят усилено. И мечтата, за която всички дават много труд и лишения, се сбъдва... Точно след година, отново на фаталното 13.
Въпреки умората, сгъстения график и всичко останало младите “лъвици” извоюваха успеха, който е първи за страната ни за тази възраст и изобщо в дамските колективни спортове. Това е най-доброто ни класиране от началото на провеждането на шампионата през 1989 г.
Венева, заедно с няколко от момичетата ни “превзеха” Идеалния отбор на надпреварата. 16-годишната състезателка стана Най-добър посрещач.
“Това е голяма чест за мен. Радвам се, че съм допринесла за успеха на отбора и че усилията ми са били забелязани. Но най-важна за мен си остава отборната титла – тя е плод на нашето общо постоянство и отдаденост”, заявява тя.
Калина увековечава моментът, който всички ще помнят, с татуировка. Датата 13.07. от няколко месеца е върху кожата на Най-добрия посрещач на световното, както и на друга от световните шампионки - Дарина Нанева. За да напомня винаги за този велик ден, този момент, сравним с “американското” лято през 1994 г., когато страната ни бе завладяна от футболната магия.
Труд, постоянство, вяра в себе си, упоритост, стремеж да дадеш най-доброто от себе си и готовност да се учиш от грешките си - качества, които напълно импонират с характера на младата националка, и са като нейно верую. Но за нея това е и пътят към върха - път, който не всеки е способен да извърви, просто защото не е готов. А и мнозина биха се отказали. Именно тази нелека задача калява като личности всички от звездния състав, макар и все още на съвсем млада възраст. “Никога не се отказвай, дори когато е трудно – точно тогава се появява силата на характера”, определя формулата на успеха си националката.
Това са и най-силните ѝ страни, нещата, които я движат напред и я държат осъзната. Не допуска да се отклони от целите и мечтите си.
“Случва се да се влияя от мнението на околните, но се старая да не обръщам внимание и да следвам това, което вярвам, че е правилно за мен”, заявява Венева.
Родена на 8 март, младата състезателка носи изцяло характеристиките на Рибите. Чувствителна и емоционална, понякога твърде критична към себе си. Когато се почувства натоварена, се стреми към тишина и възстановяване на баланса. Постига го с четене на книги, филми и сериали. Сред нещата, които също я зареждат и ѝ помагат да се отпусне, са състезанията от Формула 1 и други спортове. Но и срещите с приятели, за които все пак остава време. Все неща, които я правят истински щастлива.
Цени искреността в околните. Както и честността, добротата, чувството за хумор и готовността да помагат на другите - като самата нея.
По пътя към мечтите си - да стане професионален спортист и да пътува по света, да се учи и да се развива - Кали среща най-голямата си подкрепа от семейството си и близките си - нейното най-голямо богатство. Както и от хората, които са редом с нея на терена.
“Смятам, че съм късметлийка – имам страхотно семейство, което ме подкрепя, треньори, които вярват в мен, и съотборници, с които съм изживяла незабравими моменти.”
Но няма как да се случи, ако не си непоколебим в преследването на целите, и да грабваш възможността, когато тя се появи. “Късметът идва и с труд – ако не работиш усърдно, шансът не се използва правилно”, смята състезателката.
Как се вижда световната шампионка след 10 години? “Щастлива, успешна в това, което обичам, с любими хора около себе си, и с опит, който да ми помогне да постигна още по-големи цели.”
Не мисли много за бъдещето. След спорта желанието ѝ е да се занимава с нещо, което съчетава страстта към физическата активност и желанието да помага на хората - тренировки, спортно обучение или нещо свързано с личностно развитие. “Едва ли ще е различно от професионалния спорт, но винаги ще е свързано с дисциплина и предизвикателства”, обяснява Венева.
Една от големите мечти на младата волейболистка е олимпийска титла с женския национален отбор, в който бе повикана за първи път това лято.
“Натрупах много опит. За мен беше чест, беше прекрасно да играя с рамо до рамо с едните от най-добрите ни волейболистки. Беше невероятно”, разкрива емоциите си около първите моменти с “лъвиците”.
Надява се един ден да успее да постигне тази си мечта. След спечелените до момента трофеи съзнанието ѝ е фокусирано към още по-големи стъпки и високи цели, но междувременно и да е успешна и в останалите сфери на живота.
“Мечтая да постигна големи успехи във волейбола. Но и да пътувам по света, за да видя различни места, традиции и хора. Да се развивам като личност и да остана щастлива с хората, които обичам. Мечтая и за баланс между спорт, личен живот и лични интереси”, заявява Венева.
Не съжалява за пропуснати моменти и време за нещата извън спорта. Знае, че всяка жертва се отплаща, че всичко е за добро. “Всеки опит и грешка ме е научил на нещо важно. Понякога съжалявам, че не съм имала повече време за почивка или за свободни моменти като дете, но това ме е направило по-организирана и целеустремена.”
Точно като идолите си в спорта, нейните най-големи вдъхновители, които я стимулират да продължава в същия дух, да не спира да бъде това, което е. Модерните инфлуенсъри - хора, чийто пример заслужава да бъде следван, и възможно най-добрия пример за подражание за един млад състезател (и не само).
"Има няколко души, които ме вдъхновяват със страстта и професионализма си: Алесандро Микелето, Тияна Бошкович, Ханде Баладън, Томаш Форнал, Габи Гимараеш, Арина Фьодоровцева и още много други. Те показват как трудът, постоянството и любовта към спорта водят до успехи и ме мотивират да ставам по-добра всеки ден”.
Най-хубавите ѝ детски спомени са свързани отново основно с волейбол. Игри с приятели навън, летни лагери, първите медали от турнири и моментите, когато научава нови неща и се забавлява с треньорите и съотборниците си.
Като представител на подрастващите и Калина има своето мнение по актуалните и до днес теми. Кое е по-важно - да си красив, или да си интелигентен? Отговорът е повече от откровен и проницателен. “Красотата и интелектът сами по себе си не гарантират нищо. Важна е комбинацията от труд, амбиция и упоритост. Понякога хората се влияят от стереотипи и смятат, че “красивите имат по-лесен живот” или обратното, което е грешно. Обществото често подценява усилията и упоритостта зад външния вид, затова трябва да се бориш за признание с труд и резултати”.
За финал Най-добрият посрещач на световното дава своя съвет към връстниците си, които тепърва навлизат в спорта. Все неща, които са проработили безотказно при нея: “Да бъдат упорити, да не се отказват при трудности и да вярват в себе си. Спортът не е само победи – той е учене, дисциплина и изграждане на характер. Важно е да обичаш това, което правиш, и да се наслаждаваш на всяка тренировка и състезание”.
И не се отказвай, докато не си горд/а с резултата! Както казва самата ни героиня...
---------
Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.
Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм
Тагове: Калина Венева, България национален отбор волейбол девойки под 19 години
