Волейболът е част от него: Непримирим дух и воля за победа

Казват, че най-голямата почит към хората, които обичаш и вече не са до теб, е благодарността. Благодарността и признателността, че заради тях вървиш по даден път, който те прави повече от щастлив.  

За един такъв човек ще ви разкажа в тези редове. Сърцето и душата на всеки отбор, за който играе. Изключителен професионалист -  в залата и извън нея. Непримирим, прям, перфекционист. Това е Мартин Иванов.  

Либерото на Локомотив-Авиа (Пловдив) преминава през доста занимания и спортове, докато открие голямата си страст.   

Започва да тренира волейбол сравнително късно - в 8 клас, благодарение на баща си - бивш волейболист. Преди това се занимава с доста спортове - плуване, баскетбол, езда, стрелба. Насоките на татко се оказват ключови и всичко се променя.  

“Исках да тренирам някакъв нов спорт. Бях решил, че това ще е футбол, но баща ми в последния момент ми каза, че ще пробвам първо волейбола и ако не ми допада, тогава съм щял да отида на футбол. От този момент нататък се промениха желанията ми. “ 

Първите му треньори са легенди в родния волейбол - Димитър Богданов-Чарли и Брунко Илиев. Пътят му започва в столичния Славия, където играе редом до Венцислав Рагин, Александър Кордев, Борислав Георгиев.  

Отначало любопитството е това, което го води. Както при всички нови неща в живота ни, най-вече в тийнейджърството. Лека-полека интересът на Мартин към спорта се засилва, докато не се превърне в нещо, без което не може.   

“Минах през много етапи. Първоначално беше нещо различно - разнообразие, премина в нещо важно и интересно, последва - победи на всяка цена, а в момента - удоволствие и наслада.”  

Дотолкова, че не може да си представи живота без залата и жълто-синята топка. И така почти 20 години. Един огромен период, изпълнен с емоции и преживявания.  

“От момента, в който влязох в залата, волейболът е начин на живот, много трудно мога да кажа какво бих правил, защото не си представям да не е част от мен.” 

С промяната в заниманията идва и промяната в навиците, приоритетите и всичко останало. Животът ти се преобръща, но в хубавия смисъл. А и как ще пречупиш нещата през собствената си призма, за да постигаш повече и повече.  

“Няма спортист, който да каже, че не се е променил. С течението на времето се променяш изцяло, за да можеш да се адаптираш и да си възможно най-добрата твоя версия, за да постигнеш високи резултати.” 

А успехът неминуемо изисква жертви, лишения. Времето става все по-малко и по-малко, за теб остава да го организираш по най-добрия начин. За да вземеш оптималното от всяка ситуация, да прецениш рисковете, но и да стоиш зад всяко решение. Все неща, характеризиращи един професионалист.   

“Зависи колко си вглъбен и до какво ниво стигнеш, ако е високо, не остава много време за теб. Трябва да си професионалист както в залата, така и извън нея.” 

Вярва ли в късмета, който съпътства голяма част от успешните хора? Наистина ли той е толкова важен за постигане на целите? Оказва се, че за него истината е друга. А тя се крие в готовността да се изправиш пред препятствията пред себе си.  

“Не вярвам в късмета. За мен дефиницията на късмет е “правилната подготовка да срещне точния момент”. Всичко е работен процес, а за да постигнеш нещо, трябва да извървиш пътя си до него.” 

Въпреки постигнатото до момента, Мартин стои здраво стъпил на земята. Гледа трезво на нещата, без излишни илюзии. Работохолизмът и упоритостта му са най-силните му страни, които го тласкат напред.  

“Още не съм стигнал до върха. Когато стигна, ще споделя, но вярвам, че отговорът се крие някъде в трите думи, които ме описват най-добре - работа, упоритост и перфекционизъм.” 

Разбира се, като истински Водолей вярва, че всичко може да се получи. Защото няма кой да те спре, всичко зависи само от теб самия. Бъдещето се създава с всяка нова идея, всяко смело действие.  

“Няма невъзможни неща. Стига човек да иска нещо силно и е готов да плати цената, може да постигне всичко“, заявява Иванов.  

Разбира се, дозата шанс също има значение, както и това дали ще го грабнем в подходящия момент. “Има възможности. Въпросът е дали човек е готов и дали ще ги грабне“, допълва още той.  

Борбеният дух и непримиримост са нещото, което му помагат в трудните моменти и тежките ситуации. И именно в една от тях, когато нашият герой се отказа от спорта за известно време, точно те го върнаха и отново извадиха най-доброто от него.  

Както и подкрепата на отбора му - Локомотив-Авиа (Пловдив), а той се отплаща с отлични изяви и признателност.  

“На първо място е чест за мен да бъда част от този клуб. Това е така, заради будната фенска общност, която има Локомотив. Отговорност заради името и емблемата на клуба. Удоволствие заради момчетата, с които играя.” 

И продължава да е все така мотивиран, да вярва, че винаги може по-добре и по-добре. Шампионската нагласа и желанието да се развива, да се стреми към нови постижения. А защо не и титла в първенството...  

“Най-голямата ми мотивация е това, че винаги може да се получи по-добре и има какво да се до надгради. Това е чертата ми на перфекционист”, казва още Иванов. 

Както всеки човек, той също има своите недостатъци. Напълно в реда на нещата, защото спортистите не са по-различни.  

Но пък и с добри сърца, от които нерядко околните се възползват.   

“Имам много слабости, като всеки един човек. Най-често хората може би бъркат добротата ми със слабост“, споделя сърцатото либеро.  

Да успееш да съхраниш в себе си добротата и да си достоен пример - това е най-ценните качества в околните, които той цени високо. Както и честността, желанието за себеразвитие и непримиримостта. Все неща, които се срещат все по-рядко и по-рядко.  

 Умее да прощава, но споделя, че на моменти остава разочарован.   

Скромен, реалист, не обича празните приказки и се стреми да остава честен и спрямо другите.  

 “Мартин Иванов е като всеки, единствено непримиримостта може би е капка в повече. Не обичам да говоря за себе си. Предпочитам хората около мен и тези, които имат контакт с мен, сами да откриват и оценяват какви и дали имам силни качества.” 

Общуването с нови хора, които биха обогатили мирогледа му, е част от нещата, които осмислят свободното му време. “Обичам да се срещам с интересни и интелигентни хора”, заявява той.  

Обожава разходките и уединението сред природата, при всеки удобен момент. А красивите места в родината ни са безброй.   

А с приятели миговете са още по-прекрасни, споделените моменти правят живота още по-щастлив.  

“Точно този трансфер беше важен за решението ми. С Влади сме били в един отбор, но тогава той не играеше. В национала сме прекарвали години заедно, но отново се разминавахме и изиграхме много малко мачове, а отдавна имахме желанието да играем заедно. В момента, в който се реши, че той ще е новият разпределител, пред мен не остана друга опция, освен да кажа “Продължавам””, обяснява либерото.  

И допълва с усмивка: “С Влади може да напишем книга за случките и моментите, които сме споделили заедно. Този път ще избера да не го засрамвам публично.“ 

Най-важното за всеки човек е семейството. Там, където се чувстваш в безопасност. Там, където трудностите се усещат по-леко. Нещо, което не избираш, но винаги е тук, за теб.  

“Колкото и банално да звучи - най-много държа на семейството. Това са хората, които винаги ще са до мен, независимо от ситуацията, в която изпадна.”  

Сестрите и братята са хората, на които колкото и да пораснем, винаги можем да разчитаме. Специални отношения, които с годините претърпяват трансформации, но са истинско богатство.  

Така е и при Мартин и сестра му Йоана.  

“Сестра ми е най-близкият ми човек. Имаме много специална връзка и въпреки че доста често не сме на едно мнение, съумяваме да се изтърпим.“ 

Какви обаче са най-интересните му детски спомени? 

“Бях дете с много развито въображение и много мечти. Най-голямата ми мечта беше си имам собствен динозавър“, разказва с усмивка волейболистът.  

Освен със спортни успехи и умения, нашият герой може да се “похвали” и с един доста любопитен факт. Между заниманията в залите, майка му го записва на... хор. Много актуално за детските ни години в началото на новия век, но делото не се увенчава с успех.   

“Най-смешното може би е, че майка ми реши да ме запише и на хор за пеене... Помолиха я да ме отпише“.  

Мечтите на сърцатото либеро днес са свързани с успехите на националните отбори на страната ни, както и индивидуалното представяне на спортистите ни. Особено горд го направиха постиженията на мъжкия национален отбор на световното първенство. Горд е, че е бил рамо до рамо с доста от състезателите.  

“Мечтая да виждам все по-често България на финали, както миналото лято направи националният отбор по волейбол. Нека да не е само волейболът, а възможно най-много направления. “ 

С националния отбор е свързан и най-хубавият спомен от кариерата на Мартин. Дебютът му за “лъвовете” през 2019 г. - отличен старт под ръководството на Силвано Пранди.  

“Мачът България-Канада. Това беше дебютът ми за националния отбор и тогава победихме с 3:1.” 

Това е и двубоят, който ще помни винаги.  

Спомените от любимата игра са много, но някои от тях са особено ярки. Като първия спечелен трофей - преди почти цели 10 години. Първата Суперкупа на България с отбора на Нефтохимик срещу Добруджа. Мач, изпълнен с драма и емоции.  

Кой е човекът, на когото се възхищава, неговият идол? Има ли такъв?  

“Всеки един доказал се човек, не само спортист може да служи за пример. Може да се взима непрекъснато пример“, споделя опитният състезател.  

Ако 10 години са крайъгълният камък, ключовият период за една кариера в спорта, може да очакваме още нови успехи от либерото за един такъв етап. Но какво реално мисли той по въпроса?  

“10 години са много дълъг период - научил съм се, че няма дългосрочни планове”, лаконичен е той.  

За времето след спорта - когато и да дойде то, Иванов е категоричен, че новото му амплоа ще носи духа на професионализма, който и сега показва на терена. Повече или по-малко, няма значение - важното е да има твоят блясък.  

“Независимо с какво се захвана след спорта, искам да се чувствам пълноценен на това място и да извършвам дейността поне наполовина с желанието, което съм играл.” 

Един винаги актуален въпрос е този за комбинацията красота между интелект. Взаимовръзката между двете неща е много тънка, но от друга страна са неразделни понятия. Идеята е кой на какво залага повече. Кое е по-важното?   

“Трудна симбиоза. Все повече хора разчитат само на външността си, без да развиват интелекта си. Симбиозата между двете може би е опасен чар.” 

Съветът му към младите, които тепърва навлизат в необятния свят на спорта, е да бъдат любопитни, жадни за знания и умения, търсещи и постигащи.  

“Да задават непрекъснато въпроси. Най-важният въпрос е “защо”. Информацията и обяснението ти помагат да разбереш как да направиш и постигнеш повече“, завършва “сърцето” на Локомотив.