Пътят към целта не е равен и има много уроци по него

В основата на всяка победа е да имаш своя цел, която да преследваш. Своята мечта, нещото, което те кара да се будиш мотивиран всяка сутрин. Твоят план за действие, дори и в моментите, в които не ти е лесно, но стремежът да бъдеш най-добрия/най-добрата те кара да продължаваш да вървиш.  

Защото знаеш, че няма невъзможни неща и си достатъчно амбициозен, за да израстваш с всеки изминал ден и да не се откажеш. Защото е в кръвта ти и можеш да надминеш себе си там, където други са оставили следи. И да оставиш свои такива.

Едва на 19, но вече тръгнала по своя път в големия волейбол. Александра Китипова  е име, за което тепърва ще се говори. Момиче с големи мечти, борбена, емоционална - както самата тя се описва. 

Родена в спортно семейство - майка ѝ Лариса Китипова е бивша състезателка, а понастоящем треньор, сестра ѝ Лора е националка от много години. И подобно на други свои съотборнички от националния отбор за девойки под 19 години, стартира занимания в много ранна възраст.

Малкото момиченце прекарва доста време в залата, присъствайки на доста занимания, водени от майка ѝ. Хваща волейболната топка на едва 7-8 години, мотивирана от  успехите на Лариса и Лора. В началото вероятно и от любопитство, но впоследствие връзката с любимия спорт става все по-силна.

“Започнах заради семейството си и главно, защото израснах в залата. Не помня кога точно започнах да тренирам, но трябва да е било на около 7-8 години”, споделя в началото на разговора Саша, както я наричат всички.  

Това е и естествен избор, защото преди волейбола не се занимава с други спортове. Любов от пръв поглед, или по-точно от първи допир.

“Волейболът е доста голяма и съществена част от живота ми, която ме е научила на много и ми е помогнала да израсна.”

Пътят на израстването - и физически, и като личност, невинаги  е лек. Даже почти никога, особено ако към теб има очаквания, които трябва да оправдаеш.

И когато го направиш, ставаш по-силен, по-устойчив. И готов да се бориш с нови и нови предизвикателства. Променяш се изцяло, защото просто няма как да си същият след досега с волейбола. И се учиш непрекъснато.

За Александра нещата не са по-различни.  

“Волейболът и нещата, които ми се случват покрай него ме учат на много и ме правят по-силна и дисциплинирана”, споделя тя.  

Какво обаче щеше да се случи, ако спортът не бе в живота ѝ? Оказва се, че би се развивала в съвсем далечна сфера на живота, нямаща нищо общо с настоящето.

“Със сигурност нямаше да съм същия човек. Може би щях да се занимавам с музика”, казва Саша.

И въпреки че животът ѝ е движен от волейбола, част от хобитата ѝ е свързана с изкуството. Едно от любимите занимания на младата националка е свиренето на китара.

Между заниманията с жълто-синята топка като дете Александра се докосва и до магията на фолклора, като  посещава уроци по народни танци.

Не е странно човек като нея да има такива интереси, особено когато носи артистичността със себе си. Но и голяма доза самоирония.

Типично по водолейски, за нея чуждото мнение няма стойност. Младата състезателка върви само в своята посока, въпреки всичко.

“Не се влияя от мнението на околните, освен ако не е това на най-близките ми хора”, заявява тя.

Така, благодарение на вродения си силен характер, Саша пробива сама и стига до успехите.

През 2024 г., едва на 17 години става най-младата състезателка в женския отбор на Марица. Гласуват ѝ доверие след  две титли със старшата възраст – сезон 2023-2024 и 2022-2023.  Досега на сметката си има две Купи на България, както и титла. 

“За мен да играя в Марица е една изпълнена цел и детска мечта. Създадох невероятни приятелства и срещнах прекрасни хора. Чувствам се добре от това.”

Успешна е и с националния отбор за девойки под 18 и под 19 години. Балкански вицешампион през 2024 г., шампион на Балканите през 2025 г. Световен шампион през същата година.  

Месец по-късно е на косъм от почетната стълбичка на световното първенство за жени под 21 години. Ново достойно представяне, което ѝ показва, че върви по правилния път.

Определя се като голяма късметлийка.

И няма как да е иначе - сякаш името ѝ е предопределило да бъде това, което е. Неслучайно, упоритостта и издръжливостта са тайните на успеха на Саша в спорта. Все пак много известни спортисти, включително олимпийски шампиони, носят името Александра/Александър.

Най-големият спортен форум - Олимпийските игри, е целта на всеки спортист. Това е и мечта на състезателката на “жълто-сините”. Вече усетила вкуса на подиума и емоциите около трофеите, следващата стъпка е да бъде сред най-добрите, но с женския национален отбор. И в компанията на приятелки.  

“Мечтая да представям България на Олимпийските игри някой ден. Ако това се случи с най-близките ми съотборнички до този момент, ще съм изключително щастлива”, категорична е младата посрещачка.

Другата голяма цел на Саша е да попадне в състава на “лъвиците”, и то по-скоро отколкото си представяме. След няколко месеца, когато предстоят битките от Лигата на нациите. Достатъчно интригуващи за бойно кръщение на млад състезател.

“Женският национален отбор в момента е моя основна цел. Особено за предстоящото лято. Това ще е друга сбъдната мечта”.

Какво и кога ще се случи, предстои да разберем... Ясно е, че не ѝ липсва амбиция, нито воля за победа, както и трудолюбие. И не се страхува да заяви стремежите си.

“От много малка мечтая да надмина успехите на майка ми и сестра ми”, категорична е Александра.

Мечтите имат цена, а понякога тя е доста висока. Като това да правиш много жертви, да нямаш време за себе си, но да изчакваш търпеливо звездния си миг. Много пъти ще се замислиш: това за мен ли е, заслужавам ли го, мога ли да се справя? И да не се откажеш.

“Пътят до върха е труден, дълъг и понякога доста разколебаващ. Но накрая всичко си заслужава”, смята Китипова.

Въпреки всичко, нашата героиня успява да отдели време и за приятелите, и за семейството си. Хората, на които държи най-много в живота.

Доброта и чувство за хумор - това са нещата, които Саша цени най-много в околните и се стреми да показва същото към тях. Както се казва, емоциите трябва да са реципрочни.

Но не само това. Тя държи особено много и на откровеността и искреността в отношенията. Каквато е и самата тя.

Въпреки постиженията в спорта, смелите мечти и цели, състезателката стои здраво стъпила на земята. И дори споделя, че ниското самочувствие е нейната слаба страна.

А когато просто има нужда да се отпусне и да се самовглъби, обича да остава сама с мислите си.

Най-голямото ѝ богатство са здравето и всеки момент с близките ѝ.

Логично, най-близкият ѝ човек е сестра ѝ. Лора е нейният пример, човекът с най-голям принос за това, което Саша е във волейбола.

“Винаги е била и ще бъде моя пример за подражание. Винаги ми е помагала и е била до мен”, споделя младата националка.

Тя гледа и попива всичко, независимо от това, че играят на различни постове. Опитът на сестра ѝ е това, което я оформя като състезател.

Въпреки всичко, двете се стараят да не говорят за волейбол, когато са заедно. Вместо това отделят време за любими занимания, пътувания и т.н. Чисто момичешки неща.

“Когато сме заедно, избягваме да обсъждаме волейбол. Основно се наслаждаваме на времето си заедно и обсъждаме неща извън спорта”, споделя Александра.

Покрай сестри Китипови не липсват и интересни истории, които си спомнят със смях. Като например въпросите на околните относно голямата им визуална прилика и каква точно е роднинската им връзка.

“Нещо, което намираме за много забавно, е че хората често се бъркат и ни питат дали сме близначки, или дали тя ми е майка. Това е нещо, със което много се шегуваме обикновено”, разказва по-малката Китипова.

Но си имат и чисто сантиментални моменти, като например празнуването на рождени дни. Нещо, което се случва много рядко, откакто Лора е навлязла в професионалния волейбол и играе в чужбина.

“За рождения ми ден също се прибра, за да ме изненада. Това беше първият ми рожден ден, прекаран с нея и най-прекрасната възможна изненада”, споделя световната шампионка.  

В момента Лора играе за сръбския шампион Железничар, с който игра полуфинали за Купата на страната и финал за Суперкупата.

А близостта на дестинацията е нещото, което радва най-много двете сестри. “Със сигурност се виждаме по-често, от колкото когато играеше в по-далечни държави”.

И допълва: “Бих искала да ѝ пожелая да е много здрава и да ѝ кажа, че нямам търпение да се прибере за лятото и да се виждаме още по-често!”.

Освен на сестра си, Александра се възхищава на още една голяма състезателка - шведската националка Изабел Хаак. Състезател с много опит и отличия на клубно ниво.

А планът е да остане поне още 10 години на терена и да завоюва нови и нови отличия.

И се надява някой ден да има възможността да продължи кариерата си в едно от най-силните първенства - турската Лига. Където любимата ѝ волейболистка прекара три сезона.

Как обаче си представя животът след волейбола? “Със сигурност ще е различно, бих искала да се занимавам с нещо, свързано с изучаването на езици или психология.”

Примерът на Александра и съотборничките ѝ със спечелването на световната титла през лятото, последван от сребърния медал на мъжкия национален отбор от световното първенство във Филипините, запали много деца и подрастващи по спорта. Залите се пълнят с нови и нови желаещи да тренират волейбол.

Може би един ден отново ще станем свидетели на сходно постижение, а дотогава съветът на младата волейболистка е да бъдат борбени и да отстояват целите си.

“Да бъдат търпеливи и да са готови, че пътят към целта, каквато и да е тя, не е равен и ще има много уроци по него.”

По-хубаво няма как да бъде описано. Казано от шампион. И носещо тежестта на опита на предишните поколения.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм