Истински капитан: Александър Борисов надви болката в името на победата

Разпределителят и капитан на "белите" показа истинско геройство, като игра контузен в името на победата

Волейболистите на Славия надиграха Дунав (Русе) с 3:2 гейма в мач от 17-и кръг на ефбет Супер Волей. Двубоят бе битка за оцеляване и за избягване от плейаут. На свой терен славистите показаха непримиримост и характер, като въпреки всички проблеми, които имаха, обърнаха Дунав от 0:2 до 3:2 и записаха трета победа в елита. Успехът ги изкачи на девето място във временното класиране на елита и повиши значително шансовете им да не са последни.

Геройска постъпка отбеляза разпределителят и капитан на Славия Александър Борисов, който получи травма на глезена в деня преди мача, но въпреки болките, подутият крак и ситуацията, стисна зъби и игра в мача, като даде своя принос за победата.

Александър Борисов разказа за ситуацията пред BGvolleyball.com, като заяви, че е горд да бъде част от този отбор и нито за миг не е поколебал да играе в името на победата.

„В деня преди мача, в самото начало на тренировъчния процес, при една на пръв поглед небрежна ситуация се приземих след отскок върху крака на съотборник и изкълчих глезен. Това определено стъписа всички от отбора и щаба, но още докато седях на земята казах на треньора, че утре жив или умрял трябва да играя (при което според мен той ме сметна за луд, предвид състоянието и така развилата се ситуация).  На другия ден сутринта глезенът ми беше с много по-голям оток и леко стряскаща форма. Но дори тогава не ми мина през ума да предам момчетата и щаба за важния мач, за който сме тренирали цял сезон и минали през всякакви негативни и изнервени моменти до самия сблъсък. Такива мачове винаги са били предизвикателство за характера на всеки състезател в нормална и не толкова нормална ситуация, като тази моята.

Още в съблекалнята, преди мача, когато казах, че мога да играя, искам и съм благодарен, че треньора ми гласува доверие. Още тогава момчетата усетиха, че днес излизаме за истинска битка. Самият мач очаквано беше изключително тежък, както се вижда геймовете завършиха на минимална разлика от 2 точки разлика. Но нашият отбор притежава нещо изключително ценно за тази крехка житейска и волейболна възраст, а именно непримиримост и смелост. Тя бе доказана в предишните мачове, които спечелихме, и които дори бяхме на крачка да поднесем сензацията.

Този двубой беше от тази поредица. Независимо, че изоставахме в резултата с 0:2 гейма, знаех, че на наш терен нещата ще се променят. Виждах в очите на съотборниците ми непримиримост, особено след като знаеха, че въпреки състоянието ми съм там и им помагам. Продължихме да се борим с всички сили,  измъкнахме третия гейм и се върнахме в мача.   

Ключовият момент беше четвъртия гейм, в който изоставахме с 10:15, но в този момент въпросната непримиримост се отличи особено ярко и направихме обрат, като отново го измъкнахме.

В тайбрека водехме играта и резултата, докато не стигнахме до едно “де жа вю “, а именно 12:11 и разпределител в 6 (въпросната ротация, в която ЦСКА ни обърнаха една седмица по-рано).  Но този път излязохме от нея победители, защото вече минахме през лошата ѝ страна и момчетата ми повярваха. Държа да отбележа, че освен моето присъствие и характер, отборът получи много сериозна подкрепа от Виктор Недялков, който направи нужната разлика в мача и то включвайки се от пейката. С него имаме нужната стиковка и в негово лице имаше състезател, на който мога да се доверя във важните моменти.  Той не ме предаде и завърши изключително важни топки, включително и последната за мача!

Като обобщение мога да кажа, че този отбор съм му дал името “лудата банда” на Севи Димитров, защото момчетата правят уникален първи сезон в елита за крехката им възраст. Горд съм, че съм в един отбор с тях. "

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм