Когато здравата работа срещне непримиримостта

Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Че ако не те плашат поне малко, значи не са достатъчно големи.  

Да си достатъчно смел да ги преследваш, да  знаеш какво искаш, въпреки че си все още твърде млад. Въпреки че никой не вярва, че можеш да продължиш. И ти да го направиш.   

Защото просто не можеш да се откажеш. Характерът ти не го позволява. Борбеният ти дух и непримиримостта са в кръвта ти.  

Като един истински българин, идващ от патриотичен край. Мотивиран, всеотдаен, целеустремен.  

Всичко за топреализатора на Пирин (Разлог) Мариян Наков започва в родния му Велинград.   

На шега, просто да опита. Все пак опитът учи на всичко. Нужно е да бъдеш смел и да поемаш рискове. А и няма какво да губиш.  

“Като цяло бях спортно момче, тичах, играех футбол, висях по спортните площадки по цял ден. Играех волейбол в училище, допадна ми и реших да се запиша да опитам. Ей така, на майтап... около шести клас”, започва разказа си Наков.  

И не греши. Този му опит го довежда до решението да продължи и да се бори за мечтата си. За да бъде това, което е днес.  

“Със сигурност волейболът и спортът като цяло ме изградиха като личност, както и определиха начина ми на живот”, казва той.  

Характер не се изгражда в лекота и тишина. И Мариян го знае добре. Всички знаем как влияе спортът върху подрастващите, а и не само. Единствено и само позитивно.   

“Волейболът ме промени коренно, към добро. Всеки спортист знае на какво ни учи спортът. Не напразно е казано, че спортът възпитава, калява, и създава навици за цял живот”, споделя диагоналът.  

Като дете нашият герой има много мечти. Сега е щастлив от пътя, по който е тръгнал. И този, който е извървял. Неутъпканите пътеки, по които стъпваш, обикновено водят до най-красивите места.   

“Детски мечти много. Като всяко дете съм имал много мечти. Започнах да тренирам във Велинград, където никой по никакъв начин не си мислеше, че може да продължи и да се занимава с това. А аз го исках”.  

Дете на 90-те, Мариян е от поколението, което изживява истинско детство. Без технологии, без застояване вкъщи. Забавления и чисти емоции, истинска комуникация с приятели и прекрасни спомени.   

“Щастлив съм, че успях да се докосна до истинското детство. Лудо, без телефони, с много игри”, разказва той.  

И докато днешните деца в един голям процент прекарват време пред компютрите и телефоните, преди 15-20 години да останеш навън до тъмно, практикувайки различни спортове, бе повече от обичайно.   

“Като всяко дете обичах футбола, бях също и адски вманиачен по уличния фитнес. Организирахме събори, състезавахме се, бяхме много корави хлапета”, споделя с усмивка Мариян.  

Фитнесът остава страст на Наков и досега. Той е нещото, което го поддържа в перфектната форма, в която е. 

 По думите му здравата работа не само във фитнеса е причината да е това, което е като състезател. Защото залага много повече на труда и усилията, които трябва да се положат, отколкото на таланта. Точно както в известния цитат на американския изобретател Томас Едисон: “Успехът е 1% талант и 99% труд”.  

“Колебал съм се дали наистина това е за мен. Имал съм такива мисли, защото смятам, че изобщо не съм от талантливите волейболисти. Всичко е здрава работа”, признава Наков.  

Следващите му думи отново потвърждават твърденията му. Нито късмет, нито талант могат да направят това, което ти сам трябва да свършиш, за да заслужиш победата, в който и да е план.  

“За някои неща съм късметлия. Визирам семейство, приятели. А за нещата в залата смятам, че там няма късмет, всичко е здрава работа, а късметът отива при тези, които са работили здраво и са го заслужили. И извън залата гледам да се отнасям също толкова професионално, както и в залата”, категоричен е волейболистът.  

След Велинград диагоналът попада в Габрово, където прекарва три години. В последната играе и при юношите, и при мъжете. А един от мачовете ще помни винаги. Първият му двубой като професионалист.  Но и заради любопитната ситуация покрай него.  

“Бях в Габрово юноша още, но бях картотекиран и за мъжете. Имаше мач с Монтана и в последния момент разбрах, че съм в групата, бях дори си тръгнал за Велинград, но като разбрах се върнах и получих време за игра”, каза още той.  

 Сред срещите, които ще помни, е и финалният сблъсък с Хебър (Пазарджик) от 2023 г. Тогава, с фланелката на Нефтохимик 2010 (Бургас), Наков има ключова роля за успеха, с него и за титлата в Супер Волей. Със страхотния си сервис, той се превръща в жокера на Атанас Петров.  

Когато всички са те отписали, но се случва чудото. Когато вярата ти е по-силна от песимизма на околните, тогава триумфът е твой.  

“Определено финалът с Хебър, когато бях част от Нефтохимик, винаги ще се сещам за него. И мача, в който влязох при 21:24 и 1:2 гейма. Помня как при този резултат никой не очакваше да стане нещо различно от това да загубим, може би само аз вярвах. Хората бяха на изхода на залата и само чакаха да свърши мача, но той продължи и ние станахме шампиони”.  

Защото талантът е вярата в собствените си усилия. Изборът да практикуваш своите навици, докато другите се забавляват. И да се наслаждаваш на резултата.  

Но преди това се сблъскваш с редица трудности. Процесът на растеж винаги ги носи със себе си, но и редица възможности. Това обаче не е за всеки - изискват се сили и мотивация да преодолееш себе си, да устоиш и в най-тежките моменти.  

“Пътят до върха е изключително трънлив и труден. Ако беше лесен, всеки щеше да е на върха. Там достигат хора, които наистина го искат и никога не се отказват”, заявява Мариян.  

Все пак не можеш да победиш човека, който никога не се предава. А нашият герой е точно такъв, и напълно придържащ към девиза си. 

 Върхът му открехва вратата към нов трансфер - в Пирин (Разлог). Наков е в редиците на тима от Югозапада вече трети сезон, като е основен точконосец. А настоящият сезон е може би най-добрият му до момента (с екипа на разложани).  

Със сигурност приятелската и позитивна атмосфера в състава оказва своето влияние. Колективният дух проличава във всяка среща, независимо дали отборът печели, или губи. А всичко това е важно за успешната работа.  

 “В Пирин се чувствам като у дома. Щастлив съм, че съм част от този отбор. Радвам се, че имах възможността да опозная хората тук. Винаги ще бъда с много приятни чувства, когато чуя за Пирин”, споделя Наков.  

Винаги всичко е по-хубаво, когато си рамо до рамо с близки за теб хора. Защото е също толкова важно да се поддържат добри взаимоотношения извън терена, колкото и сработката в залата.  

Най-близки за нашия герой са капитанът на Пирин Дафин Коцаков и най-опитният в състава Костадин Гаджанов. С втория го свързва дълго познанство - още от “габровския” период. От хлапе, подаващо топките, до съотборник и приятел. Светът наистина е малък.  

“Костадин Гаджанов го знаех още от годините ми в Габрово. Той беше част от мъжкия отбор, а аз бях хлапе, което подаваше топките и чистеше пода на почивките. Възхищавах им се на играта тогава, а сега ми е много близък и имам възможността да играя с него. И дори да го побеждавам на всякакви игри”, казва диагоналът.  

Разбира се, има и много любопитни и забавни отборни истории.   

“Последната история, за която се сещам беше с едни пици. Бяхме поставили задача на едно момче от юношите, който беше в резервите да поръча пици и след мача да ги вземе. Обаче не преценихме времето за мача. Мачът се завърза и случайно видяхме човека с пиците в трибуните. И на една от почивките пратихме момчето до съблекалнята да се обади на човека и да му се извини за забавянето, защото ни чака над час”.  

Но не всичко е цветя и рози, а и едва ли някой очаква това. В напрегнатия живот на спортиста има куп изпитания - от един или друг характер. Справят се с всичко, борят се със себе си - това е най-важната битка.  

 “Имал съм много тежки моменти като всеки. Всички минават през такива, важното е да не се отказват”. 

Връщаме се отново към началото. На въпроса какво би правил, ако не беше волейболът, отговаря колебливо. Но везните отново се накланят към любимия спорт, за който няма вариант да отсъства от живота му.   

“Този спорт ме грабна и винаги съм искал да се занимавам професионално с това”.  

Чисто човешки, се стига и до темата за слабостите му. Като такива той отчита добротата и прекалената доверчивост на моменти. Споделя обаче, че с годините нещата се променят и вече е по-избирателен към това кого допуска до себе си.  

Разбира се, държи на лоялността и мъжката дума. Точно както той се отнася с тези, които са близко до сърцето му. За всичко останало си е изградил “филтър” и не позволява да бъде заобиколен от хора, нерезониращи с неговите разбирания.  

“Мразя двулични хора и много добре ги усещам и избягвам. Затова и кръгът от хора ми е много малък, но ценен”, категоричен е Наков.  

Споделя също, че усеща хората. И харесва прямите и откровени хора, които не спестяват нищо на никого.  

“Харесвам искрените хора, добри, честни. Уважавам хората, които умеят да казват нещата директно в очите. И хубавите и лошите неща”.  

Както повечето Везни, притежава изострено чувство за справедливост. Не понася лъжи и всякакви опити да бъде манипулиран. Съответно зависи и дали би простил на човека, който е сгрешил.  

“Някой падне ли ми в очите, е почти невъзможно да се издигне отново”.  

Важни са съветите и мнението на близките му и се вслушва единствено в тях.  

Най-близките му хора са родителите му. Те са и тези, на които винаги ще е благодарен. 

Най-голямото му богатство е здравето на любимите му хора, а всичко останало е на заден план.  

Обичам да се разхождам, да излизам с приятели, да играя видео игри, да прекарвам време с любими хора. 

Мечтае за много здраве, мечтае за добър и пълноценен живот с много красиви моменти.  

А след 10 години се вижда с щастливо семейство и малък бизнес.  

“Времето ще покаже с какво ще се занимавам след края на кариерата ми. Може и да е свързано пак със спорта, а може и да е нещо съвсем различно от спорта. Защо не и двете”, казва той.  

Какво отличава шампионът от добрия състезател? За Мариян това е манталитетът и борбеният дух. Качества, които несъмнено притежава.  

А на финала отправя своето послание към младите, които сега се докосват до магията на спорта. Съвсем реалистично и проработило при него.  

“Няма да е лесно, а напротив. Ще трябва да минат по изключително трънливи пътеки, но ще си заслужава”.  

Трудът и качествата, изградени с него, винаги проличават. В по-ранен или по-късен етап те са това, което ще ти дадат “преднина” пред околните, които разчитат основно на “талант”. Те са нещото, което няма кой да ти вземе, всичко е в твоите ръце.  

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм