Неочакван шанс и една сбъдната мечта

Неочакваните неща са най-хубави. Правиш планове, действаш, а ти се случва нещо различно. Повежда те по пътеки, които не си подозирал. Въпреки обстоятелствата, които опитват да те върнат в коловоза. Намираш себе си на още по-хубави и по-хубави места.  

В даден момент съдбата ти се усмихва и ти предлага възможности. Доколко ти ще ги приемеш, е друг въпрос. И как. И може би това е по-важният въпрос. Или пък си ги видял/а не като шансове, а като вариант да дадеш пауза на живота си. Да излезеш от зоната на комфорт и да “забравиш”. Да “заровиш” надълбоко в душата си мисълта за стария си живот и да откриеш едно ново “Аз”. А това, другото, просто да чака времето си отново да избуи.  

И когато вече си спрял да го искаш, да се сбъдне... Защото обикновено се получава точно така. Когато спрем да гоним нещо, то идва само при нас.  

Такава е и историята на героинята ни в този материал. Пет години извън терена стигат на Йорданка Рангелова да разбере, че животът без волейбол не е същият.  

А пет по-рано започва приключението с жълто-синята топка. Изпълнени с емоции, хубави моменти и не съвсем. Но със сигурност повече от ползотворни.  

“Започнах да се занимавам с волейбол на 15 години. За възрастта си бях доста висока, а този спорт винаги ми е бил интересен - още от училище. Постепенно любопитството се превърна в нещо много по-значимо. Волейболът за мен приключи на 20 години, защото в родния ми град нямаше женски отбор и обстоятелствата не ми позволиха да отида в друг град. Пет години по-късно обаче шансът се появи неочаквано в гр. Русе, и сега сбъдвам една мечта, която отдавна носех в сърцето си”, започва разказа си Дани.  

А когато носиш мечтата в сърцето си, в даден момент тя ще се сбъдне. Дали по-късно, дали по-рано.  

Особено когато това е нещо, което движи живота ти и те кара да се чувстваш наистина жив. Твоята цел, пламъчето, което те прави толкова мотивиран/а.  

“Волейболът за мен е истинско удоволствие и страст, която ме кара да горя отвътре”,  споделя волейболистката.  

Но е и това, което може да те промени из основи. Животът ти да се завърти, да не си същият, но и да запазиш себе си. И времето ти не е същото. Малко сложно на моменти, но със сигурност си струва накрая. Но не само резултатът, а и целият процес на промяната.  

“Определено волейболът промени живота ми – научи ме на дисциплина, отговорност и постоянство. Понякога времето за мен е малко, но се старая да намирам баланс”, заявява Рангелова.  

Решенията, които вземаме по пътя към целите си, нерядко са тежки, дори и донякъде болезнени. Избори, наложени от обстоятелствата, върху които можеш да повлияеш, но и не точно.  

Мечти, идеи, които вероятно те плашат. Крачките, които така и не правиш. Които, може би чакат момента си. Дават ти кураж, за да може впоследствие да предприемеш нужното. Просто да бъдеш по-зрялата, по-добрата си версия. И вече наистина ще си готов. И ще го оцениш подобаващо.  

“Единственото нещо, за което съжалявам, е, че не приех възможността да играя в женски отбор след завършването ми. Тогава имах предложение да замина за Варна, но решението ми се стори твърде голяма крачка – тъкмо бях започнала университет в Благоевград, а Варна бе твърде далеч, без познати, и предпочетох сигурността. Това се случи и в периода на COVID, когато впоследствие обучението премина онлайн и реално е било възможно да съчетая и двете. Въпреки това вярвам, че всяко нещо се случва в точния момент. Този избор ме научи да бъда по-смела и днес още повече ценя шанса отново да съм на терена”, казва още състезателката.  

Малките вероятности се превръщат в реалност. Съдбата винаги успява да подреди нещата, така че да се случат по най-красивия начин. Когато най-малко предполагаш, когато си се отдалечил малко или много, става, така че да повярваш отново, че можеш.  

Да бъдеш упорит, да не се отказваш и винаги да вървиш докрай. Типичното овенско качество. Нещото, което винаги помага на нашата героиня в живота.  

“Желанието да играя никога не ме е напускало, винаги съм искала да продължа, но обстоятелствата не позволяваха. Когато се преместих в Русе, приятелки ми споделиха за новосформиралия се женски волейболен отбор “Любо Ганев - Автосвят”. Реших да се свържа с треньора и да направя няколко тренировки.”  

Малките стъпки изграждат пътя, а оттам и създават по-голямата разлика. За да се случи всичко, както точно го искаш. Без страх, без въпроси и обмисляне  “дали това наистина е правилно”. Винаги можеш да се справиш, стига да знаеш накъде вървиш и да не забравяш откъде си тръгнал.  

 “Чувствах се много развълнувана и притеснена дали ще се справя, но истината е, че ми беше нужно само да си припомня”,  допълва Дани.  

И успехът не закъснява. Преди малко повече от месец отборът на Любо Ганев-Автосвят триумфира с Купата на България Висша лига, след като надделява в четири гейма над Спартак Варна на финала.  

Победата е още по-сладка, защото е пред собствената публика. Там, където се проведе и целият финален турнир. За два дни русенци бяха свидетели на интригуващи срещи, а любимите им състезателки получиха подобаваща подкрепа.  

Трофеят е първи на ниво професионален волейбол за 24-годишната Рангелова и прави завръщането още по-осмислено и осъзнато.  

“Определено най-запомнящият се момент бе именно финалната победа, емоциите след нея. Когато се случва за първи път, се преживява по съвсем различен начин”, споделя с усмивка волейболистката.  

Разбира се, адаптацията и приобщаването към новото се случват по-лесно, когато насреща имаш добър треньор. Да те насочва, да ти помага с опита си.  

Както знаем, под ръководството на Сашо Тодоров са израснали редица именити състезатели. Най-известният от тях е настоящият президент на волейболната федерация Любомир Ганев. Сред възпитаниците на Тодоров са и Цанко Цанков, Милена Ботева и  др.  

Вече няколко години специалистът работи с отбора, а Дани се докосва до него и опита му.  

“Сашо Тодоров е невероятен треньор – изключително опитен, дисциплиниран и отдаден на отбора. Работата с него ме мотивира да давам най-доброто от себе си, а вниманието му към детайлите и професионализмът му са вдъхновение за всяка една от нас”.  

Съотборничките ѝ от Любо Ганев-Автосвят са съвсем млади. Но както споделя нашата героиня, веднага я приемат като част от отбора. Създават страхотна среда за работа, а атмосферата в залата винаги е позитивна. 

А това винаги е гаранция за успех. Колектив, приятелство, семейство - какъвто трябва да бъде един отбор. За да посрещате трудностите и да се изправяте срещу тях по подобаващия начин. Да бъдеш непобедим.  

Вярата, че всичко е възможно, е това, което помага на състезателките от крайдунавския град.  До момента русенки са непобедени във второто ниво на шампионата с 6 победи от 6 срещи, завършвайки отлично редовния сезон. Предстоят полуфинали, където битката ще е още по-голяма. Изисква повече работа, но както се казва - много мина, малко остана.   

А когато и сродната ти душа е до теб, е още по-хубаво. Всичко минава по-леко. Да сбъдвате заедно мечтите си, да ти бъде опора, рамо по пътя. Защото е тук, за теб.  

И вече е минал през това - изградил се е, наложил се е. Може само да ти дава сили в предизвикателството, благодарение на опита си.   

Две деца, израснали заедно - във волейболната зала в Дупница, в един клуб. Че дори играят и на един и същи пост. Рамо до рамо - първоначално са добри приятели, а след това нещата прерастват в голяма любов. И така вече почти 7 години.  

Само преди няколко месеца - по време на лятна почивка в Албания, любимият на Дани - волейболистът на Дунав (Русе) Любчо Янков предприема сериозна крачка. Задава най-важния въпрос и получава положителен отговор.  

А след като месеци по-късно се случва и завръщането ѝ на терена, тя е още по-щастлива. Годеникът ѝ дава пълната си подкрепа и ѝ дава крила да продължи.  

“Годеникът ми се зарадва искрено за мен и беше щастлив, че сбъдвам една „мечта“, която бях оставила на пауза. Той най-добре знаеше колко силно искам да играя и ме подкрепи напълно в решението ми да се завърна на терена. Той е най-голямата ми опора”, споделя подгласничката на Мис BGvolleyball.com 2019.  

Волейболът присъства постоянно в живота на двамата. Дани е на всеки мач на Любо, той - на всеки нейн. Вкъщи разговорите също не подминават темата, всеки от тях се стреми да бъде полезен на другия с мнение или съвет.  

Но пътят към връщане на формата след дълго отсъствие не е лесен. Това е ясно... Търпението и постоянството са ключът към успеха, без тях волята не е достатъчна. Но трябва и да си достатъчно “инат”, за да постигнеш своето. И да даваш повече и повече от себе си.   

Именно дисциплината и упоритостта я водят по целия ѝ път, целия ѝ живот. И, логично, държи най-много на тях и в отношенията с приятели, близки. Както и на взаимното уважение.  

Разбира се, нерядко се налагат и компромиси. Дали на терена, дали по време на тренировка, дали в ежедневните задачи. Или пък просто жертви, които трябва да направиш в стремежа да победиш.  

Но да останеш лоялен към себе си. После и към другите, към групата, която принадлежиш. Да си честен във вземането на решения, честен с тези, които те обичат, и, които цениш.  

Когато  всичко това е налице, нещата се получават. Дали има и доза късмет, дали всичко е плод на сериозен труд, дали е въпрос на характер. При всеки е индивидуално, работят различни неща.  

Връщайки се към въпроса за началото във волейбола, Дани споделя, че преди да се влюби във волейбола, е тренирала за кратко друг любим спорт - баскетбол. Той обаче не е така атрактивен за състезателката, която търси емоция във всяка минута на терена.   

Като всяко енергично дете, и тя обича да бъде на открито, да играе с приятели, далеч от компютри и телефони. Нещо, което сега липсва при подрастващите.   

"Беше забавно и безгрижно, и тези моменти винаги ще ми останат скъпи”, споделя Рангелова.  

А детската ѝ мечта е свързана с изкуството и музиката - да пее на голяма сцена. Както казва самата тя - по един или друг начин мечтите ни се изменят, превръщат се в нещо друго. И изкуството отново се появява в живота ѝ, но под друга форма. С фотоапарат в ръка, улавяща човешките емоции и  най-красивите моменти.   

Също и чрез спорта, който за практикуващите го е вид творчество. Та нали, наслаждавайки се на успехите им, ние също ставаме част от преживяването и храним душите си. Да, продуктът не е материален, но можем да усетим емоцията, атмосферата - чрез сетивата. Обогатява по един различен начин. А благодарността няма финансови измерения - тя е в удовлетворението и на едната, и на другата страна.  

Какво се случва обаче, когато се съчетават двете неща - спорт и фотография? Волейболистката го прави успешно. Като фотограф на отбора на любимия мъж.  

Страстта ѝ към фотографията се заражда още в тийнейджърските години. Обича да снима природата и да “рисува” с обектива. Процесът на създаване и обработване на изображенията вълнува младата волейболистка, а малко след паузата от волейбол, получава първия си професионален фотоапарат.   

“Точно тогава осъзнах, че когато една врата се затвори, животът отваря друга. Започнах да се уча напълно сама – с много желание, упоритост и практика. Напреднах бързо и дори не съм си представяла, че фотографията може да се превърне в моя основна професия, но се случи”, разказва тя.  

И така... вече шест години. Работата зад обектива е голяма част от живота на Рангелова, а вълнението е все така силно всеки път, когато има ангажимент.  

И споделя, че благодарение на фотографията изразява все по-добре креативността си, което и помага и в работата ѝ в сферата на маркетинга.   

А креативността е нужна навсякъде - и на терена, когато трябва да обработиш някоя топка, когато трябва да блокираш даден съперник. Или пък точността, с която да забиеш топката. Но и когато трябва да прецениш ъгъла и светлината при заснемане на някой красив кадър. Когато трябва да вземеш правилното решение как точно да рекламираш своя продукт и услуга или да създадеш интересно видео.    

Именно последното е част от хобитата на Дани, но и част от професионалните ѝ задължения.  

Обича и да чете книги и да излиза с приятелки.  

А не малко приятелства се създават и по време на ангажиментите, свързани с фотографията. Прекрасно е да видиш и благодарността в очите на околните, благодарен си и самият ти. Че си част от най-съкровените им моменти, че по някакъв начин си част от живота им.  

“Фотографията ми носи истинско удоволствие и любов. Най-голямата признателност за мен е, когато видя реакцията на хората и чуя мили думи, след като получат снимките. Усещането, че запечатвам най-милите и скъпи моменти в живота на някого, ме кара да се чувствам благодарна. Мисля, че имам различен поглед – и именно това прави фотографията толкова специална за мен.”  

В живота на фотографите интересните истории не липсват. В стремежа да бъдеш креативен се случват какви ли не неща. За момента дори може да не ти се струва забавно, но накрая остава насладата от резултатите и щастието на околните.  

“Интересна история… едва ли ще повярвате, но на едно кръщене буквално си изгорих косата, докато снимах... Опитвах се да уловя перфектния кадър и нещата малко излязоха извън контрол, но важното е, че никой не разбра и снимката се получи перфектно”, спомня си с усмивка Рангелова.  

Както всеки млад спортист, и Дани си има своя идол. Личност, която буди възхищение у не един човек. Бившият капитан на националките Елица Атанасийевич, която е запалила толкова много деца по волейбола. Пример за подражание, истински боец.  

"Тя е пример за професионализъм, постоянство и класа както на терена, така и извън него. Фактът, че сме от един град, още от малка ме е карал да ѝ се възхищавам”, казва волейболистката.  

За какво обаче наистина мечтае нашата героиня?  

“Мечтая за живот, изпълнен със смисъл – да се развивам, да не спирам да уча и да надграждам себе си. Да пътувам, да сбъдвам целите си и да успявам както в спорта, така и в творческите си проекти.” 

На финала на разговора ни волейболистката съветва тепърва пробиващите в спорта да вярват в себе си и да бъдат търпеливи. И най-вече да не се отказват от целите си и да приемат загубите като уроци, да помнят защо са започнали. Защото “когато влагаш сърце и постоянство, успехът рано или късно те намира”...  

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм