Габи Гимараеш: Настроена за величие

Капитанът на Бразилия за дисциплината, отдадеността и вътрешния диалог зад кариера, изградена върху непрекъснато самоусъвършенстване  

Съществува версия на Габриела Гимараеш, която светът познава добре. Съотборничките ѝ ѝ се възхищават, противниците я уважават, треньорите я уважават и фенове от различни континенти ѝ изпращат прегръдки – тя е играч, чието влияние се простира далеч отвъд нейната страна на мрежата.  

И после следва по-тихата версия. Тази, която е изградена от тренировки, възстановяване, учене и дълги вътрешни разговори, които никой не чува. 

Вярата ѝ в себе си не идва с медал или титла. Тя беше построена, парче по парче. 

Нейният напредък в бразилския волейбол стана бързо. Националният отбор дойде рано и последваха по-големи отговорности. Вместо да разчита на инерция, тя изгради структура около нея. 

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Gabriela Guimaraes (@gabiguimaraes10)

"Както всичко в живота, това беше процес. Днес, когато се връщам назад, осъзнавам, че дори понякога несъзнателно съм изграждала всяка стъпка. Издигането ми се случи много бързо, затова трябваше да се организирам също толкова бързо. Обградих се с хора, на които имам доверие, и започнах да планирам и работя последователно с времето.  

"Разбрах, че първо трябва да се утвърдя на националната сцена, да натрупам опит с националния отбор и да се уча от по-опитните играчи, преди да предприема по-големи стъпки. Затова усвоих всичко, което можех в Рио, след което планирах следващата стъпка – Минас – като мост към играта в чужбина. Укрепих се още повече психически, за да направя тази крачка."  

Играта в чужбина въведе различен ритъм и очаквания. Мачовете в Турция изискваха още едно ниво на адаптация. 

"Въпреки че бях се подготвила много за преместването в Турция, когато пристигнах, осъзнах, че ще трябва да направя много повече. Може би това беше повратната точка. Разбрах, че въпреки колко много вече съм пораснала, трябва да порасна още повече. И винаги съм знаела, че зависи само от мен. Бях аз със себе си. 

"Трябва ли да спя по-добре? Ще спя. Трябва ли да се храня по-добре? Ще го направя. Трябва ли да тренирам повече? Ще тренирам още. Как мога да тренирам ума си повече? Ходих на терапия, започнах да чета за това, търсих препратки и така продължавах да се развивам." 

Това се превърна в рутина. Подобрението не е свързано с резултатите, а с навиците. 

"Това, което отличава добрите играчи от най-добрите, е дисциплината и постоянството. Талантът може да те отведе далеч. Упоритата работа може да те отведе по-далеч. Но това, което наистина прави разликата, е какво правиш всеки ден, особено в дните, когато не ти се иска или когато никой не гледа." 

Нейното разбиране за съвършенство следва същата линия на мислене. 

"За мен съвършенството не е само въпрос на деня на мача. Става дума за това как завършвам деня си. Изглежда като да заспя, знаейки, че съм направила всичко, за което съм се ангажирала да направя. Че тренирах с намерение. Че се грижа за тялото си. Че уважавам възстановяването си. Че присъствам психически. Че храня ума си по същия начин, по който храня тялото си." 

"И в същото време, съвършенството означава и да си позволя да се откъсна. Да имам моменти на радост, да се смея, да бъда с хората, които обичам, да отпускам ума си без вина. Балансът е част от високото представяне. Ако искам да поддържам високо ниво, трябва и да се презаредя." 

"Когато приключа деня си, чувствайки се в хармония с целта си и в мир с начина, по който съм я живяла, това е върхово качество за мен." 

С нарастването на конкуренцията тя осъзна, че физическата подготовка е само една част от уравнението. Очакването и четенето на противниците са централни за нейното развитие. 

"Умението, което ми отне най-дълго да овладея на елитно ниво, беше да чета играта. Четенето на игри не идва за една нощ. Отнема време, много мачове, състезания, изучаване на противниците, допускане на грешки, коригиране и повтаряне на цикъла отново и отново. С течение на времето определени възприятия и движения започват да стават автоматични. Започваш да очакваш, вместо да реагираш. Но този вид инстинкт се изгражда чрез опит. 

"На най-високо ниво играта е по-бърза, по-умна и по-стратегическа. Така че развиването на тази визия, разбирането на времето, езика на тялото, тактическите модели определено беше едно от най-големите предизвикателства за мен."  

"Технически погледнато, бих казал, че приемът беше умението, което ми отне най-много време да развия. Изисква огромно количество повторения, но и умствена увереност. Можеш да тренираш движението хиляди пъти, но ако се поколебаеш за секунда, това си личи." 

Когато поема лидерски роли, очакванията се увеличават. Външният контрол се засили, но тя настоява, че най-строгите стандарти остават вътрешни.  

"Честно казано, никой не ми оказва повече натиск, отколкото аз самата на себе си. Този начин на мислене понякога може да е тежък. Но в същото време винаги ме е подтиквало да се подобрявам, да повишавам стандартите си и никога да не се чувствам удовлетворен от това, което вече съм постигнала.  

"Когато очакванията са високи към Бразилия, за моя клуб или дори към себе си, се връщам към едно нещо – подготовката. Победата и загубата не винаги са изцяло под мой контрол. В спорта има много променливи. Но усилията ми, дисциплината ми, навиците ми, рутината ми – всичко това е под мой контрол. Затова се фокусирам върху това." 

"Когато знам, че съм се подготвила правилно, когато знам, че съм дала всичко от себе си в тренировките, стъпвам на терена с по-голяма увереност, твърдост. Външният натиск намалява, защото вътрешните ми стандарти вече са високи." 

Когато играе финал с Бразилия или своя клуб, събитието може да носи по-голяма тежест и очаквания, но структурата на подготовката ѝ остава вкоренена в същата рутина, която е изградила много преди прожекторите да станат по-ярки. 

"Честно казано, не се променям много. Моята подготовка е много последователна, независимо дали е обикновен мач или финал. Вярвам, че последователността изгражда увереност. Единствената реална разлика е в работата ми по медитация и визуализация. 

"Преди по-големите мачове прекарвам повече време във визуализиране на играта, конкретни ситуации, важни моменти, ритъма на мача, как искам да се чувствам, как искам да реагирам под напрежение. Ментално репетирам какво искам да изпълня на терена." 

"За мен визуализацията създава познатост. А когато нещо ти се струва познато, е по-малко плашещо."  

Цената на този ангажимент се измерва с време далеч от дома и пропуснати моменти.  

"Да си далеч от дома. Пропуснати рождени дни, празници и специални дати. Да не си там, когато семейството или приятелите ти най-много имат нужда от теб. Гледането на важни моменти през екран, вместо да бъде физическо присъствие. Но в същото време това е избор, който правя с цел. Защото знам защо съм тук. И нося със себе си хората, които обичам, във всичко, което правя. Имам късмета да имам невероятна подкрепа от семейството, приятелите и приятелката си." 

Неуспехите ѝ я принуждават да направи допълнителни корекции, подтиквайки към размисъл и пренастройка. 

"Загубата на четвъртфиналите на Олимпийските игри в Рио 2016. Елиминацията срещу Япония на световното първенство през 2018 г. И операцията на коляното ми през 2017 г. Тези моменти ме боляха дълбоко. Не само физически, но и емоционално. Те ме принудиха да спра, да се замисля и да поема отговорност за развитието си по различен начин." 

"Те ми дадоха усещане за спешност и осъзнатост. Разбиране, че ако искам да играя на високо ниво, трябва да се грижа по-добре за себе си. Осъзнах, че трябва да опозная себе си по-добре. Трябваше да стана физически по-силна. И най-важното – трябваше да засиля ума си."   

"Тези три стълба – физическа подготовка, самосъзнание и ментална сила – станаха задължителни за мен. Победите носят увереност. Но неуспехите носят яснота." 

С опит на клубно и международно ниво, тя започва да гледа на успеха по различен начин от началото на кариерата си. 

"По-рано в кариерата си естествено бях съсредоточена върху доказването на себе си, заслужаването на мястото си, спечелването на шампионати, постигането на цели, за които някога само мечтаех. Но дори тогава, дълбоко в себе си, успехът никога не беше само въпрос на медали. Защото като дете просто исках да се забавлявам, спортувайки и състезавайки се." 

"За мен успехът винаги е бил свързан с щастие, с това да давам най-доброто от себе си, с живота с цел и с възможността да помагам на другите."  

"Днес това е още по-ясно. Успехът е да стъпиш на игрището с благодарност. Това е да знам, че съм дала всичко, което имах, физически и емоционално. Използвам моето пътуване, за да вдъхновя някого. Това е представяне на страната ми с гордост. Това е да мога да влияя положително на хората около мен. 

"Победата ме прави щастливa, разбира се. Но това, което ме удовлетворява, е да се чувствам свързан с моята цел. Ако съм щастлива, ако съм напълно отдадена и ако правя разлика в нечий живот по пътя, това е успех за мен." 

По време на натоварващи периоди тя разчита на рутината си, вместо да чака мотивация. 

"Мотивацията за мен започва с това да знам мотива си. Ако е ясно защо правя нещо, действието става по-лесно. Затова винаги си поставям дългосрочни, средносрочни и краткосрочни цели." 

"Аз определям какво искам да постигна. Но по-важното е, че определям стандартите за поведение, необходими за достигане дотам. Каква дисциплина изисква тази цел? Какви навици? Какво ниво на последователност? След като установя рутината и плана си, трудните моменти стават част от процеса, а не изненада." 

"Тежки тренировки, физическа болка, разочароващи загуби. Научих, че растежът често се крие вътре в дискомфорта." 

Дори след години на най-високо ниво, мотивацията, която описва, води началото си до същата страст, която е изпитвала като дете. 

"Оставам гладна за успехи, защото наистина обичам това. Пристрастена съм по спорта още от дете. Никога не съм си представяла, че един ден ще бъде възможно да представлявам страната си. Затова всеки път, когато стъпя на терена с цветовете на Бразилия, си спомням откъде идвам." 

"Обичам да се състезавам. Обичам да се предизвиквам. Обичам да представям страната си. Обичам да изживявам 9нови преживявания, да откривам нови култури, да се свързвам с хора по целия свят. 

"Волейболът ми даде възможност да живея мечта, която някога мислех, че е невъзможна. Това ме държи гладна."  

"Не става въпрос само за титли или медали. Става дума за растеж. Става дума за това да стана по-добра, отколкото бях вчера. Става дума за почит към малкото момиче, което просто обичаше да играе. И чувствам, че това ще остане с мен до деня, в който се пенсионирам. Защото в крайна сметка просто обожавам да играя." 

Нейната дефиниция за величие се връща към същите теми, които е повтаряла през цялата си кариера.  

"Величието се гради върху любов към играта, безмилостна дисциплина, смелост да се изправиш срещу страха, благодарност към тези, които вървят с теб, и смирението да знаеш, че никога не стигаш сам."