Как волейболът ‘открадна’ Виктор Недялков от медицината

Да работиш в полза на обществото е мисия, която не е за всеки. Да отделяш от времето си всеки ден, за да се грижиш за околните. По един или друг начин. Дали като ги лекуваш от физическите и останалите им болки, или чрез дейността си предотвратяваш появата им. Но със сигурност е нещо, което осмисля живота и го прави по-красив.   

Когато грижата за другите те свърже отново с това, което си искал да правиш като дете, се чувстваш по-пълноценен и отдаден в работата си. Съзнателно или не, си го избрал и е центърът на живота ти. Не минава и ден без него. Едно малко момче тръгва случайно по пътя на любимия спорт - първо като състезател, а от неотдавна и като треньор.  

“Баща ми се е занимавал с волейбол и в шести клас ме заведе в залата на Славия и така започна всичко”,  разказва Виктор.  

Много бързо играта с жълто-синята топка се превръща в начин на живот за нашия герой. Това, което го одухотворява, това, което прави нещата по-лесни. Смисълът му.  

“Начин на живот. Не мисля, че съм имал ден, в който вкъщи да не се споменава думата волейбол, откакто се занимавам с този спорт”, казва още той.  

С годините това не се променя, а се развива в пълен мащаб. Любовта към спорта преминава в друга област - преди почти три години стартира обучението си за треньор по волейбол. Така, паралелно с ангажиментите с мъжкия отбор, съчетава със следване в Националната спортна академия и тренировки с подготвителни групи от начинаещи състезатели в школата на Славия. 

“Да работя с деца е голяма отговорност, но и удовлетворение. Мисля, че се справям добре като педагог в работата си с тях”, споделя Недялков. 

А и спортът му дава толкова възможности. Има толкова преимущества, все неща, които остават, които ще го съпътстват докрая. Такива, които кореспондират с него напълно.  

“Със сигурност с времето се научих да се грижа по-добре за себе си, за да мога да си върша работата пълноценно. Спортът ме научи на дисциплина, отговорност, здравословни навици”, обяснява той.   

И споделя, че винаги е искал да бъде спортист на високо ниво. И се стреми винаги да се самоусъвършенства. Хармония в живота, хармония и на терена. Типично за една Везна.  

Преди да се докосне до волейбола и да го превърне в най-важното нещо в живота си, той пробва много спортове. Като повечето момчета, не пропуска да опита и заниманията с футбол. Те обаче не спечелват изцяло сърцето му, въпреки времето, което им отдава.  

Бащата на Виктор е ключовата фигура в живота му - не само що се отнася до волейбола, но и за обикновените, чисто детски неща. С него са и най-ярките му спомени от онези години.   

“Имах късмета, като малък баща ми да ме учи на всички основни неща за едно малко дете - да хвърлям, да ритам топка, да чета, да пиша и много други”, разказва той.   

Именно семейството е най-голямото богатство за Недялков. Това са хората, които винаги са до него, вярват в него и го подкрепят.  

“Знам, че безрезервно мога да разчитам на тях, както и те на мен”, споделя състезателят.  

Логично, Виктор държи най-много на любимите си хора и на приятелите си.   

За какво обаче мечтае нашият герой? Кое е най-съкровеното му желание? А то е повече от просто, но и толкова чисто и искрено.  

“Мечтая за едно здраво и щастливо семейство. Няма значение, колко е успешен един човек, ако няма с кого да сподели успеха”, категоричен е той.  

 Едно прекрасно допълнение на всичко, което е постигнал, постига и ще постигне в кариерата и житейски.  

А големите постижения тепърва предстоят. Такива ще има със сигурност и като състезател, и като треньор.  

Работата с деца е негова страст и смята да остане негова професия и след активната му спортна кариера. Но може би ниво нагоре - като треньор на мъже. Но само времето ще покаже.    

Редом с всички ангажименти, волейболистът получава и възможността да бъде част от щаба на любимия отбор. Тази година има по-особена роля, като играещ помощник-треньор.   

“Вече съм по-навътре с процесите, които се случват в самия клуб и всички хора, свързани с него полагат огромни усилия, за да функционира школата и мъжкия отбор и се радвам, че съм част от този екип от хора”, обяснява състезателят.  

Шест сезона са ако не много, то поне достатъчно време. За развитие, за работа върху себе си, за изграждане, за създаване на спомени. А при Виктор те са много, но за него най-хубавият е от миналия сезон и завръщането в елита.   

“Постигнахме го с много труд и отбор, почти изцяло изграден от юноши старша възраст”.  

Като всеки млад човек целите му са големи. А за тях е нужен много работа, концентрация и никаква пауза. Да не спираш пред пречките и да вървиш. Към твоя собствен връх.   

"Смятам, че всеки сам определя своя връх спрямо целите, които си поставя. Човек не трябва да губи фокус и да спира да се труди, за да ги постигне.”  

А надеждата му е със съотборниците му да продължат да надграждат в подготовката и представянето си. Но това преминава и през запазване на ядрото на състава, който показва развитие особено във втория полусезон.  

И споделя, че винаги ще помни ключовият за оставането на отбора в елита мач с Дунав този сезон. Но и решителните двубои от миналата година и допълва, че това важи и за всички момчета от отбора.  

Ставайки дума за съотборници, споделя, че винаги е бил близък с “диригентите” на отбора - разпределителите.  А това донякъде може би е обяснимо - играта е нищо без отличен пас, едно добро “вдигане”.  

Идолът му в спорта е един буквално извънземен състезател - немският ветеран Георг Гроцер. Волейболист с богата кариера, невероятни качества, пример за много млади играчи. Но и неприсъщо за звезда от такъв ранг - с прекрасно отношение към околните.  

“Като играхме с Нефтохимик срещу Аркас ми направи много силно впечатление как един човек със статут на звезда може да е толкова земен и да се държи добре с хората”, споделя мнението си Виктор.  

С него е една от любопитните истории на младия посрещач.  

“Като гостувахме в Турция с Нефтохимик и бате Венко (б.р. Венелин Кадънков) беше говорил с Гроцер да ми даде тениска с автограф. И тъй като не мога да отида с празни ръце, исках да му остане един спомен от България и му занесох една бутилка с ракия.” 

Другият човек, на когото нашият герой се възхищава наистина много, е Бранимир Грозданов. С него ги свързва сезон в редиците на Нефтохимик 2010 (Бургас) - през 2023/2024.  

“Той е пример за професионалист, който си върши работата, държи си на думата и е мъжкар. Наистина съм научил много неща от него и винаги е готов да ми помогне със съвет, ако имам нужда”, допълва Недялков.  

Цени точно такива хора - искрени, честни и коректни. С добавка на едно добро чувство за  хумор.  

Но не понася лицемерието, подлостта и лъжата.   

Свободното си време споделя с половинката си и приятелите си. Но отделя и време за обогатяващи занимания - четене на книги, гледане на видеа и слушане на подкасти.    

За финал съветва навлизащите в необятния свят на спорта да не спират да се трудят. А ако не се справят толкова добре като други, да не се отказват.  

“И колкото и добри да стават, да не се възгордяват, а да стоят здраво стъпили на земята и да не спират да работят върху себе си. Винаги да търсят удоволствието от спорта, а не да го приемат като професия.”  

Защото както се казва - “ако си намерите работа, която обичате, няма да ви се наложи да работите нито ден”.   

*

Блиц:  

Опиши се с три думи.  

Своенравен, Целеустремен, Аналитичен.  

Коя е най-силната ти страна?  

Уча се от грешките си и се стремя с всеки ден да подобрявам нещо в себе си.  

A слабостта?  

На моменти съм егоист, но се стремя все повече да изкоренявам тази черта в себе си.  

Влияеш ли се от мнението на другите?  

Да, но мисля, че все повече успявам да не обръщам толкова внимание на хорското мнение.  

Коя част от света би искал да посетиш?  

Всяко място е специално заради своята природа, история и култура, затова бих се радвал да се запозная с колкото се може по-голяма част от света.  

Има ли нещо, за което съжаляваш?  

Не съжалявам за нищо. Всяко решение, което съм взел ме е довело до този момент и до мисленето, което имам сега.