С перфектен пас към висините на мечтите

Казват, че когато нещо ти е писано, то непременно ще стане. В точното време - нито по-рано, нито по-късно.  

Ако добавим и появата на Съдбата в образа на определен човек, то определено не можем да говорим за случайност. Приемаш предизвикателството и действаш.  

А когато във вените ти тече шампионска кръв, когато генът е решаващ за избора ти, няма какво да направиш, освен да послушаш “повика” им.  

Такъв е случаят на националката Маргарита Гунчева, която носи манталитета на победител. А той е от баща ѝ - националът и легенда на ЦСКА Стоян Гунчев. Един от най-добрите разпределители в историята на клуба. Едва ли има човек, който обича волейбола и не е чувал за него.   

Сега малката му дъщеря върви по стъпките му. Играе на същия пост и за крехките си почти 20 години, вече има много успехи. Редица индивидуални отличия, още докато е в най-младите формации на Марица, както и четири титли с женския отбор на “жълто-сините”. Емоционална, целеустремена и амбициозна - каквато сама се определя.  

През 2022 г. печели три трофея с пловдивчанки – шампионската титла при жените, старшата и младшата.    

Година по-късно дебютира и за женския национален отбор. Бойното ѝ кръщение е на олимпийската квалификация в Токио (Япония).  

Оттогава е неизменна част от състава на “лъвиците”.  

Гунчева бе част и от отбора за жени под 21 години, който завърши на престижното четвърто място на световното първенство в Индонезия. Отбор с невероятна воля, отписван от много хора.  

Маги игра с контузия, показа характер и дирижираше играта без дискомфортът да бъде усетен.   

Старт на пътя ѝ във волейбола ѝ дава откривателката на таланти в Марица Цеца Тенева, под чието ръководство израстват не една и две родни звезди.  

С нея редом върви и друга от състезателките на “жълто-сините” - Ива Дудова. И продължават и до днес да споделят успехите и отличията.  

“Започнах в трети клас, когато първата ми треньорка Цеца Тенева дойде в училище и ни убеди – мен и Ива Дудова (тогава учехме заедно) – да започнем да играем.”  

И волейболът се превръща в най-важното нещо за нея. Цел №1 в живота ѝ, сбъднатата мечта. Крачките, които извървява по неутъпканите пътеки. За да види светът собствените ѝ усилия, това, за което работи постоянно.  

“Волейболът за мен със сигурност е нещото, с което искам да се занимавам занапред, и е важна част от живота ми.” 

Не стои в сянката на баща си, а с упоритост гради нагоре и нагоре. И го прави горд и щастлив от постиженията ѝ. Както и майка ѝ - също бивш разпределител на Марица.    

Защото са много по-важни качествата на младите състезатели, а не кръвните връзки.  

За Маргарита родителите ѝ са нейната най-голяма мотивация, постигнатото от тях също. И знае, че един ден ще ги надскочи. Все пак “крушата не пада по-далеч от дървото”.  

“Баща ми има принос за нещата, които постигам. Той и майка ми, която също е била разпределител, ме мотивират да постигна много повече от тях”, казва младата националка.   

Освен мотиватори в лицата на най-близките си, Маги научава от тях и ценни уроци.  

Работа, постоянство, дисциплина, да знаеш за какво се бориш и да бъдеш напълно отдаден. Това е формулата за успех на нашата героиня.  

На това я е научил и спортът - да преследва целите си, но и да бъде акуратна. Изкушенията по пътя са много, но ако искаш да успееш, трябва да устоиш и да не се отпускаш. Това те калява и психически.  

Даже и с цената на време за себе си. В един момент всичко се отплаща.  

“Волейболът не просто промени живота ми, той изцяло го изгради. Научи ме на голяма дисциплина и здрави нерви. Опитвам се винаги да намирам време за себе си, въпреки че понякога то е минимално.”  

Възпитана от дете в любов към спорта, за нея няма друга посока. Когато всичко около теб е “пропито” с волейбол, спомени, емоции от едни други времена, но и носи духа на твоето бъдеще.  

Споделя, че ако не беше наследила родителите си на терена, е щяла да заложи на образованието.     

“Със сигурност щях да уча. Бях малка, когато започнах, и дори не съм си представяла да правя нещо друго”, категорична е Гунчева.  

Да си част от звезден шампионски отбор, да играеш редом с едни от най-добрите волейболистки в България, да срещаш едни от най-големите звезди в Европа и не само, определено е повече от даващо импулс. За всяка млада състезателка, Маги не прави изключение.  

“Щастлива съм, че мога да бъда част от най-добрия отбор в България (Марица) и да трупам опит както тук, така и на международно ниво”, заявява тя.  

И споделя, че най-хубавите ѝ моменти са именно със съотборничките ѝ от Марица.  

С тях са и най-ярките спомени от терена. Историческите успехи като тези в Шампионската лига, и по-точно първата победа през 2023/2024 - срещу унгарския Вашаш Обуда, остават в съзнанието на разпределителката задълго.  

Също с толкова трепет говори и за първите двубои с различните формации на националните отбори при подрастващите и първите срещи с женския отбор на “жълто-сините”.  

 Една ретроспекция. Много вълнение, но и тежестта на поуките от срещите.  

А бъдещето е прекрасно. Мечтите на Маги също, и са все по-достижими. Защото тя ги сбъдва една по една. Пред нея е целият живот и със сигурност ще получи всичко, което иска. Стига да е достатъчно смела (като мускетар - каквато е била детската ѝ мечта), да не спира да се раздава и да се цели все по-нависоко. Просто, защото го може.  

“Мечтая за успешна кариера, участие на Олимпиада, реализация в сферата, която избера след спорта, и за здраво семейство”.  

Да реализираш целите си много често изисква жертви. Преминаваш през много лични предизвикателства, други препятствия, които ни лишават от редица неща и преживявания. Но ни водят до удовлетворението, което усещаме всеки път, когато постигнем наш, личен триумф. Колкото и да е малък.  

“Пътят към върха е много труден – с доста падания и ставания. Като емоционален човек, понякога е съпроводен и с много сълзи”, споделя Гунчева.  

Докато вървиш нагоре, е важно до теб да има някой, който да вярва в теб, да ти показва кое е най-правилното за теб. Най-доброто за теб, а ако трябва и да те критикува. Защото развитието преминава и през това.  

В случая - трябва да се подчертае значението и влиянието на треньора в кариерата ти. Този, който има най-голяма роля за професионалния ти път. За младата националка това е селекционерът на отбора под 21 години Драган Нешич. Човекът, извел състава до Топ 4.  

“Бих казала, че Драган Нешич има най-голяма роля. Научих се на много от него за кратко време - само едно лято с националния отбор. Той е опитен треньор и работата с него ми се отрази много добре."  

С пълната подкрепа на семейството си Маги е още по-окрилена и уверена в себе си.  

И подобаващо за спортна фамилия, и в техния дом има чести разговори за волейбол. С мярка, както казва тя.    

Съвети също, защото все пак имайки за баща състезател и треньор от такъв ранг, това е неминуемо.  

“Понякога ми дава съвети, но не се бърка много, тъй като това е работа на треньора и неговата идея за отбора”, разказва националката. 

Любов, благодарност и признателност - това са думите, които описват най-точно фамилия Гунчеви. Нишката, която ги свързва здраво, освен любимия спорт.  

“Искам да им кажа, че много ги обичам и съм благодарна за всичко, което са направили за мен.” 

И заявява категорично:  

Те са и най-голямото ѝ богатство. Това, на което държи най-много. Както и на доброто в околните.  

Определя се като късметлийка за присъствието им в живота си. Както и ситуациите, които привлича, благодарение на тях. Защото това са хората на нейната честота. А и все пак трябва да си настроен за късмета, за да те съпътства.  

И ако на терена разпределителката рисува с отлични пасове, страхотни отигравания, дирижирайки играта на отбора си, то извън него тя прави същото. Върху хартията, с моливите и боите, тя дава воля на този си талант. Емоции, чувства излизат на белия лист, както и теренът се превръща в нейно платно.   

“Много обичам да рисувам, въпреки че не го правя често, защото не ми остава много време”, разкрива Гунчева.  

Типично за природата си на представител на зодия Близнаци умее да прощава, но никога не забравя. Според ситуацията, но интуицията не я лъже никога.   

А тя успява в повечето случаи успява да прецени правилно ситуациите, а след това и да вземе вярното решение. Не ѝ е неприсъща и работата под напрежение. 

Но отчита като слабост прекалената си емоционалност на моменти, която понякога пречи.  

Това е и съветът ѝ към по-младите, които сега се насочват към спорта - да бъдат силни и устойчиви, за да постигат желаното. Да не се предават, защото всичко е в техни ръце.  

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм