Между наследството и собствените мечти – пътят на Виктор Жеков

Във волейболните зали има звуци, които човек, израснал с този спорт, разпознава веднага. Отскокът на топката от паркета. Ехото на атаките. Шумът по трибуните малко преди първия сервис. За Виктор Жеков тази атмосфера никога не е била просто фон, а естествена част от живота му още от най-ранните години – много преди волейболът да се превърне в съзнателен избор.

Като син на един от най-разпознаваемите разпределители в историята на българския волейбол – дългогодишния национал Андрей Жеков – Виктор израства в среда, в която разговорите за мачове и тактика са естествена част от ежедневието. Още като дете той прекарва часове в залите, наблюдавайки отблизо живота на професионалния спортист и ритъма на тренировъчния процес, без дори да подозира, че постепенно поема по същия път.

“Пътят ми във волейбола започна още когато бях много малък, гледайки баща ми по залите в различните държави, в които играеше. Това беше напълно естествена част от ежедневието ми. Прекарвах много време в залите и постепенно започнах да усещам самата атмосфера. А когато излизахме навън, волейболът продължаваше – в парковете и градинките, където играех със сестра ми и майка ми“, разказва Виктор.

С течение на времето тази игра, започнала почти неусетно, придобива все по-ясни очертания. В един момент той усеща, че иска да направи следващата крачка, и убеждава майка си да го заведе на тренировка в Славия София. Там започва да тренира през 2016 година– в клуб с дълги традиции в развитието на млади състезатели, чиято школа е дала на българския волейбол редица национали.

Първата тренировка остава ясно запечатана в спомените му.

“Помня много добре този ден. Бях едновременно много развълнуван и малко притеснен. От една страна се радвах, защото започвах нещо, което наистина исках да правя, но от друга — срещата с новите съотборници и новата среда ми носеше известна несигурност. Това беше първият път, когато започвах сериозно занимание извън училище и за мен имаше специално значение“, спомня си Жеков.

И макар този момент да изглежда като обикновено начало, именно той поставя основата на пътя, който постепенно ще се превърне в собствената история на Виктор във волейбола.

Фамилия, която вдъхновява, а не тежи

Когато човек погледне историята на Виктор отстрани, лесно би могъл да си помисли, че пътят му към волейбола е бил почти предначертан. Да израснеш в семейство, в което бащата е една от най-ярките фигури на своята позиция, често създава подобно усещане. В случая на Виктор Жеков обаче тази връзка между семейство и спорт никога не е била възприемана като задължение или предварително написана съдба.

“До голяма степен може да се каже, че беше предопределено, защото откакто се помня, съм в залите с волейболна топка в ръка. Но винаги съм го усещал като мой личен избор. Никога не съм чувствал, че трябва да играя волейбол заради фамилията си. Просто това беше нещото, което най-много ми харесваше и към което естествено бях привлечен“, обяснява той.

Фамилията Жеков без съмнение има своето място в историята на българския волейбол, но за Виктор тя никога не се е превръщала в бреме.

“Не бих казал, че името ми тежи по някакъв начин. Родителите ми никога не са ме притискали да вървя по този път и не са поставяли очаквания пред мен. Всичко, което съм направил до момента, е било изцяло мое решение“, споделя Виктор.

Ако има нещо, което е оставило силен отпечатък върху него, това е примерът на баща му – особено в моменти, когато кариерата на един спортист преминава през трудности.

“Едно от най-впечатляващите неща, които съм научил от него, е способността му да се връща след тежки контузии. Имаше период, в който беше извън спорта почти две години. Когато погледна назад, осъзнавам колко трудно трябва да е било това – да бъдеш далеч от играта, която обичаш, и въпреки това да намериш сили да се върнеш и отново да играеш на високо ниво. Това е нещо, което наистина ме е вдъхновявало“, признава той.

И до днес разговорите между баща и син за самия волейбол остават постоянна част от общуването им.

“Можем да говорим с часове за ролята на разпределителя. Чуваме се често и почти винаги разговорът ни стига до волейбола. Обсъждаме различни ситуации от мачове, решения по време на игра и различни гледни точки за това как се развива едно разиграване. От тези разговори винаги научавам нещо ново“, разказва Жеков с усмивка.

Архитектът на атаката

Сред всички позиции във волейбола тази на разпределителя се смята за една от най-сложните и отговорни на игрището. Именно той задава ритъма на отбора, избира към кого да бъде насочена атаката и трябва за части от секундата да взема решения, които могат да променят хода на едно разиграване – а понякога и на целия мач.

Затова тази роля често е наричана “мозъкът“ на отбора – играчът, който вижда играта от по-широка перспектива и трябва да „чете“ ситуацията още преди топката да достигне до него.

Той следи блокадата на съперника, позицията на защитата и моментната форма на своите нападатели, за да намери най-доброто решение само за части от секундата.

Именно тази комбинация от отговорност, бързо мислене и усещане за ритъма на мача прави ролята толкова привлекателна за Виктор. Самият той често обобщава същността ѝ с една проста мисъл – че на игрището трябва да мислиш поне две разигравания напред.

“Истината е, че все още не мисля, че успявам напълно да го правя. За да мислиш две разигравания напред, са нужни много опит, хладнокръвие и добро познаване на съотборниците ти. Трябва да знаеш как реагират в различни ситуации, какво им дава увереност и как едно решение може да повлияе на развоя на мача“, признава Жеков.

Макар че много треньори смятат лидерството за най-трудния аспект на тази позиция, той гледа на нещата по малко по-различен начин. За него на този етап по-голямото предизвикателство е техническата страна на играта.

“За мен техниката е по-трудната част. Това е нещо, което постоянно може да се подобрява – движенията, точността на подаването и усещането за ритъма на играта. Особено когато си млад и тепърва научаваш нови детайли, почти всеки ден откриваш нещо, върху което трябва да работиш“, разказва Виктор.

Лидерството, според него, се изгражда постепенно – с опита, увереността и доверието между съотборниците на игрището.

“Мисля, че най-добрият начин да водиш отбора е чрез собствената си игра. Когато играеш добре, работиш упорито и даваш пример, останалото идва естествено. Съотборниците ти започват да ти се доверяват и постепенно се изгражда връзката помежду ви“, обяснява той.

Тази философия постепенно започва да се оформя в следващата важна глава от неговата кариера – годините в Левски.

Първите големи стъпки

След няколко години в школата на Славия, през 2021 година Виктор преминава в Левски София – клуб с дългогодишна традиция в развитието на млади волейболисти. Там той продължава своето израстване, натрупва ценен опит и постепенно прави прехода от юношеския към мъжкия волейбол.

Периодът в столичния клуб се оказва особено важен не само за развитието му като състезател, но и за първите му по-сериозни успехи на клубно ниво. През 2023 година отборът печели Купата на България, а година по-късно – през 2024-а – отново триумфира в турнира.

“Левски ми даде изключително много. Там създадох силни приятелства и отношения с хора, с които прекарахме много време заедно. Тези години наистина останаха незабравими за мен“, споделя Виктор.

Работата с мъжкия отбор му дава и първия по-сериозен поглед към професионалния спорт – ежедневната подготовка, изискванията към състезателите и постоянството, необходимо, за да се поддържа високо ниво.

“В последната си година в представителния отбор имах възможност да работя с хора, които са истински професионалисти. От тях научих много – не само за самата игра, но и как трябва да се подготвяш всеки ден, ако искаш да печелиш и да бъдеш конкурентен на най-високо ниво“, разказва Жеков.

Но за един млад разпределител най-ценният опит идва от минутите на игрището. 

Новата роля в Монтана

Именно затова следващата стъпка в неговия път го отвежда в Монтана Волей, където през сезон 2024/25 преминава под наем, за да получи повече игрово време и по-голяма отговорност в отбора.

“И аз, и клубът на Левски знаехме, че за да продължи развитието ми в правилната посока, трябва да започна да играя по-често и да трупам повече игрови минути. Опитът в този спорт се придобива най-вече чрез мачовете и ситуациите, които възникват по време на игра“, обяснява Виктор.

В Монтана той постепенно започва да поема все по-голяма роля в организацията на играта и да трупа ценен опит срещу по-опитни съперници.

“С всяка среща започвам да осъзнавам колко различни ситуации могат да възникнат по време на мач и колко още има да се учи във волейбола. Това е процес, който те кара постоянно да анализираш играта си и да се опитваш да бъдеш по-добър във всяка следваща среща“, добавя той.

Паралелно с клубното развитие идват и първите сериозни стъпки на международната сцена.

Международният опит

Жеков постепенно преминава през различните възрастови гарнитури на националния отбор на България. Той е част от селекциите до 19 и до 21 години, с които участва на европейски и световни първенства – турнири, които събират най-добрите млади волейболисти в света.

Сред най-значимите надпревари, в които взема участие през този период, са Европейското първенство до 19 години през 2023 година в Черна гора и Световното първенство до 21 години през 2025 година в Дзянмън, Китай.

Подобен международен опит е изключително ценен за млад състезател. Срещите на това ниво изискват бърза адаптация към различни стилове на игра, тактически системи и нови съотборници, с които често се работи за кратък период от време.

Именно затова тези турнири се превръщат в важна школа за младия разпределител, давайки му възможност не само да натрупа игрова практика, но и да разшири разбирането си за волейбола в международен контекст.

Вдъхновение от най-добрите

Натрупаният опит неизбежно води и до друго – внимателното наблюдение на играчите, които вече са достигнали най-високото ниво в световния волейбол.

Както много млади разпределители, и Виктор Жеков следи отблизо играта на най-добрите в света, анализира техните решения и се опитва да разбере как мислят и как управляват ритъма на отбора си в различни моменти от мача.

Сред всички тях обаче има един играч, който заема особено място в неговия списък с вдъхновения.

“Без съмнение това е Майка Кристенсън. Гледам почти всеки негов мач и се опитвам да разбера как взема решенията си по време на играта – кога ускорява темпото, кога забавя ритъма и как намира най-доброто решение само за секунди”, обяснява той.

Именно тези детайли правят играта на американския разпределител – олимпийски медалист и една от най-ярките фигури на тази позиция в световния волейбол – толкова впечатляваща за него.

“Най-много ме впечатлява бързината на разпределението и спокойствието, с което контролира ритъма на отбора. Дори в напрегнати моменти той изглежда напълно уверен в решенията си – нещо, което дава увереност и на останалите играчи около него“, разказва Виктор.

Наблюдението на подобни състезатели постепенно оформя и собствената му визия за играта.

Мечтите, които водят напред

Като част от новото поколение български волейболисти, Жеков гледа към бъдещето с ясни цели. Натрупаният до момента опит е само началото на неговия път, който той се надява да продължи да се развива през следващите години.

“Мечтите ми са свързани с най-високото ниво на волейбола. Искам да постигна успехи с националния отбор и да имам възможност да играя в най-силните клубни първенства в Европа“, обяснява той.

Когато обаче мисли за следващите няколко години, първото нещо, което поставя на преден план, не са трофеите или конкретните постижения.

“Най-важното е да съм здрав. Ако успея да запазя здравето си и да продължа да работя по същия начин, се надявам в следващите години да достигна до мъжкия национален отбор и да играя на високо европейско ниво“, добавя Виктор.

Следата, която остава

Когато говори за бъдещето, той не мисли само за спортни успехи. За него по-важно е какъв отпечатък ще остави като състезател и като човек – както сред съотборниците си, така и сред хората, които следят играта му.

“Бих искал хората да казват, че винаги съм играл със страст и че съм обичал да бъда на игрището. Волейболът е нещо, което наистина обичам да правя и се надявам това винаги да се вижда в начина, по който играя. Надявам се също така да съм успял да вдъхновя поне едно дете да преследва мечтите си. Ако някой млад човек види моя път и реши да започне да се занимава със спорт или просто да следва това, което обича, това би означавало много за мен“, споделя Виктор.

Ако трябва да обобщи своя път до момента с едно изречение, той не се колебае:

“Винаги залагай на себе си. И вярвай в работата, която си свършил“.

Думи, които звучат просто, но често стоят в основата на всяка дълга спортна история. Защото зад всяка точка и всяка нова възможност стоят едни и същи неща – постоянство, труд и вяра.

А останалото, както често се случва във волейбола, се решава в следващото разиграване.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм