История за медал, изпитания и любов

Изпитанията променят живота ни. Карат ни да преосмислим доста неща, да погледнем по друг начин на света около нас. Те са част от пътя ни към развитието и израстването. А това се случва и когато успеем да преодолеем границите си. Все пак ако няма борба, няма напредък.   

А когато се изправяш пред трудностите заедно с любим човек до теб, всичко е много по-лесно. За да ги приемеш, да излезеш още по-силен от тях и да преследваш целите си. Да се изградиш и да узрееш като човек. Да не позволяваш на нещата, които не можеш да направиш в даден момент, да ти попречат да направиш нещата, които искаш.

Силен дух, воля, но и подкрепа на най-важния за теб човек. Формула за успех в трудни моменти, която работи винаги. Това са нещата, които крепят и младия национал и сребърен медалист от световното първенство във Филипините Борис Начев в тежките няколко месеца, в които го измъчва контузия. Време, в което рядко се появява на терена, но в крайна сметка преборва травмата и успява да се включи пълноценно.

Вече в отлична форма, той очаква плейофите за 5-10 място, спечелването, на които ще даде възможност за място в европейските турнири.

“Лекувах контузията дълго време, но сега вече всичко е наред и успявам да реализирам времето, в което съм на пълни обороти, за което съм доволен. И сега вече мисля за лятото с националния отбор”, споделя центърът.

Казва, че това е най-голямото изпитание в кариерата му до момента. Крайъгълният камък. Но в трудните времена, както знаем, се разкрива “героят” в нас. И макар за мнозина да изглежда трудно, за Борис това са месеци на трансформация. Както самият той разказва - и физически, и ментално.

Неговата опора е приятелката му Елизабет, която неотлъчно е до него през цялото време. И междувременно се подготвя за завръщане на терена.

“Искам да ѝ кажа, че я обичам и ѝ благодаря, че ме подкрепя, и е до мен в трудните моменти.”

Всеки спортист има такива периоди, ситуации, които или те издигат, или те “свалят”. Начев избира да е от първите, въпреки нелеките моменти. За да излезе като победител и да продължи да гони мечтите си.

Каквато всъщност е и трансферът в отбора на Сонепар Падуа от италианския елит. Италия - непостижима за немалко състезатели, шанс, който да грабнеш на момента, за други. И да покажеш себе си.

Лигата на извънземните във волейбола, мястото, където срещаш може би най-добрите състезатели в света. И играеш редом с тях. Страхотно, нали?!

“За мен беше мечта да играя в италианската Серия А1 и съм много радостен, че я реализирах”, заявява волейболистът, който след месец ще навърши 22 години.  

“Стремете се не да бъдете успешни, а по-скоро да бъдете ценни“, е казал Алберт Айнщайн. Максима, към която все повече трябва да се стремим. Да търсим успеха, но не непременно и на момента. Защото първо е много по-важно в каква среда се намираме, а след това дали с този колектив ще стигнем до целта. В случая - победата. А в колектива/отбора всеки е важен и  допълва останалите.

Затова Борис се стреми да бъде успешен, но заедно с това да спечели и уважението на съотборниците си и щаба. Защото все пак е важна всяка единица, за да стане се получи истински отбор.  

“Чувствам се страхотно. Отборът, момчетата, и организацията тук е на много високо ниво, така че нищо не ми липсва”, щастлив е Начев.

Какво по-хубаво от това да сбъднеш мечтите си? Дали онова малко момче от Варна е предполагало, че един ден ще играе на подобно място?

Историята с жълто-синята топка започва преди 10 години. Баща му му предлага да пробва със занимания по волейбол в клуба на семеен приятел. И впоследствие започва да му харесва. Защото понякога за хубавите неща трябва повече време - и за работата, и за любовта, и за приятелствата и каквото се сетите.

Растежът се случва, когато човек надхвърли границите си. Но е нужно първо да го осъзнаеш. След това добавяме и тренировките.

Животът ти се променя, подреждаш приоритетите си. Заедно с тях организираш и времето. И успяваш с всичко.

“Волейболът със сигурност промени живота ми, като ме кара да приоритизирам възстановяването си и тренировките си. Общо взето денят ми се върти около тях. И успявам да намирам време за мен.” 

Защото волейболът е неговата мотивация, цел и нещото, което обича да прави. Двигателят на живота му.

Като добавим и вярата в себе си и постиженията, това те прави по-силен/а от всяко препятствие.

Преди обаче любимият спорт да стане част от него самия, Борис “пробва” няколко спорта. Всички различни сами по себе си, но и неносещи му щастие. Нито плуването, нито тенисът, нито баскетболът успява трайно да се настани в сърцето му. Разбираемо за възрастта, в която се е намирал, но, изглежда, всичко намира своето време и място. Както и той самият.

Търпеливо дочаква шанса си и през изминалото лято участва на първото си световно първенство, където националният ни отбор взе сребърните медали.

От Мондиала са и някои от най-хубавите му спомени, като например мачът със САЩ на четвъртфиналите. Емблематичен двубой, който бе изключително емоционален и за феновете на “лъвовете”. Срещата, която даде импулс на всички да мечтаят.

И се сбъдна - записахме повече от достойно представяне, достигайки до финал. Нещото, което не се беше случвало от 55 г. насам - от 1970 г.

 Но не само това - отбелязахме сериозно изкачване в ранглистата на FIVB. От №15 в света стигнахме до едноцифрено число и  приключихме планетарния шампионат на девета позиция. Отбелязахме рекорд - най-много точки, добавени към актива след страхотното ни представяне.

Всичко това прави Борис много горд, като споделя, че да бъде в националния отбор е признание и отговорност.

Към себе си, към феновете, към съотборниците, щаба. Моментът, в който излезеш на терена, да даваш всичко от себе си. Така както го правиш на тренировка, но и когато просто се възстановяваш след това.  

 Благодарен е за шанса, който е получил. Както и за това, че има възможността да работи с треньор като Джанлоренцо Бленджини. Име, което говори достатъчно за себе си. Но и фактът, че под ръководството му са играли не един и двама големи волейболисти. Също така и големият брой медали и отличия.

В такива случаи не ти остава друго, освен да се възползваш и да “откраднеш” нещо от опита му.

“Изключително съм щастлив, че имам шанса да работя със специалист като него и постоянно се опитвам да попивам от неговите знания и виждания за играта”, казва Борис.

В годината на волейбола картината бе допълнена и от приза за Отбор №1 на “лъвовете”. Още един връх бе покорен. И, да - докато не бъде направено, винаги изглежда невъзможно...  

Какво обаче е нужно, за да се изкачиш до най-високото стъпало? 

“Много тренировки, раздаване и лишения”, категоричен е нашият герой.

Защото не се определя като късметлия, а е положил и полага много усилия, за да стигне до тук. И все повече е жаден за победи.   

Подобно на идола си в спорта - Кристиано Роналдо, на когото искрено се възхищава. Не е случайно, тъй като детската мечта на Борис е била да стане футболист. 

Сега мечтае за още много сезони в най-силните първенства, успешна кариера и здраве за себе си и любимите му хора. Това са и целите са следващите поне 10 години. Както и едно прекрасно семейство.

Все още не е сигурен за следващата стъпка на терена, но със сигурност ще смени дестинацията и няма да остане в Падуа. Само времето ще покаже какво точно ще се случи.

А дотогава... ще продължава да прави всичко с желание и любов към спорта. Това е и призивът му към следващите поколения. Където може би най-сетне ще видим световен шампион...

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм