Да живееш на вълните на волейбола

Когато една врата се затваря, друга се отваря. Възможностите идват и си отиват, появяват се нови. Докато не намерим своето. Важно е да не се вглеждаме в затворената врата. За да забележим хубавото, което идва към нас. През отворената врата. Житейски закон е. А и винаги е за добро.  

Често нещата не са толкова лесни, колкото изглежда. Но от избора ни зависи как ще се развие животът ни, дали ще дадем шанс на това, което ще ни направи щастливи, или ще продължим да преследваме ненужни/загубени каузи.  

Когато обаче нашето ни намери (или ние го намерим), всичко придобива друг смисъл. Или когато това е мястото, където сме преживели едни от най-хубавите си мигове.  

Такъв е случаят и с младия разпределител на Нефтохимик 2010 (Бургас) - национала Любослав Телкийски. 24-годишният състезател е за трети сезон в редиците на бургазлии, с които спечели втори трофей  в кариерата си - Купата на България, след титлата в елита през 2023 г.   

Един провален трансфер води Любо отново към отбора от морския град. Преди месеци плеймейкърът е на път да постигне една от заветните си цели - да играе в чужбина. Дестинацията е Франция, клубът - елитния Поатие. Полуфиналист във френската Лига, чудесно място за развитие на млад състезател. Двете страни обаче не се разбират и героят ни се връща в изходна позиция.  

“Този сезон нещата не се получиха, както имах за цел - трансфер в чужбина. Бях близо до контракт с Поатие (Франция), бях там за няколко дни, но не се разбрахме за личните ми условия и не се стигна до договор”, разказва Телкийски.  

Съдбата обаче има своя план за разпределителя. Събира го отново с хората, с които са рамо до рамо при спечелването на титлата в Супер Волей преди два сезона. А той е щастлив и дава най-доброто от себе си. В името на нови и нови успехи.   

“За мен да съм част от Нефтохимик означава доверие, подкрепа и обща цел. Всеки от нас дава най-доброто от себе си, за да постигнем успех заедно”, заявява плеймейкърът.  

Най-хубавият му момент е шампионската титла през сезон 2022/2023, когато е съотборник с част от настоящите състезатели на “нефтохимиците”.  

 Колективът винаги е бил ключов за отбора от Бургас. Доказаха го и при спечелването на Купата на България тази година, срещу тима на Пирин (Разлог).  

Разбира се, както всяко хубаво нещо, това не се случи лесно. Както всеки връх в спорта, или в живота.  

Без силна воля, упоритост и много работа няма как да се получи.  

“Пътят до върха е съвкупност от няколко неща, но бих отличил най-важните за мен и това са много труд, лишение, постоянство и дисциплина”, отбелязва Любо.  

Не би се получило и без усилия от страна на останалите в отбора. Разбирателство, общи цели, понякога компромиси. В името на победата.  

А всичко това определено сближава. И затова Телкийски не може да посочи някой конкретен, който да чувства по-близък от останалите.   

Тази му черта - да бъде част от колектива и да се старае да бъде полезен на околните, може би донякъде е повлияла и при избора му на спорт преди повече от 13 години.   

Заниманията с индивидуален спорт (тенис на корт) не са по сърце на състезателя и бързо се пренасочва към колективен такъв. Защото просто не е неговото, не го усеща.  

“Преди да започна с волейбола, се занимавах с тенис на корт, но не ме грабна този спорт”, разказва състезателят.  

А промяната идва след една случайна (но знакова) среща. Среща, която обръща нещата. Едно 11-годишно момче влиза във волейболната зала, благодарение на един голям треньор. И оттогава магията на “жълто-синята” топка го завладява.   

Час след час, ден след ден. До днес.  

“Започнах случайно да тренирам волейбол, благодарение на Драган Иванов, който дойде в моето училище и ми предложи да тренирам волейбол през 2012 година’, разказва състезателят.  

Под крилото на Драган Иванов са израснали не един и двама родни волейболисти. В най-активното си време ВК Виктория Волей спокойно може да се нарече “люпилня за таланти”. Любо се докосва до атмосферата на клуба, започва участия в състезания. Старае се да попива максимално от наученото и да го прилага.  

Това са спомените, които му носят едни от най-хубавите емоции. Толкова чисти и неподправени.  

“Първата ми среща с Драган Иванов и първото ми състезание са сред най-ярките ми спомени, защото вълнението ми беше огромно.”   

Но споделя, че както при всички млади състезатели, и той е допускал колебания в началото на кариерата си. Минава “теста” и продължава. Упоритостта му го води, както винаги, защото тя е най-силната му черта.  

Годините минават, порастваме, приоритетите се променят. Ако в началото заниманията са забавление и силни положителни емоции, постепенно биват заменени от сериозността и промяната в навиците. На първо време. Впоследствие с израстването изборът ти дали да останеш става още по-важен, а изграденият характер определя бъдещото ти развитие.  

“Определено спортът промени навиците ми, но ако трябва да отлича най-много с какво ме промени ще кажа - научи ме на дисциплина, отговорност. Понякога има трудни моменти спрямо програмата за тренировки и мачове и пътувания, но имам време и за себе си”, споделя той.  

Не смята, че за успеха е задължителен талант. Тъкмо напротив - отдава го на труда и многото жертви, които трябва да направим, за да го постигнем.  

Все пак винаги си заслужава. И е все по-сладко.   

Първият му професионален мач е през сезон 2018/2019, когато е вече част от състава на Пирин (Разлог). Там той играе като преотстъпен от “викторианците” в продължение на два сезона.  

Начело на тима от Югозапада тогава е националният селекционер на няколко юношески формации Мирослав Живков.  

Специалистът води и следващия отбор на плеймейкъра - Добруджа 07 (Добрич). С добруджанци Телкийски играе финал за Купата на България - срещу Нефтохимик 2010 (Бургас). 

Именно Живков е треньорът, оказал най-голямо влияние върху кариерата на Любослав. И винаги ще му е благодарен.  

"С него съм работил най-много време и съм получавал най-много шансове за изява”, споделя разпределителят.  

Двамата работят заедно и в предходните два сезона - 2023/2024 и 2024/2025, като в последния се стига и до полуфинал в първенството.  

Връщайки се назад във времето, нашият герой се сеща и за двубоя, който ще остане винаги в съзнанието му. Той е от недалечната 2019  г., когато заедно с отбора за юноши под 19 години участва на световното първенство в Тунис. Срещата с Бразилия от осминафиналната фаза, в която нашите момчета побеждават в пет гейма един от фаворитите за трофея и продължават в първата осмица.  

Всички тези моменти го изграждат като личност, но и като състезател. Печелиш, губиш,  вземаш си поуките. Работиш все по-усилено за целите си. Да знаеш откъде си тръгнал и да продължаваш да градиш.    

Както идолът на Телкийски футболната мегазвезда Кристиано Роналдо. Пример за подражание и спортно дълголетие.  

“Кристиано Роналдо е моят идол в спорта. Той е пример как един човек може да постигне всичко от нулата с много труд и дисциплина”,  

Затова младият национал като дете мечтае да стане футболист. С времето обаче осъзнава, че волейболът е неговият спорт.  

Устремът му го довежда за втора поредна година в националния отбор.  

И ако през изминалата година не попадна в А състава, през 2024 г. записа участие в Лигата на нациите и усети атмосферата на най-комерсиалния турнир, както и чувството да се изправи срещу най-добрите в света.  

Определено безценен опит, който му помага безспорно и на ниво клубен отбор.  

Както и досега със селекционера Джанлоренцо Бленджини - специалист с много трофей и отличия, сред които и сребърните медали на Италия на Олимпийските игри в Рио 2016.  

 “Да работиш със специалист като Бленджини е удоволствие, научаваш много нови неща и трупаш опит”, споделя Любо.  

 Мечта за всеки млад волейболист. И много борба, за да стигнеш дотам.  

Подкрепата на семейството и любимия човек и в добри, и в лоши моменти определено  е от огромно значение. Те са там, за теб, винаги - независимо дали си на върха, или не.   

Нашият герой държи най-много на близките си и здравето им, те са най-голямото му богатство.  

Както и на добротата у околните, уважението и честността. Това е най-важното за него в отношенията му.  

Голямо, здраво и стабилно семейство, добра успешна кариера и постигане на целите, които си е поставил, са нещата, за които мечтае понастоящем. Защото едното винаги върви с другото. Колкото и успешен да е човек, ако вкъщи не го чака някой, когото обича, нищо няма смисъл.   

Стигаме до наглед клиширан въпрос. Предимство или недостатък ли е да си красив и умен? Можем ли да разчитаме на това в живота си?   

Според Любо комбинацията между красота и интелект може да бъде предимство, защото първото впечатление често се повлиява от външния вид.  

“Това понякога отваря врати по-лесно. Но в дългосрочен план именно интелектът, характерът и действията са тези, които доказват човека. В същото време обществото все още има стереотипи – например, че красивите хора не са толкова умни или, че успехът им се дължи само на външността”, смята той.  

В спорта обаче това не е фактор номер едно, дори изобщо. Нужни са много по-различни неща, които мотивират и дават реален резултат.  

Особено при младите, които са в самото начало на своя път и тепърва трябва да градят. Разчитайки само на себе си.   

“Трябва да бъдат упорити, дисциплинирани, да се трудят. Успехът рано или късно ще дойде”, казва за финал младият национал.  

Защото успехът идва при тези, които намират удовлетворение от това да дадат  малко повече, отколкото да взимат.  

*

Блиц:  

Опиши се с три думи.  

Отговорен, инатлив, целеустремен. 

Влияеш ли се от чуждото мнение?  

Не мисля, че трябва да се влияя от мнението на другите хора.    

Какво те отличава от останалите?  

Бих се отличил извън залата спрямо останалите като поведение и уважение.  

Какво правиш в свободното си време?  

Малкото свободно време, което имам, го прекарвам във видео игри, а ако имам малко повечко време обичам да ходя на разходки с приятелката ми.  

Най-интересната ти случка на терена?  

По- точно бих казал някоя забавна, която се случи на първото ми състезание с Виктория Волей - трябваше да прекарам топката в противниковото поле с две ръце отдолу през глава, но аз подадох директно към лицето си.  

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм