Йоан Маринов: Целите пред ВК Айтос са развитие на школата и влизане във Висша лига

Единственото, което ни спъва, е актуализиране на графика на спортната залата в града, за да можем да провеждаме пълноценен тренировъчен процес, коментира главният организатор във ВК Айтос

Един от основните проблеми пред малките клубове у нас е недостатъчната материална спортна база за провеждането на пълноценни тренировки. Подобно е положението и пред ВК Айтос, който има желание за развитие, привлича все повече деца, намира ресурси но.. няма къде да се провеждат заниманията. И въпреки, че в град Айтос има спортна зала, волейболният клуб има ограничено присъствие за ползването й поради неактуализиран с години график. 

Стремежите за надграждане на ВК Айтос доведоха и до сформиране на мъжки отбор, който започна в трето ниво на волейболния шампионат – А НВГ. Още с дебютния си сезон представителите на Айтос отбелязаха феноменално представяне и се класираха за финал. В спора за титлата те отстъпиха на Левски (Карлово) след петгеймова битка с 2:3 гейма и малко не успяха да сътворят шампионска сензация.

Основен мотор на целия проект за изграждането на развита детско-юношеска школа и мъжки отбор е Йоан Маринов, който е главен организатор и треньор на подрастващите във ВК Айтос.

Йоан Маринов заяви в интервю за BGvolleyball.com, че проектът се радва на голям интерес сред местната общественост и броят на желаещите деца да тренират нараства, което е много позитивно за малък град като Айтос. Вместо това да е фактор за възходяща посока, съществуват известни спънки за развитието. Проблемът, пред който е изправен клуба, е липсата на адекватен график с часове за провеждането на тренировки по волейбол в единствената спортна зала в града. Ето още какво каза Маринов по темата:

Създадохте отбор на Айтос в мъжкото първенство на А НВГ, стигнахте до финал в дебютния ви сезон в шампионата и малко не ви достигна да го спечелите. Каква е вашата равносметката?

Като за първа година, това което постигнахме, лично за мен, а и за всички състезатели, можем да го окачествим като голям успех, тъй като сме новосформиран отбор. В такъв малък град като Айтос досега не е имало представителен тим при мъжете. Смятам, че изградихме един много добър колектив през изминалата година и това бе в основата на всички успехи, които постигнахме. Да, за съжаление, накрая не успяхме да се поздравим с успех в най-важния мач на финала, но  играхме като равен с равен. Демонстрирахме едно високо ниво за третия ешелон на българския волейбол. В крайна сметка победителят винаги е един, но присъствието ни в спора за титлата, е един много голям успех.

Играхте на неутрален терен в София, кое бе малкото, което не ви достигна да спечелите финала?

Да, играхме финалния мач в зала „Христо Ботев“ в София. Едно от нещата, което можем да изтъкнем, е липсата на подкрепа в столицата, тъй като съперниците ни успяха да осигурят транспорт на фенове от Карлово, които искаха да наблюдават мача на живо. Адмирации! Ние също направихме такова предложение към Община Айтос, но за съжаление получихме отказ. Това доведе до невъзможност за осигуряване на безплатен транспорт, въпреки, че имаше доста желаещи да пътуват, да гледат мача на живо и да ни подкрепят.

Как си обяснявате този отказ?

Не знам на какво се дължи. Това е едно действие, което Община Айтос можеше да предприеме, тъй като е в интерес на гражданите, те отказаха да го направят. Причината не е ясна, отказът не бе аргументиран. Ние съответно нямаше какво да направим, примирихме се с това. Хвърлихме се на макс, дадохме всичко от себе си и разчитахме на подкрепата на наши фенове, които са в София. Но агитката ни беше в пъти по-малка от тази на Карлово.

Бихте ли казали, че една мощна подкрепа, би била фактор който да наклони везните във ваша полза?

Никога не можем да разберем, защото няма да се случи и няма да го видим, но публиката е седмият играч на терена. Винаги е в основата на много успехи. А както се видя, играхме тайбрек, мачът бе напрегнат, със сигурност една подкрепа би могла да изиграе голяма роля за положителен развой в наша полза.

Как  обществеността в Айтос възприема създаването на мъжкия тим?

В началото, когато реших да се впуснем в това т.н „приключение“, защото това за мен е ново поприще, разбира се играя волейбол от малък, бил съм състезател, но за първи път съм в основата на организацията на нещо подобно, не очаквах да има толкова голям интерес от хората. Но за огромна радост, това се случи. Страшно много хора идват да гледат двубоите ни, запалиха се малки деца, залата е пълна за абсолютно всеки един домакински мач на Айтос. Разбира се, в основата на това е и популяризирането на тима. През годината ние използвахме доста иновативни методи, като рекламиране на нашата дейност с интересни клипове и информация в социалните мрежи. Може би по този начин успяхме да запалим и децата, и по-възрастните да посещават нашите мачове. Мога да кажа с гордост, че залата се пълнеше докрай, за което много се радвам.

Като говорим за пълна зала, което е много положително, как се случват нещата на ниво тренировъчен процес и имате ли добри условия за занимания с децата и мъжкия тим?

В Община Айтос, спортното съоръжение, където могат да тренират клубовете, е само едно. Другите места са спортни салони към основните училищата на тази територия. На този етап имаме малък проблем с ползването на залата, тъй като се увеличи много броя на трениращите при подрастващите тази година. А с основаването на мъжкия отбор имаме нужда от повече часове в залата. На този етап там тренират два клуба - ВК Айтос и БК Вихър – баскетбол. Графикът не е актуализиран в последните няколко години. Може би това е една от основните причини ние да не можем да водим качествен тренировъчен процес, именно поради липсата на достатъчно часове за волейбол. Ще се радвам, ако от местната администрация и баскетболен клуб Вихър откликнат да проведем разговори, да обсъдим тези неща. Графикът да претърпи някаква промяна, защото в противен случай, няма как да водим нужната подготовка.

А вие вече  инициирахте ли разговори с Общината и БК Вихър по тази тема?

Имахме опити, проведоха се няколко разговори преди месеци. Получихме отказ и това, което мога да си обясня, като решение на общинската власт е, че в началото нямахме успехи, все пак децата тепърва започваха да тренират. Разбира се това бе довод тогава. Но смятам, че предвид показаните успехи, пълната зала и големия брой подрастващи, които привлякохме, смятам, че вече го заслужаваме. Много се надявам това тяхно решение да се промени.

Нови разговори ще има ли?

Инициирали сме такива, тепърва предстои да ги проведем. Надявам се вече да получим положително становище, защото на този етап това е единственото, което ни липсва.

Какви са целите ви за следващата година?

Принципно целта на ВК Айтос винаги е била една – да развива школата, тъй като на територията на Община Айтос досега е било трудно да се изгради мъжки отбор откъм гледна точка на финансиране и т.н. Въпреки това ние успяхме да го направим. Сега целите са да запишем възможно най-много отбори при подрастващите за участие в календара на Държавното първенство към БФ Волейбол. Тази година имаме картотекирани селекции за момчета и момичета под 13, под 14 години, момчета под 16, под 18 години и мъжки отбор. Следващата година ще се стремим да привлечем още деца, макар и сега да не са малко. Мога да кажа с гордост, че имаме около 120 подрастващи, които се занимават с волейбол. Мъжкият отбор със сигурност ще го има, но каква ще е селекцията, малко е рано да се говори на този етап. Промоция за Висша лига ще е основна цел отново догодина.

Мечтите ви са да развиете детско-юношеска школа, на как стои въпросът с финансирането?

На този етап финансирането се осъществява от спомоществователи, Община Айтос и проекти, с които кандидатстваме пред ММС. Ако успеем да направим още един сезон, както изминалия с мъжкия отбор и броят на децата продължава да расте, ще получим повече внимание от партньори и разбира се от Общината.

Колко треньори работят в школата?

За момента във ВК Айтос с подрастващите работим двама треньори – аз съм единият, другият е колегата ми Пламен Маринов. Той се занимава с децата под 16 и под 14 години, аз водя занимания с най-малките, които тепърва прохождат и момчета под 18 години.

А мъжкия отбор?

На мъжкия отбор старши треньор бе Теди Дремсизов. Много се радвам, че имахме възможността да работим с него. Той и е един изключителен специалист, който притежава много опит. Доказа, че може да се справи и е точният човек за тази позиция.

Ще продължи ли да изпълнява тази функция и за следващия сезон?

Имаме разговори с него. На този етап нямаме сигурна договорка, но силно се надявам да продължи с нас и за следващия сезон.

Какво си пожелавате за финал?

Надяваме на разговори с Общината в близко бъдеще и те да откликнат на нашата покана. Но не искам да ме разбират погрешно. През годините Община Айтос е финансирала нашия клуб и е подпомагала всякакви инициативи, свързани с волейбол. Просто в последните няколко години подхождаха по- пасивно към нашата дейност, което се надявам да се промени. 

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм