Вярвай и не спирай да се движиш: Ванеса в света на волейбола

Вярвай, че можеш и вече си изминал половината път, е казал един велик човек преди доста време. Вярата е това, което ни води по пътя, нещото, което ни оставя здраво стъпили на земята. Това, което ни мотивира и дава смисъл в живота. Да вярваш в себе си означава, че вече си победител.  
  

Победата (във всичките ѝ измерения) идва, когато осъзнаеш, че я заслужаваш, че можеш. Че въпреки трудностите, не си се отказал, защото точно това е половината от пътя към успеха. Да се стараеш непрекъснато да се самоусъвършенстваш, да работиш, дори да си малко по-критичен към себе си. Вътрешната сила, която те държи нащрек и в движение. За да преодоляваш всички предизвикателства.  

А за това е нужна и немалко дисциплина. Да знаеш границите си и да ги надминаваш, да не допускаш отпускане. Да бъдеш фокусиран върху собствените си цели и ценности. Да не се задоволяваш с по-малко от това, което заслужаваш.  

Напълно подобаващо на един шампион. Едно момиче, което обикаля света, за да сбъдва мечтата си да играе волейбол.  

“Детската ми мечта винаги е била да стана професионална състезателка и съм наистина благодарна, че успях да го постигна. Също така винаги съм искала да пътувам по света чрез волейбола и да играя извън Германия, което постигнах. Друга моя голяма мечта беше един ден да се състезавам на Олимпийските игри”, започва разказа си Ванеса Агбортаби, която два сезона защитава цветовете на родния първенец Марица (Пловдив).   

Посрещачката, която пристигна в града под тепетата след интересен сезон в Гърция и Израел, където се изявява въпреки нестабилната ситуация там. Дори триумфира с Купата на страната.  

Нищо учудващо за Агбортаби, която е човек на предизвикателствата и демонстрира страхотен характер в трудните ситуации.  

Но и голяма доза професионализъм, типичен за немската “школа”.  

“Моята най-силна страна е атлетизмът ми, съчетан със силен начин на мислене. Никога не се отказвам и съм способна да се справя, дори когато нещата станат трудни или когато чувствам, че съм достигнала границите си.” 

Волейболът е нещо повече от спорт за нея. Начин на живот, начин да се предизвика, и да се развива във всеки аспект. И както още го определя - да изразява себе си и да показва коя е - на и извън игрището.    

И така - вече 20 години спортът е неделима част от нея. Но нямаше да е същото, ако в историята не се бе намесил друг човек. Един учител.  

И една идея. Малката Ванеса влиза във волейболната зала в началния курс. Възраст, в която все още решенията за бъдещето се променят със скоростта на светлината, както се казва.   

Детското любопитство надделява, а състезателката се влюбва във волейбола почти от пръв поглед.  

“Започнах да играя волейбол, когато бях на около седем или осем години. Учителят ми по физическо в училище, който беше и треньор по волейбол, се приближи до мен и ме попита дали искам да дойда на тренировка. В крайна сметка много ми хареса и това, което започна като хоби, бързо се превърна в страст и голяма част от живота ми. В крайна сметка успях да превърна волейбола в своя професия”, споделя тя.  

Преди жълто-синята топка да завладее сърцето и живота на немската националка, тя се изявява на лекоатлетическите писти. И докато вземе крайното решение с какво наистина иска да се занимава, съчетава тренировки и състезания и по двата спорта. Изтощително и натоварващо за едно дете, но определено изграждащо сериозен характер и воля.   

“Преди да започна да играя волейбол, се занимавах с лека атлетика. Известно време се занимавах едновременно с лека атлетика и волейбол, но в крайна сметка трябваше да избера и аз реших да се съсредоточа върху волейбола. И много рано, преди леката атлетика, опитах и балет – но само за кратко”, допълва състезателката на “жълто-сините”.  

И сякаш това първо занимание по един или друг начин е оставило следа в нея - споделя, че обича танците и, че те са един от нейните таланти.  

Както при повечето занимаващи се с любимия спорт, тя споделя, че той е оформил живота ѝ, ежедневието, дисциплината и начина ѝ на мислене. Същевременно с това се старае и да балансира. Важното е да слушаш тялото си и да останеш себе си.   

Но не да останеш в тишина, а постоянно да правиш нещо, за да запазиш стабилността си.  

“Научи ме на много за отговорността и постоянството. Може да е изискващо, но все пак се опитвам да отделям време за себе си и да намеря баланс”, казва още тя.  

Волейболът отваря много врати за Ванеса, но е категорична, че ако животът ѝ се е развил по друг начин, е щяла да се занимава с чисто хуманитарни дейности - да пътува по света (типично за природата ѝ на Стрелец), или да работи с деца в социалната сфера.  

Сред интересите ѝ понастоящем са създаването на съдържание за социалните медии, фотографията и фитнеса. Споделя, че е от активните хора, а не от тези, които биха се задържали на едно място осем часа.  

“Като цяло трябва да остана активна. Определено не съм от хората, които се виждат на типична офис работа от 9 до 5. Трябва да се движа и да правя нещо динамично. Но никога не знаеш дали животът винаги те отвежда там, където ти е писано”, категорична е Агбортаби.  

В случая за трансфера в Марица може да се каже, че е напълно осъзнат избор. Но и със сигурност предопределен, защото нищо не е случайно.  

“За мен означава много да съм част от Марица. Това е клуб с високи стандарти, печеливш манталитет и силни традиции. Да бъда част от този отбор ми помогна да се развивам както като играч, така и като човек”.  

Клуб като Марица напълно резонира с характера и личността на Ванеса. Преследват едни и същи високи цели, стараят се да останат винаги на високо ниво. Да бъдат на върха винаги, когато е възможно.  

А битките за титлата със сигурност са моментите, поставени на специално място в сърцето на посрещачката. И тя го оценява подобаващо.   

“Спечелването на шампионата определено е връхната точка. Да празнуваме това заедно като отбор, след цялата упорита работа, е нещо много специално”, споделя 27-годишната волейболистка.  

Разбира се, има още безброй положителни емоции и хубави моменти със своите съотборнички от Марица.  Ежедневието им е изпълнено със ситуации, които я карат да се усмихва - и тренировките, и пътуванията, и забавните случки с отбора.  

“Има много забавни моменти, особено по време на пътувания или в съблекалнята. Тези малки вътрешни шеги и ситуации са това, което прави живота на отбора толкова специален. Това са нещата, които остават с теб най-дълго”, категорична е състезателката на “жълто-сините”.   

А има и мачове, които, както казва нашата героиня, те определят. Такива, в които има много напрежение, но и висока доза колективизъм. Силен отборен дух, воля за победа и желание да се пребориш най-вече със себе си. Това са най-важните мачове.  

И когато отборът е отбор в истинския смисъл на думата, успехът е още по-сладък. Да има хармония, която да проличи в нужните моменти. Защото това е един от компонентите, не просто единствено и само работа - все пак говорим за колективен спорт. Единицата не може да функционира сама.  

Естествено, трябва да има и е напълно нормално да има отделни състезателки, с които си в по-близки отношения. Все пак трябва да правим нещата с хора, които ни допадат и които споделят целите ни. 

“Разбирам се с всички, но, разбира се, винаги има няколко души, с които се свързваш по-естествено. Бих казал, че имам малък кръг в отбора, с който съм особено близка”, разказва немската националка.  

Бъдещето все още не е ясно, но Агбортаби споделя, че не би изключила възможността да остане в Европа. В зависимост от това какво биха предложили съответните клубове  и как ще се вписва с личния ѝ живот.  

“В момента все още обмислям дали да остана и за следващия сезон. Чувствам се много добре тук и съм благодарна за времето си в клуба, но също така обмислям каква би могла да бъде следващата стъпка в кариерата ми”.  

Дестинации като САЩ, Южна Америка и Азия са част от желаните за продължение пътя ѝ във волейбола.   

“За мен е по-скоро въпрос на ниво, среда и продължаване на развитието както като играч, така и като личност. Бих искала да се запозная с различни първенства и култури. Това е едно от невероятните неща на волейбола: има толкова много първенства по света, дори на места, където не бихме очаквали”, заявява тя.  

От близкото бъдеще към миналото - Ванеса си припомня началото на професионалната си кариера в родната Германия.  

В тима на Олимпия (Берлин) тя играе от 2014 до 2017 г. За нея началото е емоционален период - когато най-сетне усилията се отплащат, мечтите се сбъдват. Във формата, която е желала.  

“Спомням си, че бях много нервна, но и развълнувана. Беше специален момент, защото чувствах, че всичко, за което бях работила, най-накрая започва”, разказва двукратната носителка на Купата на България с Марица.  

Какво обаче за нея е да е на върха? Волейболистката споделя формулата си за успех.  

Той изисква много труд и постоянство. Да не спираш, да продължаваш към целта с много търпение. Защото то е ключът към победата. Дори когато стане сложно.  

А търпението я е водило винаги - както и вярата ѝ. И споделя, че точно тя ѝ е давала и ѝ дава сила и я държи здраво стъпила на земята.  

 Другата нейна опора в трудните моменти е семейството. Нейните близки винаги я подкрепят и имат голяма роля в това, което е - като личност и като състезател. Затова и се старае да прекарва повече време с тях. А то означава наистина много за нея.   

Освен красиви моменти с любимите хора, волейболистката с камерунски корени свързва детството и със спортните постижения и заниманията от ранна възраст. Тренировки, състезания и чувството да се усъвършенства и да постига нещо с даден отбор.  

Старае се да дава все повече от себе си в това, което прави. Заявява откровено, че фокусът върху работата и нея самата ѝ помага и сега. За да осъзнае някои неща за бъдещето и приоритетите след време - например собствено семейство.   

“За мен е много важно един ден да имам време за семейството си. Когато създам семейство, това ще бъде моят основен приоритет – искам да бъда до съпруга си и децата си и да им дам всичко, което мога. Знам, че в момента, в този етап от живота си, съм много фокусирана върху себе си и кариерата си, но това също ми помага да се чувствам готова да се отдам напълно на семейството си, когато дойде този момент. Не мога да кажа точно какво ще правя професионално, но знам, че искам нещо, което ми позволява да балансирам двете. Няма да ми се струва като загуба да се съсредоточа главно върху семейството си – това е нещо много ценно. В същото време знам, че съм много активен човек, така че все пак бих искала да остана активна, да се грижа за тялото си и може би да правя нещо странично. Винаги съм се радвала да работя с деца и да имам семейство винаги е било голяма моя мечта. Така че знам, че когато тази глава започне, тя ще бъде с централно място в живота ми”.  

Ванеса черпи вдъхновение от спортни личности, които по един или друг начин  приличат на нея. Съчетаващи дисциплина, постоянство и манталитет и мислене на победител. Като бразилската звезда Габи Гимараеш.  

“Възхищавам се на хората, които остават фокусирани и работят усилено, независимо от предизвикателствата, пред които са изправени”, категорична е Агбортаби.  

Освен мечтите за нови и нови подвизи на терена и постигане на лични цели, пред нея има и авантюристични и пътешественически желания. Като например - да обиколи света. Южна Америка, Африка, Азия, Скандинавия - това е само част от списъка.  

“Бих искала да видя целия свят, но в момента Южна Америка е начело в списъка ми. Вече съм била там за волейбол - например Бразилия и Перу - но бих искала да преживея нещо повече от летището и залата. Също така бих искала много да отида на сафари и да изследвам повече от Африка. Азия е друго място, което много ме вълнува, особено страни като Тайланд, Индонезия и Филипините. Скандинавия не е начело в списъка ми, но все пак бих искала да посетя поне една страна там, за да видя Северното сияние. Мечтая да спя в иглу и да се возя на шейна, впрегната с хъски”.  

А какво е да постигаш всичко мечтано без любим човек до теб? Възможно ли е да изпиташ същото удовлетворение? Просто да покорявате света заедно...  

Нашата героиня има отговора на тези въпроси за себе си. От известно време сърцето ѝ е заето от неин колега. Състезател, познат добре на волейболните фенове. Това е волейболистът на Берое 2016 (Стара Загора) Рас Джеси Деланси.  

Събира ги именно любимия спорт, а нещата се получават съвсем естествено.   

“Разбираме се много добре, защото сме в един и същи свят. Подкрепяме се, споделяме си преживяванията и понякога си даваме съвети, но най-важното е да разберем през какво преминава другият човек”, казва Ванеса.  

И допълва: “Случи се съвсем естествено. Опознахме се чрез волейбола, прекарвахме повече време заедно и просто се развиваше стъпка по стъпка”.   

На мнение е, че красивите и интелигентни хора често са неразбрани. Или по-скоро околните имат изкривено мнение по този въпрос, като се пораждат все повече стереотипи.  

“Обществото все още има определени предразсъдъци, но вярвам, че е важно да доказваме чрез действията си кои всъщност сме, отвъд външния вид”, категорична е посрещачката.    

И отправя своето послание към подрастващите, които тръгват по пътя, наречен волейбол. За колебанията, предизвикателствата, и значението на увереността за по-нататъшното ти развитие и решения.  

“Преди всичко, уверете се, че наистина му се наслаждавате. Трябва да обичате това, което правите, и да се чувствате развълнувани да тренирате – оттам започва всичко. Ако искате да достигнете професионално ниво, бъдете търпеливи и бъдете постоянни. Успехът не се случва за една нощ и ще има възходи и падения. Имала съм моменти, в които съм искала да се откажа, но това е част от пътуването. Здравето – както физическото, така и психическото – е изключително важно. Дори малките наранявания могат да ви повлияят психически, така че грижата за себе си е ключова. Също така, вярвайте в себе си и не сравнявайте пътя си с този на другите. Всеки има свой собствен път. И най-важното: не губете себе си и никога не забравяйте да поддържате огъня. Страстта е това, което те дърпа напред, когато нещата станат трудни”.  

Да мечтаеш и да сбъдваш е прекрасно. Но когато е подкрепено с вяра, усилия и действия, всичко е възможно. Просто не се отказвай!