В Русия: Губим световен талант като Симеон Николов

Как ще се отрази напускането на българския разпределител на руската Суперлига - обзор на руския sovsport.ru

Волейболът понякога създава личности, чието развитие се наблюдава не само от фенове, но и от цели държави. Такъв играч е Симеон Николов, млад български разпределител, който вече се е превърнал в символ на ново поколение.

Той е само на 19 години, но вече е играл на най-високо ниво. Превърнал се е в един от най-добрите млади играчи на планетата и е привлякъл вниманието на водещи европейски клубове. Русия беше важна спирка за него. Но за кратко. В този обзор разглеждаме защо българският талант не се задържа дълго в руската Суперлига.

Сезонът, в който той успя да си изгради име

Новосибирският Локомотив има натоварен сезон: борба за челните места, трудни мачове и напрежението на плейофите. Отборът остава сред претендентите за трофея и вече се приближава към решаващите етапи, включително полуфиналите за Купата на Русия.

На този фон Николов не изчезна в неизвестност. Напротив, той се превърна във важна част от играта. 19-годишният, 208 см висок разпределител, уверено ръководи играта на отбора. Той не просто разпределя подаванията, той контролира темпото. Ускорява, забавя и нарушава ритъма на противника.

Неговият сервис е особено впечатляващ – елемент, способен да обърне хода на мачовете. Николов е сред първите пет в Суперлигата в това отношение, като вече е отбелязал 49 точки директно от сервиса си. Тази статистика е още по-значима, като се има предвид общата картина: сред най-добрите сервиращи има само двама разпределители. Единият от тях е Симеон Николов. Това е рядкост. Разпределителите традиционно се свързват с организирането на атаки, а не с тяхното завършване.

Друга статистика, на пръв поглед нетипична за неговата позиция, допълва картината. Николов е в Топ 20 в класацията за блокада в Суперлигата. Нещо повече, българинът е единственият разпределител в този списък. Този факт говори сам за себе си. Блокирането традиционно остава отговорност на центъра и външните нападатели. Разпределителят е по-скоро в поддържаща роля. В случая с Николов е различно. Височината му, отличното четене на играта и внимателното му позициониране, позволяват редовно да допринася за атаките на противниците.

Той не само участва в играта, но и я завършва. Това демонстрира рядко качество: влияние по цялата ширина на игрището.

Защо се говори за него по целия свят?

Популярността на Николов не е случайна. Първо, неговият произход. България отдавна очаква нов лидер – и изглежда, че най-накрая е дошъл. Второ, неговият стил. Играе смело, почти предизвикателно, сякаш не признава авторитети. Трето, възрастта му. На 19 години той вече изглежда готов за елитно ниво.

Добавете към това и постиженията: шампион на България, шампион на NCAA и MVP на турнира. Кариерната траектория е стремително възходяща. Такива играчи бързо се превръщат в медийни фигури.

Самият Николов формулира философията си по най-сурови начин: „Трябва да си като куче на игрището и извън него... Не можеш винаги да бъдеш добро момче.“ И тези думи го обобщават перфектно. Устрем, агресия, пълно изоставяне на предпазливостта.

Важно е да се разбере и контекстът. Старши треньорът на Локомотив, Пламен Константинов, преди това беше един от най-силните волейболисти на България. Именно той заложи на младия си сънародник. Изборът изглеждаше логичен. Треньорът видя нещо повече от талант – той разпозна потенциала на ключов играч. С напредването на сезона обаче стана ясно, че проектът е временен.

Защо историята на младия талант в Русия беше кратка?

Развръзката дойде бързо. Според волейболните среди Николов ще напусне клуба след един сезон. Аржентинският разпределител Лучано Де Чеко се разглежда като негов заместник. Причината е очевидна: следващата стъпка е Европа, по-медийно ориентирано първенство, игра в същия клуб като брат му и по-голяма публичност. Русия му даде платформа за развитие. Италия ще осигури сцената.

Ако напускането на Николов е загуба, то евентуалното пристигане на Де Чеко е опит да компенсира това с известност на името си. Лучано Де Чеко е един от най-успешните разпределители на нашето време. Често е описван просто като „вълшебни ръце“. Накратко, аржентинецът има богат международен опит, опит в олимпийски игри и турнири от най-висок клас, както и репутация на един от най-добрите подаващи в света.

Той играе различно. По-малко импулсивно, по-рационално. Докато Николов печели с дързост, Де Чеко печели с интелигентност. Интересен контраст: излиза играчът на бъдещето, влиза майсторът на настоящето.

Какво ще загуби руската Суперлига?

Напускането на Николов е нещо повече от просто трансфер. Това е загуба, далеч по-осезаема от място в състава или промяна в него. Лигата губи талант от поколение, играч, способен да привлече нова публика, и рядка харизма, която не подлежи на обикновен анализ.

Такива волейболисти променят възприятието за турнира. Те се превръщат във фокусни точки – за феновете, за медиите, за тези, които тепърва започват да се интересуват от играта. С тяхното присъствие мачовете придобиват допълнителен смисъл. Следват интриги, очакване и клюки. Всяко действие се обсъжда, всяко решение се проверява внимателно и всяка грешка не остава незабелязана.

Николов осигури именно това усещане за жив процес. Той играеше така, сякаш границите на ролята му не съществуваха, а рискът беше естествена част от играта. Без такива фигури шампионатът неизбежно се променя. Той става по-калибриран, по-рационален, по-предсказуем. Нивото остава, състезанието остава, качеството остава - но елементът на изненадата, самата тръпка, която кара зрителите да се настройват, изчезва.

Суперлигата няма да отслабне. Но ще стане малко по-малко нахална. И може би малко по-малко жизнена.

---------

Стани фен на BGvolleyball.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на волейбола.

Следвайте BGvolleyball.com в Инстаграм